Производството е по реда на чл. 145-178 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК.

Образувано е по жалба на Д. С. М. от [населено място], община [община], [област] област, подадена чрез адвокат Й. Д., срещу изричен отказ на министъра на земеделието и храните, а понастоящем министъра на земеделието, храните и горите, да издаде заповед по чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ, обективиран в утвърдения от него протокол на комисията по чл. 56г ППЗСПЗЗ, № 17 от заседанието й, проведено на 12.11.2015 г. В жалбата се твърди, че този изричен отказ е незаконосъобразен, поради това, че в глава четвърта „а“, раздел първи от ППЗСПЗЗ няма уредена процедура за връщане на преписката от комисията по чл. 56г на Областна дирекция“ Земеделие“-Пловдив. По изложените съображения моли, да се отмени отказа, като преписката се върне на административния орган за ново произнасяне по подаденото заявление. Претендира присъждане на направените по делото разноски по представения списък.

Ответникът по жалбата министъра на земеделието, храните и горите, чрез процесуалния си представител юрисконсулта Н., взема становище за недопустимост на жалбата. В представените писмени бележки счита, че отговора на заявлението, даден от комисията по чл. 56г ППЗСПЗЗ, не е индивидуален административен акт и не подлежи на съдебен контрол. Счита, че преписката е върната на Областна дирекция „Земеделие“-Пловдив за отстраняване на несъответствия, като след отстраняването им, процедурата ще бъде продължена. Поради това намира, че не е налице изричен отказ от министъра, а жалбата е неоснователна. Моли, тя да се остави без уважение. Прави възражение за прекомерност на договореното и платено адвокатско възнаграждение.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира жалбата за процесуално допустима. Тя е подадена в 14-дневния срок по чл. 149, ал. 1 АПК, тъй като писмото с изх. № 16-00-3314 от 7.12.2015 г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ (ОДЗ)-Пловдив е получено от Д. М. на 15.01.2016 г – лист 29 от делото, а жалбата е подадена по пощата на 28.01.2016 г.

По направеното възражение от ответната страна, че не е налице отказ от издаването на акт по чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ, поради което няма индивидуален административен акт, който да подлежи на съдебен контрол, съдът прецени следното:

Между страните не се спори, че Д. М. е станал собственик на селскостопанските постройки, част от имуществото на организациите по §12 ЗСПЗЗ, видно и т представените нотариални актове. От нот. акт № [номер] , том [номер] , рег. № [номер]

, нот. дело № 1053, вписан в Агенцията по вписванията с акт № 167, том 81, от който се установява, че Д. М. по реда на чл. 483 ГПК е признат за собственик на едноетажна стопанска постройка „Овцеферма“ със застроена площ 550 кв. м, находяща се в парцел № [номер] , целият с площ 3, 268 дка, в масив [номер]

от землището на [населено място]-лист 15 от делото. От нот. акт № [номер] , том [номер] , рег. № [номер]

, нот. дело № 1955/2006 г. и вписан в Агенцията по вписванията с акт № 170, том 81 се установява, че Д. М. е придобил чрез договор за покупко-продажба собствеността върху едноетажна стопанска постройка „Овцеферма“ със застроена площ 575 кв. м, находяща се в парцел № [номер] , целият с площ от 2, 723 дка, в масив [номер] – лист 16 от делото.

Между страните не се спори, че стопанските постройки са част от имуществото на организациите по §12 ЗСПЗЗ, което се установява и от предложението на директора на ОДЗ-Пловдив до министъра на земеделието и храните с изх. № 16-0-3314 от 16.10.2015 г., дадено на основание чл. 45а, ал. 2 ППЗСПЗЗ – лист 31-32 от делото и становището на директора по чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ-лист 33 от делото.

Не се спори и относно това, че Д. М. е подал предходно заявление до министъра на земеделието и храните да придобие правото на собственост върху същите поземлени имоти, за които има съставени актове за частна държавна собственост. На това му искане заместник-министърът на земеделието и храните, оправомощен със заповед от министъра, е издал заповед № РД 46-552 от 4.07.2011 г., с която въз основа на описаните фактически и правни основания в нея, е разрешил да се извърши продажба на земята, представляваща частна държавна собственост, а именно: имот №

[номер]

с площ 3, 268 дка за сумата 7 369, 44 лв. и имот №

[номер]

с площ 2, 723 дка за сумата от 6 140, 52 лв., като и двата имота са в землището на [населено място] – лист 78-79 от делото. По тази заповед Д. М. е направил плащане, чрез поименни компенсационни бонове, но не на всичките дължими плащания, поради което процедурата по придобиването на правото на собственост не е доведена до край, защото не е бил изпълнен целия фактически състав.

Със заявление до министъра на земеделието и храните, подадено чрез ОДЗ-Пловдив с вх. № 16-00-3314 от 27.08.2015 г. – лист 12, Д. М. е поискал отново да придобие правото на собственост върху двата имота, като е представил същите писмени доказателства в изпълнение на процедурата по чл. 56а ППЗСПЗЗ. По това му искане е направено предложение от ОДЗ-Пловдив до министъра на земеделието и храните за издаването на заповед по чл. 45а, ал. 2 ППЗСПЗЗ.

В становището на комисията по чл. 56г ППЗСПЗЗ, отразено в протокола й от 21.06.2011 г. – лист 134 е посочено, че тя е направила предложение да бъде извършена продажбата на двата имота на Д. М..

В становището на същата комисия, в протокола й от 12.11.2015 г. – лист 108 от делото е посочено, че тя е направила предложение преписката да се върне с посочените мотиви: констатирана съществена разлика в застроената площ на сградите, посочени в описаните скици и представените нотариални актове (описани вече), като не се спори, че протоколът е одобрен от министъра на земеделието и храните. С тези констатации преписката е върната на ОДЗ-Пловдив. Такова е и съдържанието на писмото, изпратено в отговор на заявлението на Д. М. – лист 14, с допълнението, че за продължаване на процедурата, следва да отстрани забележката (несъответствието в квадратурата на застроената площ на сградите/овцефермите по посочените скици и нотариалните актове), след което преписката му ще бъде изпратена за ново разглеждане в Министерството на земеделието, храните и горите.

Въпросът който се поставя е дали е налице изричен отказ от страна на министъра, обективиран в одобрения от него протокол на комисията № 17 от 12.11.2015 г., назначена от него със заповед № РД 46-529 от 8.06.2015 г. Процедурата по придобиването на правото на собственост върху земите по чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ е уредена в глава четвърта „а“, раздел първи от ППЗСПЗЗ. В чл. 56г, ал. 5 ПЗСПЗЗ законодателят е визирал два възможни отговора на комисията, която подпомага министъра. Според нормата за работата си комисията съставя протокол, с който предлага на министъра на земеделието и храните да издаде заповед за придобиване на прилежащите и нормативноопределените площи или за отказ. Няма разписано правомощие на комисията да върне преписката на съответната ОДЗ. Последната от своя страна да възлага на заявителя (правоимащ) да отстрани несъответствията в застроената площ на обектите, посочени в скиците и нотариалните актове, с които се легитимира за собственик.

При тези данни настоящият състав счита, че се касае за изричен отказ на министъра на земеделието, храните и горите да издаде акт по чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ, по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 3 АПК. Според нея разпоредбите на кодекса не се прилагат за актовете, с които се създават права или задължения за органи или организации, подчинени на органа, издал акта, освен ако с тях се засягат права, свободи или законни интереси на граждани или юридически лица. В конкретния случай безспорно е обстоятелството, че комисията по чл. 56г ППЗСПЗЗ е помощен орган на министъра на земеделието и храните, който е и горестоящ административен орган на ОДЗ. С утвърждаването от министъра на протокол № 17 от 12.11.2015 г. на комисията по чл. 56г, с който преписката се връща на ОДЗ-Пловдив несъмнено се засяга правото на Д. М. да придобие правото на собственост върху двата поземлени имота, върху които има изградени стопански постройки, чийто собственик е той – легитимиран с представените нотариални актове.

Не може да се възприеме становището на ответната страна, че не е налице изричен или мълчалив отказ защото процедурата продължавала след като се отстрани несъответствието. За Д. М. е налице изричен отказ тъй като при едни и същи доказателства първия път министърът издава заповед за закупуването на имотите, а втория път-връща преписката за отстраняване на несъответствията. Освен това следва да се има предвид, че скиците на двата имота и намиращите се стопанските обекти в тях не са издадени от Д. М., а от съответните служители на Общинската служба по земеделие и гори – община [община]. Той не е издател и на посочените нотариални актове. Констатираното несъответствие от комисията по чл. 56г ППЗСПЗЗ в застроената площ на стопанските постройки между скиците и нотариалните актове не е свързано по никакъв начин с каквото и да е действие от страна на Д. М.. Но на практика той трябва да отстрани тези несъответствия. За правоимащия е налице пряк и непосредствен интерес от обжалване на изричния отказ на министъра на земеделието, храните и горите, с който е одобрил протокол № 17 от 12.11.2015 г. на назначената от него комисия.

Посоченият отказ е незаконосъобразен, защото комисията и министъра, който е одобрил становището й, освен, че са нарушили правомощията си по чл. 56г, ал. 5 ППЗСПЗЗ, са нарушили принципа на истинност по чл. 7 АПК. Според този принцип административните актове се основават на действителните факти от значение за случая. Истината за фактите се установява по реда и със средствата, предвидени в АПК. Сред тях е и възможността за административния орган да назначи експертиза – чл. 39.

Изричният отказ, чрез връщането на преписката е в нарушение на принципа на служебното начало, визиран в чл. 9 АПК, според който при условията, посочени в закона, административният орган е длъжен да започне, да проведе и да приключи административното производство, освен ако издаването на акта е предоставено на свободната му преценка. В случая не е налице свободна преценка от страна на администартивния орган, защото възможностите му да издаде акт с посоченото съдържание са визирани в чл. 56г, ал. 5 ППЗСПЗЗ. Дори административният орган събира всички необходими доказателства и когато няма искане от заинтересованата страна – чл. 9, ал. 2 АПК.

С изричния отказ е нарушен и принципът на последователност и предвидимост – чл. 13 АПК. При първоначалното искане по чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ на Д. М. е издадена положителна заповед, а при второто – при същите доказателства е налице отказ на министъра, чрез потвърждаване на протокола на помощния си орган и връщане на преписката на ОДЗ-Пловдив.

За изясняването на спора относно несъответствието в застроената площ на сградите, отразено в двете скици и нотариалните актове, по искане на жалбоподателя съдът е допуснал съдебно-техническа експертиза. Заключението й е прието от страните без оспорване. От него се установява, че в ПИ № 024024 има овчарник-навес със застроена площ 112 кв. м, който продължава и в ПИ № 024025. Там застроената площ е 113 кв. м. След тази сграда – навеса, има овчарник, който попада отново в двата поземлени имота, като площта му в първия имот е 433 кв. м, а във втория – 451 кв. м. Построена е и битова сграда, отново в двата имота, за която Д. М. е представил нотариален акт №

[номер]

от 3.09.2009 г., не приложен по делото. Трите сгради са ясно разграничени в комбинираната скица на вещото лице – Приложение № 1, като отделно в табличен вид са посочени застроените площи в двата поземлени имота и квадратурата, с която попадат в тях. В заключението си вещото лице е посочило на какво се дължи разликата в застроената площ. В нотариалните актове тя е определена по хоризонталната проекция на контура на покриващата конструкция (покрива), докато в двете скици-застроената площ е определена по външните очертания на ограждащите стени в съответствие с §5, т. 15 от ДР на ЗУТ.

В съдебно заседание вещото лице посочва, че сградите са построени около 1960-1970 г. и са в много лошо състояние, защото в голямата си част са порутени. Накрая от заключението се установява, че разминаването на застроената площ в нотариалните актове и по скиците е несъществено.

При това фактическо установяване, единственият правен извод, който се налага е, че изричният отказ е незаконосъобразен, което налага той да бъде отменен. Преписката следва да се върне отново на министъра на земеделието, храните и горите за продължаване на процедурата по издаването на заповед по чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ в изпълнение на разпоредбата на чл. 56г, ал. 5 ППЗСПЗЗ и на принципите по чл. 7, чл. 9 и 13 АПК.

При този изход на спора искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски следва да се уважи на основание чл. 143, ал. 1 АПК. В съдебното производство Д. М. е направил разноски за вещо лице в размер на 500 лв. и по договора за правна защита и съдействие – 500 лв. Възражението за прекомерност от страна на процесуалния представител на министъра на земеделието, храните и горите на договореното и заплатено адвокатски възнаграждение е неоснователно, защото минималният размер, определен в чл. 8, ал. 3 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 500 лв. Министерството на земеделието, храните и горите ще следва да заплати на Д. М. направените от него разноски в размер на 1000 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 във връзка с чл. 173, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалбата на Д. С. М. изричния отказ на министъра на земеделието и храните да издаде заповед по чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ, обективиран в утвърдения от него протокол № 17 от 12.11.2015 г. на комисията по чл. 56г ППЗСПЗЗ.

ВРЪЩА преписка с вх. № 66-5075 от 21.10.2015 г. на министъра на земеделието, храните и горите за ново произнасяне при спазване на указанията, дадени в мотивите.

ОПРЕДЕЛЯ едномесечен срок за произнасяне, считано от влизане в сила на съдебното решение.

ОСЪЖДА Министерството на земеделието, храните и горите да заплати на Д. С. М. от [населено място], община [община], [област] област, [улица] направените разноски в размер на 1 000 (хиляда) лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.