Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на министъра на правосъдието, чрез пълномощника му главен юрисконсулт П. Р против решение № 10472 от 10 октомври 2016 год., постановено по адм. дело № 4404/2016 год., по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на шесто отделение. С обжалваното решение е отменен мълчалив отказ на министъра на правосъдието с рег. индекс 16-00-400/2014 от 02 март 2016 год. за даване на съгласие за пълно осиновяване на детето И. А. И., роден на 11 април 2014 год. в [населено място], от М. Т., гражданка на Р. Г и му е изпратено делото като административна преписка за решаване на въпроса по същество съобразно дадените задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Със същия съдебен акт е осъдено Министерство на правосъдието да заплати на М. Т. разноски за водене на делото в размер на 10, 00 лв. (десет лева).
В касационната жалба се релевират оплаквания за нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяната му и вместо него съдът да се произнесе по същество на спора, а при условията на алтернaтивност за връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Претендира присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции за един юрисконсулт.
Ответникът – М. Т., представлявана от адв. Ж. Ж изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на сторените за настоящата съдебна инстанция с оглед представения списък по чл. 80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на разноските на касационния жалбоподател.
Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав при втора колегия, намира касационната жалба за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред Върховния административен съд, тричленен състав на шесто отделение, е образувано по жалба на М. Т., гражданка на Р. Г против отказ на министъра на правосъдието рег. индекс 16-00-400/2014 от 02 март 2016 год. за даване на съгласие за пълно осиновяване на детето И. А. И., роден на 11 април 2014 год. в [населено място], с мотиви за допуснати съществени нарушения в процедурата по осиновяването от компетентните органи и организации в Германия - непълен и неверен доклад за осиновяване по смисъла на чл. 16 от Хагската конвенция от 1993 год. Съдът е извършил проверка за законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК и е установил, че оспореният пред него административен акт е издаден в нарушение на приложимите материалноправни и процесуални разпоредби и в противоречие с целта на института на международното осиновяване. С позоваването на чл. 14, ал. 2, т. 4 от Наредба № 3 от 24 октомври 2014 год. за условията и реда за водене на регистрите при международно осиновяване и даване на съгласие от министъра на правосъдието, инстанцията по същество е приела, че актуализиране на обстоятелствата в социалния доклад за осиновяващи е допустимо и възможно и води до изложените от административния орган съществени нарушения в провежданата процедура по осиновяването на дете с обичайно пребиваване в Р.Б.П извършваната преценка по започнатото международно осиновяване не са налице нарушения по процедурата и не е взет предвид конкретния интерес на осиновяваното дете И.. За това и тричленният състав е отменил отказа на министъра на правосъдието и му е изпратил делото като административна преписка за решаване на въпроса по същество съобразно дадените указания за ново произнасяне по чл. 117 от СК. Решението е правилно.
Върховният административен съд е установил пълно и точно фактическата обстановка по делото и въз основа на нея правилно е приложил материалния закон. Въз основа на приобщения доказателствен материал, първоинстанционният съд е установил, че спорът се свежда относно непълнота и невярност на актуализираните обстоятелствата в социалния доклад за осиновяващия. Съдът обосновано е приел, че представеният от Германския централен орган изменен социален доклад от 27 януари 2016 год. не съдържа индиции, че получената допълнителна информация се отразява по някакъв начин върху вече признатото качество на М. Т. като подходяща осиновяваща детето И. И., предложено й от административния орган за осиновяване. Започнатия от нея съвместен живот с партньорката на осиновяващата през 2007 год. и по-късно регистрираното й партньорство през 2010 год. не е в противоречие със законовата уредба, уреждаща реда при международно осиновяване. Представеният доклад по чл. 15 от Конвенция за защита на децата и сътрудничеството в областта на международното осиновяване (Ратифицирана със закон, приет от ХХХIХ Народно събрание на 31 януари 2002 год. - ДВ, бр. 16 от 2002 год., в сила за Р. Б от 1 септември 2002 год.), (обн., ДВ, бр. 78 от 13.08.2002 год.) (намираща опора и в Българското законодателство, изразена в чл. 14, ал. 2, т. 4 от Наредба № 3 от 24 октомври 2014 год. за условията и реда за водене на регистрите при международно осиновяване и даване на съгласие от министъра на правосъдието /Наредбата/) съдържа информация за осиновителите, относно самоличността им, правоспособността и годността им да осиновяват, личното, семейното и здравословното им състояние, социалната им среда, мотивите им за осиновяване, способността им да извършват международно осиновяване, както и характерните черти на децата, за които те биха били подходящи да се грижат. Според чл. 110, ал. 1 от СК (СЕМЕЕН КОДЕКС) дете с обичайно местопребиваване в Р. Б може да бъде осиновено от лице с обичайно местопребиваване в чужбина, когато са изчерпани възможностите за осиновяването му в страната. В случая изричният отказ на министъра на правосъдието за даване на съгласие за пълно осиновяване не е съобразен с посочената разпоредба, целяща единствено социална и правна закрила на децата, а напротив застрашава интереса на детето и на кандидат осиновителя. Основният мотив при вземане на решението за даване/отказване на съгласие за пълно осиновяване от страна на административния орган следва да изготви преценката си единствено и изключително в интерес на детето. С нормата на чл. 10, ал. 4 от Наредбата е посочено, че при вземане на решение за определяне на подходящ осиновяващ, вземащият решението следва да се ръководи освен от критериите по ал. 1 от същата и от възможностите на кандидат - родителя да му осигури физическо, психическо и социално благополучие, както и информацията за личността на осиновяващия и другите обстоятелства от значение за осиновяването. В този смисъл, инстанцията по същество е изложила правилни мотиви за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Посочените в отказа съществени нарушения в процедурата по осиновяването не съответстват на посочените по - горе законови аргументи, тъй като изготвеният впоследствие доклад от приемащата държава не сочи негодност на кандидата, а съдържа актуални сведения относно членовете на семейството й. Получената допълнителна информация не ангажира негативно становище от Германския социален орган и не изразява такова, сочещо негативна промяна върху социалния и икономическия живот на кандидат – осиновителката. Изготвеният втори доклад представя информация за бъдещия родител и за нейния партньор, а е допълнение на първоначалния, а не изцяло нов социален доклад, който административният орган е следвало да съобрази и обсъди личния и семеен живот на осиновяващия. Ето защо, правилно инстанцията по същество е установила, че наличието на допълнителен доклад не представлява пречка за разрешаване на спора по същество с оглед процедурата по международното осиновяване. При тези съображения съдът е извел верни правни изводи за незаконосъобразност на отказа на министъра на правосъдието и правилно като такъв го е отменил. Инвокираните в касационната жалба оплаквания за нарушение с оглед разпоредбата на чл. 209, т. 3 от АПК, са неоснователни, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора, претендираните разноски за настоящата касационна инстанция в размер на 508, 00 лв. (петстотин и осем лева), представляващи адвокатско възнаграждение за оказаната правна защита и съдействие, са основателна. Посочената сума е обективирана в депозирания списък по чл. 80 от ГПК (л. 17 от настоящото дело), ведно с приложената към него банкова транзакция, отразяваща заплащането й от страна на ответника по касация (л. 18 и л. 19 от същото), поради което акцесорната претенция следва да бъде уважена и възложена в тежест на Министерство на правосъдието.
Водим от горното, Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав и на осн. чл. 222, ал. 2, предл. първо от АПК, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 10472 от 10 октомври 2016 год., постановено по адм. дело № 4404/2016 год., по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на шесто отделение.
ОСЪЖДА Министерство на правосъдието да заплати на М. Т. разноски в размер на 508, 00 лв. (петстотин и осем лева) за настоящата касационна инстанция. РЕШЕНИЕТО е окончателно.