О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 522

София, 08.06.2018 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести юни две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ

ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА

ЗОЯ АТАНАСОВА

при секретар

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ

гр. дело №1765/2018 година.

Производството е по чл. 288, във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, вх.№1465/28.02.2017 г., подадена от Областна дирекция на МВР - Д., против въззивно решение №25/14.02.2018 г. по гр. д.№581/2017 г. по описа на Добричкия окръжен съд, г. о.

С обжалваното решение е потвърдено решение №1019/07.11.2017 г. по гр. д.№803/2017 г. по описа на Добричкия районен съд, втори състав, с което са уважени предявените от Н. И. Г. от [населено място] против Областна дирекция на МВР – Д., обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. т.1-3 КТ.

Въззивната инстанция е приела, че „Предявените от Н. И. Г.. против работодателя ОД на МВР [населено място] искови претенции са процесуално допустими, страните са легитимирани да участват в процеса, поради което при извършената служебна проверка въззивната инстанция намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Окръжният съд не споделя изложените във въззивната жалба оплаквания за процесуална недопустимост на исковете поради депозиране на исковата молба след изтичане на преклузивния срок по чл. 358 от ГПК. На първо място срокът по този текст не е преклузивен, а давностен, което се установява от изричната воля на законодателя, именоващ разпоредбата „Давностни срокове“. Неспазването на давностните срокове, за разлика от преклузивните, не погасява материалното право и не влече процесуална недопустимост на претенциите, а тяхната неоснователност. Вън от горното, в този случай не е налице изрочване на иска по давност...