Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е по касационна жалба от С. К. Г. с адрес [населено място], против решение № 5 от 04.01.2016г. на Административен съд Пловдив по адм. дело № 1390/2015г. С него се отхвърля жалбата му срещу решение № РД-159 от 13.05.2015г. на директор на на ТП на НОИ [населено място], с което е оставена без уважение жалбата на С. Г. против разпореждане № 3808124424/06.03.2015г. на ръководител на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ [населено място].

Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му.

Ответникът, директорът на ТП на НОИ [населено място], чрез процесуален представител юрисконсулт, взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения:

Призводството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираните решение и разпореждане. С разпореждането на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 КСО се изменя пенсията му за изслужено време и старост от 22.12.1999г. пожизнено и преизчислена на основание § 7 от ПЗР на КСО с индивидуален коефициент 1.346 с последващи корекции. Възраженията са били за незаконосъобразност на решението, отхвърлящо жалбата му срещу това разпореждане с доводи за липсата на хипотезата на чл. 99, ал. 1, т. 6 КСО. Мотивите къв разпореждането са, че във връзка с направен преглед на пенсионните досиета е преценена необходимост от установяване на осигурителен стаж, като за целта с писмо изх....