Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. А. Г. от [населено място] против решение № 10918 от 19.10.2016 г. по адм. дело №5640/2015 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, в частта, с която е отхвърлена жалбата. В жалбата се излагат доводи за необоснованост и незаконосъобразност и такива по същество, разгледани от първата инстанция, и се претендира отмяна на решението, със законните последици.

Ответникът министър на вътрешните работи, чрез юрк.. Р нгажира становише за неоснователност на касационната жалба и моли за потвърждаване на решението като обосновано и законосъобразно.Претендира разноски.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила решението като законосъобразно и обосновано.

Върховният административен съд, петчленен състав, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество - неоснователна.

С решението, в обжалваната му част, е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу решение № 812100-11129/21.03.2015 г. на министъра на вътрешните работи в частта, с която е отказано заличаване на личните му данни, обработвани в информационните фондове на МВР, въведени във връзка със ЗМ-4/2000 г. по описа на РУ – [населено място] и постановена присъда по н. о.х. д. № 336/2000 г. по описа на Белоградчишкия районен съд.Прието е, че не са налице основанията, визирани в чл. 3 във връзка с чл. 2, ал. 1 от издадената по силата на чл. 26, ал. 1 от ЗМВР Инструкция № 8121з -748/20.10.2014 г. за определяне на срокове за съхранение на лични данни, обработвани в Министерството на вътрешните работи във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на НПК (НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС) и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер.Прието е за безспорно...