О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 455

Гр.С., 08.06.2018г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети май през двехиляди и осемнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

МАЙЯ РУСЕВА

при участието на секретаря. ......., като разгледа докладваното от съдията Р. г. д. N.289 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №.217/5.10.17 по г. д.№.195/17 на Апелативен съд Велико Т., с което е потвърдено решение №.95/1.03.17 по г. д.№.276/16 на Окръжен съд Русе за признаване за установено по предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК, че [община] има вземане срещу касатора в размер на 27509, 84лв. неплатена наемна цена за стопанската 2014/2015г., ведно с лихвата считано от 5.11.15 до окончателното излащане /по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. г.д.№.6613/15 на Р./ и за отхвърляне на насрещния иск на касатора за сумата 26000лв. /част от сума 157770лв./ обезщетение за причинени вреди от неизпълнение на договорно задължение.

Ответната страна [община] оспорва жалбата; претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

К. жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С обжалваното решение въззивният съд е приел, че страните са били обвързани от договор за наем на земеделски земи - пасища, мери от О., като основният спорен въпрос по делото е дали ищецът като наемодател е изпълнил договорното си...