Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", [населено място] обжалва решение № 2654/12.12.2015г. на Административен съд,

Варна, постановено по адм. дело № 1636/2015 г., с което е отменен ревизионен акт № Р-03-1402767-091-001/26.02.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП [населено място], потвърден с решение № 173/18.05.2015 г. при обжалването по административен ред.

В касационната жалба са изложени доводи за нарушения на процесуалния и материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретните съображения са за неправилно кредитиране на съдебно - счетоводната експертиза, тъй като ревизията е проведена по особения ред, поради наличие на основание по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК изразяващо се в това, че дружеството въпреки налични първични счетоводни документи не е осчетоводило извършени преводи и направени вноски. На основание чл. 124, ал. 2 ДОПК касаторът твърди, че в хода на съдебното производство не са ангажирани никакви доказателства от ревизираното дружество за опровергаване констатациите в ревизионния акт за отклонение от данъчно облагане.

Като необосновани се оспорват изводите на съда, че не са налице свързани лица в процесния случай. Твърди, че неосчетоводените вноски и преводи са към свързани лица по смисъла на §1, т. 3, б. "ж", б. "з" и б. "м" от ДР на ДОПК. Според касатора в случая са налице документирани отношения между свързани лица при условия, които не винаги съответстват на условията, които установяват помежду си несвързани лица. Това се потвърждава от сключените договори, осъществените разплащания и извършените счетоводни записвания. Поддържа, че по силата на чл. 15 от ЗКПО сумата, представляваща разликата между вземането на цедента и цената на цесията по договора от 23.01.2012г. - 179 509.59 лева и разликата между вземането на цедента и цената на цесията по договора...