Производство по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Ц. А. П., против решение № 514/16.05.2016 г. по адм. д. № 226/2016 г. на Административен съд – София област. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответникът по касационната жалба – Директорът на ТП на НОИ София-област, редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, състав на Шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна.

От представената по делото пенсионна преписка на Ц. П. се установява, че същият е подал първоначално Заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с вх.№31404/11.12.2013 г., по което е било постановено разпореждане №МП-03-31404/05.06.2014 г. на пенсионния орган при ТП на НОИ София област, потвърдено с решение №03-16341#1/11.07.2014 г. на директора на ТП на НОИ София област.

С последващо Заявление вх.№2113-22-842/22.10.2015 г., Ц. А. П. отново е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание §4 от ПЗР на КСО. С разпореждане №2113-22-842#2/17.02.2016 г. на ръководителя „ПО“ при ТП на НОИ София област, на лицето на основание чл. 68, ал. 1-3 на КСО и §4 от ПЗР...