Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на директора на ТД на НАП Варна, представляван от гл. юриск. П. Н срещу Решение № 2692 от 16.12.2015 г. по адм. дело № 2332/2015 г. по описа на Административен съд Варна, ХХХІІ състав.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа, че нормата на чл. 22 а от ЗДДФЛ, предвиждаща правото на данъчно облекчение за млади семейства във връзка с отпуснат ипотечен кредит, се отнася само до закупуване на жилище, а не и до закупуване на право на собственост върху идеални части от УПИ, върху който е построена сградата. Иска отмяната на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на Г. Р. А. срещу оспорения АУЗД.
Ответната страна – Г. Р. А., не се явява и не се представлява, като изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на решението.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС Варна е бил Акт за установяване на задължение...