Производство по чл. 288 ГПК.

С решение № 142 от 15.01.2018 година по гр. д. № 4913/2017 година на Софийски апелативен съд е уважен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, предявен от Л. П. Х. от [населено място] против П.р. б. [населено място]. За да уважи претенцията за присъждане на обезщетение на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, въззивният съд е приел, че до месец ноември 1999 г. ищецът работел на длъжност „главен специалист” в отдел „Л. ппцк – к. ц.к. при [фирма], [населено място]. С постановление от 05.11.1999 година срещу ищеца е било образувано досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 282, ал. 1 НК вр. с чл. 20, ал. 2 НК за това, че в периода от м. май до месец август 1999 г. в съучастие с други лица е нарушил служебните си задължения и е превишил правата си, като са извършени трансфери по електронен път от клиентски сметки в инвестиционен посредник [фирма] в лични сметки в [фирма] на 455 акционери без необходимата за това документация с цел да набави за себе си имотна облага и от това са могли да настъпят немаловежни вредни последици за акционерите. На 25.11.1999 г. ищецът е бил привлечен като обвиняем при мярка за неотклонение „парична гаранция” в размер на 1000 лева, а с постановление от 05.04.2001 г. му е била наложена принудителна административна мярка „забрана за напускане пределите на Р. Б. . Разследването му е било предявено през месец март 2003 г., без след това да е внесен обвинителен акт. С определение от 17.07.2003 г. на Софийски градски съд, постановено по молба по чл. 239а НПК отм. делото е върнато на Софийски градска прокуратура с указания в двумесечен срок да внесе обвинението в съда или да прекрати производството. С молба от 26.03.2004 г. ищецът отново е поискал внасяне на делото в съда на основание чл. 239а НПК отм., което е било сторено на 07.04.2004 г., а образуваното пред Софийски градски съд наказателно производство е било прекратено от съда и върнато на прокуратурата за отстраняване на съществени процесуални нарушения с определен двумесечен срок за упражняване на правомощията на прокуратурата по чл. 239а НПК отм. – да внесе отново обвинителния акт в двумесечен срок или да прекрати производството. През 2005 г., П. на България отново е повдигала и предявявала на ищеца два пъти същото обвинение и общо три пъти му е предявила разследването. По образуваното н. о.х. д. № 886/2005 г. са били проведени четиринадесет открити съдебни заседания, на тринадесет от които ищецът е присъствал лично, без делото да е отлагано по искане или по вина на подсъдимия. Производството пред съда е било прекратено и делото върнато на прокуратурата за отстраняване на процесуални нарушения – отстраняване на противоречия между обстоятелствена част на обвинителния акт и диспозитива на повдигнатото обвинение. С определение от 20.10.2006 г. е била отменена наложената принудителна мярка забрана за напускане на страната, а на 15.04.2009 г. мярката за неотклонение „парична гаранция” е била заменена с „подписка”. В периода 2009 г. – 2015 г. наказателното производство срещу ищеца е било няколкократно прекратявано и обвинението повдигано отново, приключило окончателно с влязло в сила на 18.04.2016 г. постановление на Софийска градска прокуратура от 16.07.2005 г., с което наказателното производство е било прекратено поради изтичане на абсолютна погасителна давност, както и поради несъставомерност на деянието. В хода на наказателното производство, ищецът е бил уволнен от работа дисциплинарно със заповед от 01.11.1999 г. за нарушенията по повдигнатото обвинение. С решение от 09.02.2000 г. на Държавната комисия по ценни книжа, с допуснато предварително изпълнение на решението, ищецът е бил лишен от правоспособност като брокер на ценни книжа. Повдигнатото срещу ищеца обвинение е било широко разгласено в средствата за масова информация. През 2010 г. е било констатирано злокачествено образования на съпругата на ищеца, починала през 2015 г. след две оперативни интервенции. В резултат на незаконното наказателно преследване ищецът изживял сериозни душевни страдания, независимо, че приемал с достойнство настъпилите превратности в живота му – лишен от възможност да работи съобразно квалификацията си се е наемал на нискоквалифицирана и зле платена работа, свързана с бояджийство и изхвърляне на боклук. Семейството му е страдало от финансови проблеми – ищецът не е могъл да упражнява професията си, а съпругата му поради заболяването си е била с намалена работоспособност. Заповедта за уволнение е била отменена по съдебен ред с влязло в сила решение от 20.02.2017 г. – след повече от седемнадесет години, а сертификатът на ищеца като брокер на ценни книжа му е бил върнат едва на 22.02.2016 г. При така установените факти е прието, че за справедливото обезвъзмездяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди съответства обезщетение в размер на 30000 лева, присъдени на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, а за допуснатото нарушение на правото на ищеца за разглеждане и решаване на делата в разумен срок на основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ му е присъдено обезщетение в размер на 8000 лева. За разликата до предявения размер от 92000 лева предявеният иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е отхвърлен като неоснователен.

Касационна жалба против решението на Софийски апелативен съд в осъдителната му част е постъпила от П.РБ чрез Апелативна прокуратура [населено място]. Поддържа се, че обезщетението за неимуществени вреди е определено в противоречие с т. ІІ от ППВС № 4 от 23.12.1968 г.; с т. 3 и т. 11 от ТР № 3 от 2005 г. ОСГК ВКС, както и т. 19 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. ОСГТК ВКС, без да са съобразени всички обстоятелства, имащи отношение към точния размер на обезщетявяне съобразно принципът на справедливост, залегнал в чл. 52 ЗЗД. Изложени са доводи, че размерът на обезщетението е определен и в противоречие с установената практика на Върховния касационен съд за обезвъзмездяване на вреди при сходни случаи. Приложени са решение № 480 от 23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г. на ІV г. о. ВКС; решение № 175 от 04.11.2015 г. по гр. д. № 1151/20150 г. на ІІІ г. о. ВКС и решение № 263 от 21.03.2017 г. по гр. д. № 627/2016 г. на ІV г. о. ВКС. Поддържа се, че в противоречие със съдебната практика, съгласно която съдът следва да изложи мотиви за причинно следствената връзка между противоправното деяние и настъпилите вреди, в решението не са изложени мотиви по отношение на определеното обезщетение по чл. 2б ЗОДОВ.

В частта му, с която искът с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е отхвърлен за разликата до 92000 лева, въззивното решение е обжалвано от Л. П. Х.. В изложението към касационната жалба са изложени доводи, че въпросът следва ли при определяне на обезщетението за неимуществени вреди от незаконното обвинение да бъдат ценени всички обстоятелства, в т. ч. лишаването на лицето от възможност за професионална реализация, е разрешен в противоречие с установената съдебна практика - решение № 267 от 26.06.2014 г. по гр. д. № 820/2012 г. на ІV г. о. ВКС и решение № 830 от 20.12.2010 г. по гр. д. № 1898/2019 г. на ІV г. о. ВКС.

По въведените доводи за допускане на касационно обжалване, съставът на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд намира следното:

Повдигнатият от касатора въпрос във връзка с определеното обезщетение по чл. 2б ЗОДОВ не дава основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. В съответствие с установената съдебна практика, съдът е изложил мотиви за причинната връзка между настъпилите за ищеца морални вреди и предприетото от ПРБ наказателно преследване при липса на обективен елемент от състава на престъплението - вреди от наказателно производство, което изобщо не е следвало да бъде повдигано и е определил обезщетение при съобразяване продължителността на преживените негативни емоции от незаконното преследване, проведено извън рамките на всеки разумен срок.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че повдигнатият в касационната жалба на ПРБ материалноправен въпрос по приложението на чл. 52 ЗЗД - следва ли при определяне на обезщетението за неимуществени вреди на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ да бъдат съобразени всички обстоятелства, имащи отношение към размера му, дава основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въпросът е идентичен по правната си същност с този, поставен в касационна жалба, постъпила от Л. П. Х. с уточнението – следва ли при определяне на обезщетението за неимуществени вреди да се отчита и лишаването на лицето от възможност за професионална реализация, предвид което въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване изцяло в частта му по иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

Воден от изложеното, съставът на Четвърто гражданско отделение при Върховния касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 142 от 15.01.2018 година по гр. д. № 4913/2017 година на Софийски апелативен съд, в частта му по предявения от Л. П. Х. от [населено място] против ПРБ иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 142 от 15.01.2018 година по гр. д. № 4913/2017 година на Софийски апелативен съд, в частта му по предявения от Л. П. Х. от [населено място] против ПРБ иск с правно основание чл. 2б ЗОДОВ.

УКАЗВА на касатора Л. П. Х. от [населено място] в седмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса по касационната жалба в размер на 5 лева, както и че при неизпълнение на указанията в срок касационната жалба ще бъде върната на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК вр. с чл. 284, ал. 3, т. 4 ГПК.

При своевременно изпълнение на указанията за внасяне на държавна такса, делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд за определяне дата за разглеждането му открито съдебно заседание с призоваване на страните.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: