Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на К. Т. Н. против решение № 1916 от 19.10.2015 г. по адм. дело № 1666 /2015 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й против заповед рег. № 317з-2129/02.06.2015 г. на началника на отдел „Разследване“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР)- П. за налагане на дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест месеца. Жалбоподателката поддържа, че решението е нищожно, недопустимо, постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и не се обосновава от представените доказателства. Моли да бъде отменено. Претендира и направените по делото разноски.

Ответникът – началникът на отдел „Разследване“ при ОД на МВР – П. оспорва касационната жалба и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Доводът за нищожност на оспореното решение на Административен съд - Пловдив е неоснователен. Съдебният акт е постановен в рамките на правораздавателната власт на съда, от съдебен орган, функциониращ в надлежен състав. Актът е постановен в първоинстанционно производство в състав от един съдия съгласно нормата на чл. 164 от АПК. Решението е изготвено в писмена форма, с всички необходими реквизити и е подписано от съдията. Направеното волеизявление е валидно, тъй като волята на съда е ясна и е недвусмислено изразена. Поради това настоящата инстанция приема, че оспореното решение не разкрива непреодолимо тежки пороци,...