РЕШЕНИЕ

№ 629

гр. София, 25.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав: Председател:Мими Фурнаджиева

Членове: Велислав Павков

Борис Д. Илиев

при участието на секретаря Райна Г. Стоименова

като разгледа докладваното от Борис Д. И. К. гражданско дело № 20248002100789 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Р. Б. чрез И. П.- прокурор в Апелативна прокуратура- Пловдив, против Решение №213 от 06.12.2023г. по в. гр. д. №399/2023г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, в частите му, с които е било отменено Решение № 743/01.06.2023г., постановено по гр. д. № 222/2023г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, в частта му, с която е отхвърлен искът на И. С. Л., ЕГН **********, за осъждане на Прокуратура на Р. Б. да му заплати на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди от неоснователно повдигнато му обвинение по ДП№ 26/2007г. по описа на Национална следствена служба, ПП № 1250/2007 г. по описа на Софийска градска прокуратура, за престъпление по чл. 203, ал.1 във връзка с чл. 202, ал. 1, т . 1 във връзка с чл. 201 във връзка с чл. 20, ал. 4 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 308, ал. 1 НК, за извършването на което престъпление е признат за невинен и оправдан с влязла в сила на 20.07.2022 г. присъда, постановена по н. о. х. д. № 1387/2018г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, за разликата над сумата от 35 000 лева, до сумата от 50 000 лв., и Прокуратурата на Р. Б. е осъдена да заплати на И. С. Л., ЕГН **********, сумата от още 15 000 лв.- обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, част от общия размер на дължимото му се обезщетение за неимуществени вреди от 50 000 лв., произтекли от неоснователно повдигнато му обвинение по д. п. № 26 по описа на Национална следствена служба за 2007 г., пр. пр. № 1250 по описа на Софийска градска прокуратура за 2007 г., за престъпление по чл. 203, ал.1 във връзка с чл. 202, ал. 1, т . 1 във връзка с чл. 201 във връзка с чл. 20, ал. 4 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 308, ал. 1 НК, за извършването на което престъпление е признат за невинен и оправдан с влязла в сила на 20.07.2022 г. присъда, постановена по н. о. х. д. № 1387/2018г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, ведно със законната лихва върху сумата от 15 000 лв., считано от 20.07.2022 г., до окончателното й изплащане, и е било потвърдено Решение № 743/01.06.2023 г., постановено по г. д. № 222/2023г. по описа на Окръжен съд - Пловдив в частта му, с която Прокуратурата на Р. Б. е осъдена да заплати на И. С. Л., ЕГН **********, сумата от 35 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от неоснователно повдигнато обвинение по ДП № 26/2007 г. по описа на Национална следствена служба, ПП № 1250/2007 г. по описа на Софийска градска прокуратура за престъпление по чл. 203, ал.1 във връзка с чл. 202, ал. 1, т . 1 във връзка с чл. 201 във връзка с чл. 20, ал. 4 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 308, ал. 1 от НК, за което престъпление е признат за невинен и оправдан с присъда, постановена по НОХД № 1387/2018 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, влязла в сила на 20.07.2022г., ведно със законната лихва върху сумата от 20.07.2022г. до окончателното й изплащане. В касационната жалба се излагат доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното решение - касационни основания по чл.281, т.2 и т.3 от ГПК, като се иска отмяната му и намаляване на размера на присъденото в полза на ищеца обезщетение за неимуществени вреди.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, поради което е процесуално допустима.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от И. С. Л., ЕГН **********, чрез пълномощника му адв. Н. Д., с който изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

С определение №2608 от 29.05.2024г. по настоящото гр. д. №789/2024г. на ВКС, четвърто гражданско отделение, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в обжалваните му части на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса за предпоставките и необходимите доказателства за произнасяне по иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за вреди в резултат на незаконно повдигнато обвинение и нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, и за задълженията на съда да осигури възможност и съдействие на страните за установяване на фактите, които са от значение за решаване на делото, поради противоречието на решението с практиката на ВКС- Решение №178 от 13.06.2014г. на ВКС по гр. д.№523/2014г., трето г. о. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата, с оглед правомощията си по чл.293 от ГПК, приема следното:

С обжалваното решение въззивният съд е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, предявен от И. С. Л. против Прокуратурата на Р. Б. като в обстоятелствената част на исковата молба, освен твърденията си, че е претърпял вреди от незаконно повдигнатото му обвинение, ищецът е изложил и твърдения за нарушаване на правото му на разглеждане на делото в разумен срок съгласно чл.6§1 от ЕКПЧОС, които, с оглед указанията, дадени в т.1 от Тълкувателно решение №1/2022 г. от 27.11.2023 г. по тълк. д. № 1/2022 г. на ОСГК на ВКС, следва да се считат за част от обстоятелствата по иска по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. От фактическа страна съдът е установил, че на 11.11.2010 г. прокурор от Софийска градска прокуратура е изготвил обвинителен акт по д. п. № 26 по описа на Национална следствена служба за 2007 г., пр. пр. № 1250 по описа на Софийска градска прокуратура за 2007г., с който срещу ищеца И. С. Л. е било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 203, ал. 1 във връзка с чл. 202, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 20, ал. 4 във връзка с ал. 1 НК във връзка с чл. 308, ал. 1 НК, по което обвинение ищецът е бил признат за невиновен и оправдан с Присъда № 260064 от 13.09.2021г., постановена по НОХД № 1387/2018г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, влязла в сила на 20.07.2022г. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е приел, че в резултат на воденото срещу него общо 15 години наказателно производство ищецът е претърпял неимуществени вреди - променил се като човек, станал затворен, необщителен, нервен, провалил се бракът му с първата му съпруга, години наред се притеснявал за хода на процеса срещу него и за евентуалния негативен изход от същия.

Посочил е, че така претърпените от ищеца неимуществени вреди допълнително са били утежнени от общата продължителност на наказателното производство от 15 г. в двете фази, която е надхвърлила близо два пъти разумния срок за разглеждането и приключването му и е усилила значително ефекта на преживените от ищеца негативни емоционални състояния. В същото време съдът е отчел и установеното по делото, че през периода на наказателното производство, ищецът е бил повлиян негативно и от други събития- нанесен му бил побой с тръба от трети лица, взривен бил автомобилът му, развел се с първата си съпруга, а впоследствие починала жената, с която след развода живеел на семейни начала, срещу него били водени множество граждански и търговски дела, които по-съществено са му повлияли в психо-емоционален аспект и които нямат пряка връзка с наказателното преследване срещу него. Съдът е приел, че предявеният иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е доказан по основание, доколкото е осъществен фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Предвид установените по делото негативни последици за ищеца в емоционален, личен и социален аспект, както и с оглед установеното нарушение на правото на ищеца на разглеждане и приключване на делото му разумен срок, и при отчитане на обществено - икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, съдът е достигнал до извода, че на ищеца следва да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди вследствие образуваното срещу него наказателно производство в размер на общо 50000 лв., която сума включва обезщетение от 35 000 лв. заради незаконно повдигнатото му обвинение, за което е бил оправдан с влязла в сила присъда, и обезщетение в размер на 15 000 лв. заради нарушение на правото на ищеца на разглеждане и приключване на делото му разумен срок.

По правния въпрос, по който е било допуснато касационното обжалване, настоящият състав на съда споделя приетото в Решение №178 от 13.06.2014г. на ВКС по гр. д.№523/2014г., трето г. о., че предпоставките за уважаване на иск за заплащане на обезщетение за вреди с правно основание чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ са повдигането на обвинение за извършване на престъпление и постановяването на оправдателна присъда за същото. Повдигането на обвинение е регламентирана дейност на специално оторизираните за това държавни органи, която се извършва по установения в НПК ред в рамките на образувано наказателно производство, а оправдателната присъда по повдигнатото обвинение се постановява от съда с нарочен акт по образуваното въз основа на внесен обвинителен акт съдебно производство. За доказването на необходимите предпоставки е достатъчно по делото да са налице данни за номера на съответното производство, по което е било повдигнато обвинението и е постановена присъдата. Изискването на същото или на заверен препис от релевантните документи е задължение на съда в съответствие с принципа на чл.10 от ГПК за установяване на истината в гражданския процес, чрез осигуряване на възможност и съдействие на страните за установяване на фактите, които са от значение за решаването на делото.

По касационната жалба:

Неоснователни са доводите в касационната жалба за частична недопустимост на обжалваното решение. Процесуална недопустимост на съдебно решение е налице, когато е разгледан спор, който не е подведомствен на съдилищата или не е подсъден на съответния съд; когато е разгледан непредявен иск или съдът се е произнесъл при ненадлежно упражнено право на иск - по нередовна искова молба, при липса на положителна процесуална предпоставка или при наличие на отрицателна процесуална предпоставка за възникването и надлежното упражняване на правото на иск, както и когато съдът в нарушение на диспозитивното начало в процеса се е произнесъл извън спорния предмет, като е присъдил нещо различно от заявеното искане или извън него / в този смисъл - Решение №29 от 06.08.2010г. на ВКС по гр. д.№ 2426/2009г., второ гр. о.; Решение №27 от 06.08.2020г. на ВКС по гр. д.№ 2662/2019г., второ гр. о. и др./. Обжалваното решение не страда от посочените пороци. В случая от съдържанието на касационната жалба се налага изводът, че жалбоподателят счита решението за недопустимо поради произнасянето на въззивната инстанция по непредявен иск, а именно- по претенция за обезщетение за вреди поради нарушаване на правото на ищеца на разглеждане на делото в разумен срок съгласно чл.6§1 от ЕКПЧОС, каквото претенция според касатора не била разгледана от първоинстанционния съд. Тези доводи не могат да бъдат споделени. Видно от исковата молба, при формулиране на претенцията си за обезщетение ищецът изрично се е позовал както на обстоятелството, че е бил оправдан по повдигнатото му обвинение, така и на неспазването на разумния срок на воденото срещу него наказателно производство /15 години/, които твърдения съобразно указанията, дадени в т.1 от Тълкувателно решение №1/2022 г. от 27.11.2023 г. по тълк. д. № 1/2022 г. на ОСГК на ВКС, следва да се считат за част от обстоятелствата по иска по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, както правилно е приел въззивният съд. При произнасянето си по претенцията и при определяне на размера на обезщетението първоинстанционният съд е отчел неразумно голямата продължителност на наказателното производство, но не е разграничил съобразно указанията, дадени в цитираното по - горе тълкувателно решение, каква част от присъденото глобално обезщетение в размер на 35000 лв. се отнася за вредите, претърпени от ищеца в резултат на повдигнатото му обвинение, и каква част се отнася за вредите от нарушаване на правото му на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. При произнасянето си по подадените срещу първоинстанционното решение въззивни жалби въззивната инстанция е приела, че на ищеца се дължи глобално обезщетение за понесените от него вреди в размер на 50000 лв., т. е. в по - висок размер от определеното от първоинстанционния съд, като изрично и в съответствие с приетото в тълкувателното решение е посочила каква част от посочената сума обезщетява вредите от незаконно повдигнатото обвинение и каква част обезщетява вредите от неспазването на разумния срок за разглеждане на делото.

Предвид горното не е налице твърдяното от касатора произнасяне по непредявен иск, тъй като както първоинстанционният, така и въззивният съд, са се произнесли съобразно и в рамките на предявената от ищеца искова претенция, нито във въззивното решение са налице противоречия и неясноти.

Основателни са обаче доводите в касационната жалба на Прокуратурата на Р. Б. за неправилност на обжалваното решение в частта му за определения размер на обезщетението поради необоснованост на изводите на въззивния съд по отношение на продължителността на воденото срещу ищеца наказателно производство и периода на търпените от него неимуществени вреди. В исковата молба ищецът е посочил, че воденото срещу него наказателно производство е продължило 15 години, считано от образуването му през 2007г. до влизане в сила на оправдателната присъда през 2022г. По делото са били приети като писмени доказателства заверени копия от обвинителен акт от 11.11.2010г. по досъдебно производство №26/2007г. по описа на Националната следствена служба и Присъда от 13.09.2021г., постановена по НОХД №1387/2018г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, на която е удостоверено, че е влязла в сила на 20.07.2022г. Страните не са направили искане за изискване и прилагане по делото на НОХД №1387/2018г. по описа на Окръжен съд - Пловдив и приложеното по него досъдебно производство, нито са ангажирали други доказателства, от които да се установява кога ищецът е бил привлечен като обвиняем по досъдебното производство по реда на чл.219 от НПК и дали това е станало през 2007г., както се твърди в исковата молба. При това положение и предвид дадения по - горе отговор на правния въпрос, по който е било допуснато касационното обжалване, съдът в съответствие с принципа на чл.10 от ГПК за установяване на истината в гражданския процес и с оглед задълженията му да обезпечи приложението на императивни материалноправни норми е следвало да изиска НОХД №1387/2018г. по описа на Окръжен съд - Пловдив и приложеното по него досъдебно производство или заверени копия от съответните постановления за привличане на ищеца като обвиняем или за образуване на досъдебно производство срещу него. Изискването на посоченото дело в случая се е налагало и предвид обстоятелството, че исковата претенция, с която съдът е бил сезиран, се основава и на твърдения за неспазване на разумния срок за разглеждане на делото. В тази хипотеза съгласно указанията, дадени в т.1 от Тълкувателно решение №1/2022 г. от 27.11.2023 г. по тълк. д. № 1/2022 г. на ОСГК на ВКС, съдът следва да обсъди и критериите по чл.2б, ал.2 от ЗОДОВ, относими към преценката за нарушаване на правото на ищеца по чл.6§1 от ЕКПЧОС, а именно - общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи. При положение, че по делото не е било изискано и приложено наказателното производство в досъдебната и съдебната му фаза, съдът не би могъл да изпълни задължението си да обсъди посочените обстоятелства. Предвид горното обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени.

Тъй като по делото се налага извършване на нови съдопроизводствени действия, то на основание чл.293, ал.3 от ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който следва да изиска НОХД №1387/2018г. по описа на Окръжен съд - Пловдив и приложеното по него досъдебно производство или заверени копия от относимите за спора документи, намиращи се по него. След приобщаване на същите съдът следва да се произнесе по исковата претенция, с която е сезиран, като съобрази и вземе предвид точния период на воденото срещу ищеца наказателно производство, през който той е търпял неимуществени вреди, както и критериите по чл.2б, ал.2 от ЗОДОВ. При новото разглеждане и след събиране на посочените доказателства съдът следва да се произнесе и по доводите на ответната Прокуратура на РБ по отношение на датата на влизане в сила на оправдателната присъда спрямо ищеца, като съобрази разпоредбата на чл.412, ал.2 от НПК и задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение №5 от 21.05.2018г. на ОСНК на ВКС по тълк. д. №5/2017г.

При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе в зависимост от изхода на спора и по направените от страните разноски в касационното производство.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №213 от 06.12.2023г. по в. гр. д. №399/2023г. по описа на Апелативен съд - Пловдив в частите му, с които е било отменено Решение № 743/01.06.2023г., постановено по гр. д. № 222/2023г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, в частта му, с която е отхвърлен искът на И. С. Л., ЕГН **********, за осъждане на Прокуратура на Р. Б. да му заплати на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди от неоснователно повдигнато му обвинение по ДП№ 26/2007г. по описа на Национална следствена служба, ПП № 1250/2007 г. по описа на Софийска градска прокуратура, за престъпление по чл. 203, ал.1 във връзка с чл. 202, ал. 1, т . 1 във връзка с чл. 201 във връзка с чл. 20, ал. 4 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 308, ал. 1 НК, за извършването на което престъпление е признат за невинен и оправдан с влязла в сила на 20.07.2022 г. присъда, постановена по н. о. х. д. № 1387/2018г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, за разликата над сумата от 35 000 лева, до сумата от 50 000 лв., и Прокуратурата на Р. Б. е осъдена да заплати на И. С. Л., ЕГН **********, сумата от още 15 000 лв.- обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, част от общия размер на дължимото му се обезщетение за неимуществени вреди от 50 000 лв., произтекли от неоснователно повдигнато му обвинение по д. п. № 26 по описа на Национална следствена служба за 2007 г., пр. пр. № 1250 по описа на Софийска градска прокуратура за 2007 г., за престъпление по чл. 203, ал.1 във връзка с чл. 202, ал. 1, т . 1 във връзка с чл. 201 във връзка с чл. 20, ал. 4 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 308, ал. 1 НК, за извършването на което престъпление е признат за невинен и оправдан с влязла в сила на 20.07.2022 г. присъда, постановена по н. о. х. д. № 1387/2018г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, ведно със законната лихва върху сумата от 15 000 лв., считано от 20.07.2022 г., до окончателното й изплащане, и е било потвърдено Решение № 743/01.06.2023 г., постановено по гр. д. № 222/2023г. по описа на Окръжен съд - Пловдив в частта му, с която Прокуратурата на Р. Б. е осъдена да заплати на И. С. Л., ЕГН **********, сумата от 35 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от неоснователно повдигнато обвинение по ДП № 26/2007 г. по описа на Национална следствена служба, ПП № 1250/2007 г. по описа на Софийска градска прокуратура за престъпление по чл. 203, ал.1 във връзка с чл. 202, ал. 1, т . 1 във връзка с чл. 201 във връзка с чл. 20, ал. 4 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 308, ал. 1 от НК, за което престъпление е признат за невинен и оправдан с присъда, постановена по НОХД № 1387/2018 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, влязла в сила на 20.07.2022г., ведно със законната лихва върху сумата от 20.07.2022г. до окончателното й изплащане.

ВРЪЩА делото в отменената част за ново разглеждане от друг състав.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.