Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на [фирма], чрез пълномощник адвокат Д. И., срещу решение № 639/23.03.2016г. по адм. д.№ 3385/ 2015 г. по описа на Административен съд Варна, в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка №168048/22.10.2015г. на Директора на ТД на НАП Варна.

В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при нарушение на материалния закон. Иска се неговата отмяна. Претендират се разноски.

Твърди се, че съдът бил постановил неправилен съдебен акт, отхвърляйки жалбата в частта, в която е обжалвана заповедта, с която е наложена ПАМ „Запечатване на обект“, тъй като не бил съобразил, че при липса на наложено административно наказание „Лишаване от право да упражнява дейност като обменно бюро“ за административния орган не са били налице предпоставките на чл. 18, ал. 7, вр. ал. 6 от ВЗ (ВАЛУТЕН ЗАКОН)/ВЗ/ за налагане на ПАМ „Запечатване на обект“. Излагат се доводи, свързани със законосъобразността на обжалвания пред първата инстанция административен акт, а именно че административният орган не е имал компетентност да издаде заповед за налагане на ПАМ „Лишаване от право на упражняване на дейност като обменно бюро“, такава ПАМ не съществувала в правния мир и издадената заповед в тази и част се явявала нищожна.

Ответната страна Директора на ТД на НАП Варна не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на ВАП намира решението за недопустимо и смята, че същото следва да бъде обезсилено, а жалбата да бъде изпратена по подсъдност на районния съд, в района на който е извършено нарушението, за разглеждане по реда на ЗАНН.

Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:...