Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Административния ръководител – Председател на Районен съд - [населено място] против решение № 31 от 16.02.2017 г., постановено по адм. д. № 465 по описа за 2016 г. на Старозагорския административен съд, с което е отменена заповед № 305/29.09.2016 г. на Административния ръководител - Председател на Районен съд – [населено място] и преписката му е върната за ново разглеждане и произнасяне за определяне размера на допълнително трудово възнаграждение на съдия Ф. В. С. за 2014 г. при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.

Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт по съображения за неправилно прилагане на чл. 173, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 9 и § 3 от ПОИСДТВ в частта, с която е постановено връщане на преписката за ново произнасяне.

Ответницата Ф. В. С. от [населено място] е оспорила касационната жалба в писмен отговор.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намери за основателна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Стара загора е заповед № 305 от 29.09.2016 г., издадена от Административния ръководител - Председател на Районен съд – [населено място], с която на Ф. В. С. - съдия в Районен съд – [населено място], командирована в Софийски районен съд, е определено допълнително трудово възнаграждение за 2014 г. в размер на 50.00 лв.

С постановеното решение Административен съд – Стара загора е отменил оспорената заповед като незаконосъобразна и е върнал преписката на Административния ръководител - Председател на Районен съд – [населено място] за издаване на нов акт за определяне на допълнително трудово възнаграждение на съдия С., отнасящо се за 2014 г.

По делото е установено от фактическа страна, че Председателят на Районен съд – [населено място] е издал заповед № 285 от 12.12.2014 г., с която не е определил допълнително трудово възнаграждение за 2014 г. на съдия С., която за целия период на 2014 г. е била командирована в Софийски районен съд. С влязло в сила решение № 77 от 16.04.2015 г. по адм. дело № 588 / 2014 г. Административен съд – С. З е отменил заповед № 285 от 12.12.2014 г. и е върнал преписката на Председателя на Районен съд – [населено място] за издаване на акт за определяне на допълнително трудово възнаграждение на съдия С.. Председателят на Районен съд – [населено място] е издал оспорената заповед № 305 от 29.09.2016 г., с която е определил на съдия С. допълнително трудово възнаграждение за 2014 г. в размер на 50.00 лв., с мотиви за допуснати просрочия при изготвяне на съдебните актове и слабости в организацията на работата й.

След като е установил правнорелевантните факти и е издирил приложимите разпоредби, първоинстанционният административен съд неправилно е приел, че административният ръководител е компетентен в условията на оперативна самостоятелност през 2017 г. да издаде акт за определяне на допълнително трудово възнаграждение на съдия за 2014 г. при спазване на дадените от съда указания относно правилата за определяне на размера на възнаграждението.

На основание чл. 30, ал. 1, т. 8 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ), в сила към 31.12.2014 г., възнагражденията на съдиите, прокурорите и следователите се определят от Висшия съдебен съвет. Към датата на издаване на оспорената заповед компетентността е предоставена на Пленума на ВСС (чл. 30, ал. 1, т. 10 от ЗСВ).

С чл. 13, ал. 1 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4 от 17.01.2007 г., е предвидено определяне на допълнителни трудови възнаграждения за постигнати резултати от труда, когато това е регламентирано в трудов договор, с вътрешни правила за работната заплата и/или с индивидуален трудов договор. Съгласно ал. 2 условията за получаване и размерите на допълнителните трудови възнаграждения се определят с договорите и вътрешните правила по ал. 1.

На основание чл. 13 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата Висшият съдебен съвет (ВСС ) с решение по протокол № 34/27.10.2011 г. е приел Правила за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения (ПОИСДТВ). С чл. 7, ал. 1 от ПОИСДТВ правомощието за определяне размерите на допълнителните възнаграждения на магистратите е предоставено на административните им ръководители. С решение № 6 от протокол № 59 от заседание, проведено на 10.12.2014 г., ВСС е дал съгласие административните ръководители на органите на съдебната власт да упражнят правомощията си на основание чл. 7 във вр. с чл. 9 от ПОИСДТВ. По силата на чл. 9 допълнителните възнаграждения се изплащат в рамките на утвърдената бюджетна сметка на съответния орган на съдебната власт по § 01-00 “Заплати”. Размерът на средствата за 2014 г. се определя съгласно Приложение № 1, което е неразделна част от решение № 6 от протокол № 59 / 10.12.2014 г. и не следва да се надвишава.

На основание § 3 от допълнителните и заключителни разпоредби на ПОИСДТВ средствата за допълнителни възнаграждения на административните ръководители, лицата по чл. 7, ал. 2 и ал. 3, съдии, прокурори, следователи, в т. ч. младши съдии, младши прокурори, съдебни и прокурорски помощници, държавни съдебни изпълнители, съдии по вписванията, инспекторите в Инспектората към ВСС, служителите на НИП и съдебните служители, както и социалните, здравните осигуровки и задължителното пенсионно осигуряване, се начисляват и изплащат в рамките на одобрената за конкретната година бюджетна сметка на съответния орган на съдебната власт. Правомощието на административните ръководители по чл. 9, ал. 1 от ПОИСДТВ, приети с решение по протокол № 34/27.10.2011 г. на ВСС, се ограничава в рамките на утвърдената бюджетна сметка за заплати на съответния орган на съдебна власт за текущата бюджетна година и се преклудира след приключването й. Административните ръководители не могат да определят средства за допълнителни възнаграждения, отнасящи се за изминали отчетни финансови периоди (В същия смисъл решение № 10225 от 21.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5419/2014 г., VI о. и решение № 11321 от 28.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4747/2015 г., VI о.).

По изложените съображения, които обосновават касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК, обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество, с което подадената жалба бъде отхвърлена като неоснователна..

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 31 от 16.02.2017 г. по адм. дело № 465 по описа за 2016 г. на Административен съд – Стара загора и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ф. В. С. - съдия в Районен съд – [населено място], срещу заповед № 305 от 29.09.2016 г., издадена от Административния ръководител - Председател на Районен съд – [населено място]. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.