Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. В. при ЦУ на НАП срещу Решение № 845 от 18.04.2016 г. по адм. дело № 626/2016 г. по описа на Административен съд Варна, VІІІ състав.

С обжалваното решение по жалбата на Д. М. В. е отменен Ревизионен акт № Р – 03000815000408-091-001 от 13.10.2015 г. на органи по приходите в ТД на НАП Варна в частта, потвърден с Решение № 594 от 02.02.2016 г. на директора на дирекция „ОДОП” – гр. В., с която е извършено прихващане на установения с РА ДДС за възстановяване за д. п. м. 11.2013 г. и м. 12.2013 г. в общ размер на 158 507, 80 лева със задължение по РА № 03000815005431-091-001 от 09.10.2015 г. в общ размер на 146 748, 40 лева / позиции 1 и 2 от таблица ІІ на РА/.

Касаторът твърди, че решението е неправилно, като съдът не е взел предвид факти от значение за делото след издаване на акта, а именно, че изискуемостта на публичното вземане, с което е извършено прихващането с процесния РА, е настъпила след издаване на обжалвания РА. Позовава се на чл. 128, ал. 1 от ДОПК, като поддържа, че приходните органи са извършили прихващането с процесния РА на това материалноправно основание. Иска отмяната на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на Д. М. В. срещу горецитирания РА. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всяка съдебна инстанция – общо в размер на 7994, 97 лева.

Ответната страна – Д. М. В., не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на оспорване пред АС Варна е бил Ревизионен акт № Р – 03000815000408-091-001 от 13.10.2015 г. на органи по приходите в ТД на НАП Варна в частта, потвърден с Решение № 594 от 02.02.2016 г. на директора на дирекция „ОДОП” – гр. В., с която е извършено прихващане на установения с РА ДДС за възстановяване за д. п. м. 11.2013 г. и м. 12.2013 г. в общ размер на 158 507, 80 лева със задължение по РА № 03000815005431-091-001 от 09.10.2015 г. в общ размер на 146 748, 40 лева / позиции 1 и 2 от таблица ІІ на РА/.

В хода на ревизията е установено, че резултатите на РЛ за ревизирания период са: за данъчен период м. 11.2013 - ДДС за възстановяване в размер на 130089, 20 лева; за данъчен период м. 12.2013 г. – ДДС за възстановяване в размер на 28418, 60 лева.

След издаване на РД и преди издаване на акта е установен РА № 03000815005431-091-001 от 09.10.2015 г., връчен на 12.10.2015 г., съставен срещу Д. М. В. за отговорност по чл. 177 от ЗДДС за д. п. м. 11 и м. 12.2013 г. за задължения на [фирма].

С процесния РА е извършено прихващане на установения ДДС за възстановяване общо в размер на 158507, 80 лева със задълженията по РА № 03000815005431-091-001 от 09.10.2015 г. – 123 800 лева + 22948, 40 лева – позиции 1 и 2 от таблица 2.

За да отмени РА относно извършеното прихващане, АС Варна се е позовал на нормите на чл. 92, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и на чл. 127, ал. 1 от ДОПК, като е приел, че в процесния случай не е изпълнено законовото изискване вземането, с което е извършено прихващането, да е станало изискуемо.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Касационната инстанция възприема като правилен извода на АС Варна за отмяна на процесния РА досежно извършеното прихващане като издаден в нарушение на материалния закон.

В случая се касае за извършено от приходните органи прихващане на ДДС за възстановяване за д. п. м. 11 и м. 12.2013 г. със задължения по чл. 177 от ЗДДС, установени с РА № 03000815005431-091-001 от 09.10.2015 г.

Съгласно чл. 92, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, данъкът за възстановяване по чл. 88, ал. 3 се прихваща, приспада или възстановява се прихваща, приспада или възстановява, както следва: при наличие на други изискуеми и неизплатени данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски, събирани от Националната агенция за приходите, възникнали до края на календарния месец на подаване на справка-декларацията, органът по приходите прихваща тези задължения с посочения в справка-декларацията данък за възстановяване.

Тоест, за да се извърши прихващане на ДДС за възстановяване, следва насрещното публично задължение да отговаря на две условия: 1/ да е изискуемо и да не е платено, и 2/ да е възникнало до края на календарния месец на подаване на справката-декларация /за периода, за който резултатът е данък за възстановяване./

Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от ДОПК установеното с ревизионния акт задължение подлежи на доброволно плащане в 14 - дневен срок от връчването на акта, а съгласно ал. 2, след изтичането на срока по ал. 1 ревизионният акт подлежи на принудително изпълнение, освен ако изпълнението е спряно по реда на този кодекс.

Тъй като вземането става изискуемо с настъпването на падежа на задължението, се налага извод, че изискуемостта на публичното вземане по РА настъпва по силата на закона, а именно след изтичане на 14 дневния срок за доброволно изпълнение, считано от датата на връчване на акта.

От систематичното тълкуване на цитираните разпоредби следва извод, че определените с РА публични задължения са изискуеми по смисъла на чл. 92, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и с тях може да бъде извършено прихващане, едва след изтичане на 14-дневния срок по чл. 127, ал. 1 от ДОПК.

Позовавайки се на приложимите материалноправни разпоредби, АС Варна е формирал правилен извод, че към датата на издаване на оспорения РА – 13.12.2015 г. не е изтекъл 14 – дневния срок за доброволно изпълнение по чл. 127, ал. 1 от ДОПК относно задълженията по чл. 177 от ЗДДС, установени с РА № 03000815005431-091-001 от 09.10.2015 г. и това прави процесните задължения неизискуеми. Неоснователно е твърдението на данъчните органи да бъде взет предвид новонастъпилият факт, че след издаване на оспорения РА /13.10.2015 г./ е настъпила изискуемост на задълженията по РА № 03000815005431-091-001 от 09.10.2015 г., връчен на 12.10.2015 г. Правилно съдът е отчел приложението на материалния закон, а именно дали са налице условията на прихващане на установения ДДС за възстановяване с установеното с РА № 03000815005431-091-001 от 09.10.2015 г. задължение по чл. 177 от ЗДДС към датата на издаване на оспорения РА. След като към този момент условията съгласно цитираните разпоредби за прихващане не са изпълнени, то обосновано АС Варна е отменил РА. В този смисъл решение по адм. дело № 5592/2016 г., решение по адм. дело № 294/2011 г. по описа на Върховен административен съд.

С оглед на горното, касационната жалба се явява неоснователна и обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила.

Съобразно изхода на спора, в полза на касатора не се дължи юрисконсултско възнаграждение, а в полза на ответника по касация не следва да се присъждат разноски поради липсва на заявено искане и доказателства за направени такива по делото.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 845 от 18.04.2016 г. по адм. дело № 626/2016 г. по описа на Административен съд Варна, VІІІ състав.

Решението не подлежи на обжалване.