Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на А. П. М. в качеството му на директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – [населено място] при ЦУ на НАП срещу решение № 19/09.02.2016 г., постановено по адм. дело № 501/2015 г. по описа на Административен съд – [населено място], с което по жалба на [фирма] – [населено място] е отменен РА № Р-04001114000963-091-001/06.04.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – [населено място], потвърден с решение № 277/29.06.2015 г. на посочения по-горе директор за отказано право на данъчен кредит в размер на 26 058, 65 лв. за данъчен период на месец август 2014 г. по фактури, издадени от [фирма]. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател съдът напълно е игнорирал липсата на доказателства, че процесното материално имуществено – малини е прехвърлено именно от издателя на фактурите, а оттам е направен погрешен извод, че е възникнало данъчно събитие по спорните доставки, което е условие за възникване правото на данъчен кредит съгласно чл. 68, ал. 3 ЗДДС. Твърди, че съдът не е взел предвид, че липсва всякаква връзка между [фирма] и лицето Д. Д.. В касационната жалба се съдържа оплакване, че в обжалваното решение липсва анализ на представените от дружеството документи, съпътстващи процесните фактури, съответно фактите и обстоятелствата, които те установяват. Оплакване има и за кредитираните от съда изцяло оспорени от касационния жалбоподател пътно-прехвърлителни разписки, подписани едностранно само от лицата Д. Ц. М. и П. Н. В. – служители на [фирма]. В този смисъл се излагат доводи, че съдът се е позовал на гласните доказателства,...