Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на С. Б. Д. в качеството му на [фирма], чрез процесуалния представител адв. М. К срещу Решение № 1686 от 11.09.2015 г. по адм. дело № 257/2015 г. по описа на Административен съд Пловдив, ХVІІ състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт /РА/ № Р – 26-1401280-091-01 от 16.10.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП [населено място] в частта, потвърден и изменен с Решение № 1252 от 23.12.2014 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно –осигурителна практика“ – [населено място] при ЦУ на НАП.

Касационният жалбоподател излага доводи за неправилно приложение на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва изводите на АС Повдив, че получените от него суми по национални доплащания за тютюн, представляват плащания за 2011 г., 2012 г. и 2013 г., а не плащания за 2009 или предходни години. Твърди, че получените субсидии през ревизираните периоди попадат в изключенията, предвидени в §18 от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ / в сила от 01.01.2012 г./, §58 от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ / в сила от 01.01.2013 г./ и § 12 от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ / в сила от 01.01.2014 г./. Иска отмяната на решението заедно с отмяната на РА. Претендира разноски.

Ответната страна – директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – [населено място] при ЦУ на НАП, оспорва касационната жалба и в писмена защита изразява становище за нейната неоснователност. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС Пловдив е бил Ревизионен акт № Р – 26-1401280-091-01 от 16.10.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП [населено място] в частта, потвърден и изменен с Решение № 1252 от 23.12.2014 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – [населено място] при ЦУ на НАП.

С РА са установени допълнителни задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2011 г. / изменен с решението на решаващия орган в тази част/ в размер на 31 702, 90 лева ведно с лихви за забава, както и лихви за забава за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 472, 55 лева, за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 23 440 ведно с лихви за забава, за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2013 г. в размер на 10 061 лева ведно с лихви за забава, както и за лихви върху внесени със забава задължителни осигурителни вноски за 2010 г. – 2013 г. в размер на 9, 18 лева.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на ЕТ, като е приел, че РА е издаден от материалнокомпетентни органи по чл. 119, ал. 2 от ДОПК / след изменението, в сила от 01.01.2013 г./, в установената писмена форма и при липса на съществени процесуални нарушения в хода на ревизията. Във връзка с материалната законосъобразност на РА на задълженията за данък върху доходите на физическите лица, АС Пловдив се е мотивирал, че спорът е относно приложението на § 18 от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ / в сила от 01.01.2012 г./, § 58 от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ / в сила от 01.01.2013 г./ и § 12 от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ / в сила от 01.01.2014 г./ във връзка с получените от ревизираното лице през 2011 г., 2012 г. и 2013 г. субсидии по национални доплащания на тютюн, необвързани с производството съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане, за изкупено и премирано количество тютюн през референтния период 2007 г, -2009 г. / Наредба № 2 от 21.02.2011 г./, съответно Наредба № 2 от 11.02.2010 г.

В мотивите на решението е посочено, че съгласно чл. 3, ал. 1 от наредбите, право на подпомагане по схемата за национални доплащания за тютюн имат земеделски стопани, които са отглеждали тютюн, през която и да е година от референтния период 2007 - 2009 г., който е изкупен и премиран по реда на ЗТТИ (ЗАКОН ЗА ТЮТЮНА И ТЮТЮНЕВИТЕ ИЗДЕЛИЯ) и продължават да извършват земеделска дейност. В разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от същите наредби е посочено, че помощта по схемата за национални доплащания се изплаща на килограм, въз основа на средногодишното количество изкупен качествен /1-3 класа/ тютюн по сортови групи през референтния период 2007 - 2009 г. Когато земеделският производител не е отглеждал тютюн през всичките три години от референтния период, помощта се определя въз основа на средногодишното количество изкупен тютюн по сортови групи за годините, през които е отглеждал тютюн.

От цитираните разпоредби, тълкувани във връзка с характера на схемата за национални доплащания по чл. 1, ал. 2, т. 2 от Наредба № 2/21.02.2011 г., като необвързана с производството, АС Пловдив е направил извод, че тези субсидии не са обвързани с производството на тютюн през 2009 г. и предходните години, нито с производство за годината, за която се отпускат. Производството на тютюн през референтния период на 2007 - 2009 г. е използвано за определяне размера на субсидията.

От изложеното съдът е приел, че подпомагането на схемите за доплащане, необвързани с производството не е за 2007 - 2009 г., по смисъла на § 18 от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ /обн. ДВ бр. 99/2011 г., в сила от 01.01.2012 г./ и § 58 от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ / обн. ДВ бр. 94/2012г., в сила от 01.01.2013 г./ и § 12 от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ /обн. ДВ, бр. 100/2013 г., в сила от 01.01.2014 г./, а за кампанията, за която са отпуснати. За да мотивира този извод, съдът се е позовал на обстоятелството, че подпомагането се осъществява въз основа на общо заявление съгласно Наредба № 5/2009 г. за условията и реда за подаване на заявления и мерки за директни плащания, което се подава в периода 1 март - 15 май за годината, за която се кандидатства за подпомагане. Размерът на финансовото подпомагане се определя за всяка от годините въз основа на закупен и премиран тютюн през референтния период 2007 - 2009 г., но подпомагането е за годината, за която лицето е кандидатствало, в случая - за 2011 г., 2012 г. и 2013 г. С тези мотиви съдът е приел за законосъобразни определените допълнителни задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ, включително и изменения размер на задължението за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2011 г.

По отношение на обжалваните задължения за лихви върху осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО и ЗО за периода 2010 - 2013 г. съдът е установил, че се касае за забава при плащане на дължимите задължителни осигурителни вноски в предвидените от закона срокове по чл. 7, ал. 4 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО. От жалбоподателя не са ангажирани доказателства за плащане на съответните вноски в срок, поради което и на основание чл. 113 от КСО и чл. 107 от ЗЗО във връзка с чл. 175 от ДОПК законосъобразно са начислени лихви. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Съдът не е допуснал твърдяното в касационната жалба нарушение при тълкуването на § 18 от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ /обн. ДВ, бр. 99/2011 г., в сила от 01.01.2012 г./ и § 58 от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ / обн. ДВ, бр. 94/2012г., в сила от 01.01.2013 г./ и § 12 от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ /обн. ДВ, бр. 100/2013 г., в сила от 01.01.2014 г./, приложими по време към доходите на ревизираното лице за 2011 г., 2012 г. и 2013 г.

По делото е установено, че през 2011 г., 2012 г. и 2013 г. на С. Д. в качеството му на [фирма] са изплатени доходи под формата на субсидии по схемите за национални доплащания за тютюн, необвързани с производството, съответно в размер на 211 352, 68 лева, в размер на 159 360, 55 лева и в размер на 218 952, 27 лева. Не е спорно и обстоятелството, че лицето е декларирало така получените субсидии в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, като на основание § 18 от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ, § 58 от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ и §12 от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ ги е изключило от приходите при формиране на годишния счетоводен финансов от стопанската дейност като едноличен търговец, земеделски стопанин за съответния период.

Спорът е правен и се свежда до приложението на преходните разпоредби § 18 от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ /обн. ДВ бр. 99/2011 г., в сила от 01.01.2012 г./ и § 58 от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ / обн. ДВ бр. 94/2012г., в сила от 01.01.2013 г./ и § 12 от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ /обн. ДВ, бр. 100/2013 г., в сила от 01.01.2014 г./. Съгласно първата цитирана разпоредба, доходите от дейността на физическите лица, регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители, включително извършващите дейност като еднолични търговци, за производство на непреработена растителна и животинска продукция, с изключение на доходите от производство на декоративна растителност, изплатени през 2011 г., под формата на държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, Европейския фонд за развитие на селските райони и държавния бюджет, не се включват в облагаемия доход по чл. 26 и 29 и не подлежат на облагане с данък, когато са за 2009 г. или за предходни години. Тези доходи се декларират в годишната данъчна декларация по чл. 50 за съответната година. Идентично е законодателното разрешение за доходите, изплатени през 2012 г. и 2013 г. съгласно § 58 от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ и § 12 от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ - когато са за 2009 г. или за предходни години. Преходният режим е породен от необходимостта да се регулира облагането на доходите от посочената категория за 2009 г., получени след отмяната на чл. 13, ал. 3 ЗДДФЛ /в сила от 01.01.2010 г./. По силата на тази норма доходите, от дейността на физическите лица, регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски стопани, включително извършващи дейност като ЕТ, за производство на непреработена земеделска продукция получени до 31.12.2009 година, са необлагаеми. След отмяната й, тези доходи, в това число и субсидиите, са облагаеми. Преходният режим се отнася за доходи, които са за 2009 г., но са изплатени в по-късни периоди и цели да осигури еднаквото им данъчно облагане по ЗДДФЛ.

От изложеното следва, че за да се изключат от облагане доходите на основание цитираните преходни разпоредби, следва да се изпълнени при условията на кумулативност следните условия: 1/ да е налице изплатен през съответната година (2011 г., 2012 г. и 2013 г.) доход под формата на държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, от Европейския фонд за развитие на селските райони и от държавния бюджет; 2/ получателите на дохода да са физически лица, регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители, включително извършващи дейност като еднолични търговци, за производство на непреработена растителна и животинска продукция, с изключение на доходите от производство на декоративна растителност 3/ изплатеният доход по т. 1 да е за 2009 г. или за предходни години.

В конкретния случай правилно АС Пловдив е приел, че получените от ревизирания търговец доходи по схемите за национални доплащания, изплатени през 2011 г., 2012 г. и 2013 г., не отговарят на изискването да са доход за 2009 г. или за предходни години, получен по формата на национално доплащане за тютюн. Този извод се потвърждава от приложените по делото уведомителни писма на ДФ "Земеделие", от които се установява, че сумата от 211 352, 68 лева, получена през 2011 година е по заявление за подпомагане по схемата за национално доплащане за тютюн за 2010 г.; сумата от 159 360, 55 лева, получена през 2012 г. е по заявление за подпомагане за национално доплащане за тютюн за кампания 2011 г.; сумата в размер на 153 639, 86 лева, получена през 2013 г. е за национално доплащане за тютюн за кампания 2012 г.; сумата в размер на 65 312, 41 лева, получена през 2013 г. е по схемата за национални доплащания за тютюн за кампания 2013 г. Същото се установява и от съдържанието на писмо изх. № 02-6500/4443 от 23.04.2015 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ / прил. на л. 709 от делото/.

Начинът на изчисление размера на субсидията, въз основа на количеството изкупен качествен /1-3 класа/ тютюн по сортови групи през референтния период 2007 - 2009 г., предвиден в чл. 3, ал. 2 от приложимата Наредба №2/21.02.2011 г., съответно Наредба № 2/11.01.2010 г, не води до извод, че доходът е за 2009 година или за предходни години. В този смисъл Решение № 11815 от 08.10.2014 г. по адм. дело № 16469/2013 г. по описа на Върховен административен съд, І отделение, Решение № 2013 от 16.02.2017 г. по адм. дело № 1741/2016 г. по описа на Върховен административен съд, І отделение.

Като е достигнал до същия правен извод и е приел, че § 18 от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ /обн. ДВ бр. 99/2011 г., в сила от 01.01.2012 г./ и § 58 от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ / обн. ДВ бр. 94/2012г., в сила от 01.01.2013 г./ и § 12 от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ /обн. ДВ, бр. 100/2013 г., в сила от 01.01.2014 г./ не са приложими за процесните субсидии, съдът е приложил правилно материалния закон. В тази връзка следва да се посочи, че изрично в РА е признато правото на ЕТ на намаление на декларираните приходи на лицето в размер на 377 231, 79 лева, изплатени през 2010 г., доколкото е установено, че изплатените субсидии и премии се отнасят за реколта на производство на тютюн 2009 г. и е налице изключението по § 15 от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ. Това означава, че приходните органи са изследвали конкретното приложение на цитираните преходни разпоредби съобразно констатираното за всяка процесна година относно изплащането на субсидиите.

По отношение на задълженията за лихви върху осигурителни вноски, в касационната жалба не сочат конкретни оплаквания. Искането е за отмяна на решението изцяло, поради което и на основание чл. 218, ал. 2 АПК касационна инстанция дължи проверка по валидността, допустимостта на съдебния акт и спазването на материалния закон в тази част. От данните по делото се установява, че описаните в ревизионния акт задължения за осигурителни вноски са платени със забава, поради което законосъобразно е начислена лихва в размера, определен от приходните органи.

По тези съображения настоящият съдебен състав на осмо отделение на Върховен административен съд намира, че решението е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон и следва да се остави в сила.

При този изход на спора на ответника се дължат разноски за осъществената защита от юрисконсулт за касационната инстанция в размер на 2048, 06 лева на основание чл. 9, ал. 3 вр. чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1686 от 11.09.2015 г. по адм. дело № 257/2015 г. по описа на Административен съд Пловдив, ХVІІ състав.

ОСЪЖДА С. Б. Д. като [фирма] да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – [населено място] при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 2048, 06 за касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.