Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.).

Образувано е по касационна жалба на С. Й. Б., действащ като [фирма] - [населено място], срещу Решение № 378/12.10.2015г., постановено по адм. дело № 443/2015г. по описа на Административен съд - В. Т, в частта, с която е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт № 151202875/18.04.2013г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - [населено място], потвърден с решение № 330/26.07.2013г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - [населено място] при ЦУ на НАП, в частта, с която са определени задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ отм. за 2006 г. в размер на 721, 14 лева и лихви в размер на 511, 94 лева, както и задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2008г. в размер на 566, 81 лева и лихви в размер на 237, 55 лева, 2009г. в размер над 616, 91 лева и лихви в размер на 188, 79 лева, за 2010г. в размер над 390, 05 лева и лихви в размер над 79, 11 лева и за 2011г. в размер на 2455, 60 лева и лихви в размер на 243, 59 лева, както и в частта на присъдените в полза на Дирекция „ОДОП“ – [населено място] разноски за първоинстанционното производство.

В касационната жалба се поддържа неправилност на решението в оспорената част, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че изводите на съда са изградени в противоречие с представените доказателства. Счита, че от доказателствата по делото се установява получаването на сума от 30 000 лева през 2005г., която е следвало да бъде включена в началното салдо към 01.01.2006г, както и плащането на цената по договор за продажба на имот през 2013г., поради което половината от покупната цена на имота неправилно е включена в разходната част на паричния поток за 2011г. Позовава се на неоспорено заключение по назначена допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, от която се установявало, че за ревизираните периоди не е налице недостиг на парични средства и основания за облагане по особения ред на чл. 122 от ДОПК. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и отмяна на ревизионния акт, в частта на потвърдените с решението задължения. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - [населено място] при ЦУ на НАП, чрез юрисконсулт Русева, в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила оспореното решение на Административен съд – В.Т.П и юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Административен съд (АС) - В. Т е било повторно, след отменително решение на ВАС и връщане на делото за ново разглеждане при спазване на задължителните указания на съда.

Предмет на обжалване пред АС - В. Т е бил Ревизионен акт (РА) № 151202875/18.04.2013г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - [населено място], потвърден с решение № 330/26.07.2013г. на директора на дирекция "ОДОП" – [населено място] при ЦУ на НАП, с който на С. Й. Б., действащ като [фирма] са определени задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ отм. за 2006г. в размер на 1477, 37 лева и лихви в размер на 1039, 74 лева, както и задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2008г., 2009г., 2010г. и 2011г. в общ размер на 4568, 93 лева и лихва в общ размер на 887, 11 лева.

С обжалваното решение, АС – В. Т е отменил РА, в частта с която са определени задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ отм. за 2006 г. в размер над 721, 14 лева и лихви в размер над 511, 94 лева, за 2009 г. са определени задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер над 616, 91 лева и лихви над 188, 79 лева и за 2010 г. са определени задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер над 390, 05 лева и лихви в размер над 79, 11 лева и отхвърлил жалбата на С. Й. Б., действащ като [фирма] в останалата част.

За да отхвърли жалбата на С. Й. Б., действащ като [фирма] срещу обжалвания Ревизионен акт, в частта на определените задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ отм. за 2006 г. в размер на 721, 14 лева и лихви в размер на 511, 94 лева, както и задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2008г. в размер на 566, 81 лева и лихви в размер на 237, 55 лева, 2009г. в размер над 616, 91 лева и лихви в размер на 188, 79 лева, за 2010г. в размер над 390, 05 лева и лихви в размер над 79, 11 лева и за 2011г. в размер на 2455, 60 лева и лихви в размер на 243, 59 лева, АС – В. Т е приел, че установените с РА данъчни задължения са определени върху данъчна основа, формирана по особения ред на чл. 122, ал. 2 от ДЗОПК, поради наличие на основания чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК.

Спорни по делото са били въпросите за началното салдо към 2006г. с оглед твърдението на ревизираното лице, че през 2005г. е получил сумата от 30 000 лева по дарение от майка си и за изключването от разходната част на паричния поток за 2011г. на сумата от 30 000 лева, представляваща половината от покупната цена на закупения от ревизираното лице апартамент в к. к. С. б. по нот. акт от 2011г., за която лицето е твърдяло, че е платена през 2013г.

В тази насока, съдът е приел, че правилно в РА е определено нулево начално салдо към 01.01.2006г., тъй като твърдението на ревизираното лице, че е получило по дарение от майка си през 2005г. сума в размер на 30 000 лева е останало недоказано с представените от ревизираното лице договор от 19.06.2005г. за дарение на 30 000 лева и разписка към него. Посочил е, че след като по делото не е доказано обстоятелството, че дарителката е разполагала със сума в размер на 30 000 лева към 2005г., то същата не е имала възможност да надари сина си с тази сума, а като косвено доказателства, че сумата не е получена, съдът се е позовал на подадената от лицето ГДД по чл. 41 от ЗДДФЛ отм. за 2006г., в която твърдяното дарение не било декларирано, за разлика от декларацията му по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2007г., в която е декларирано дарение на значително по-ниска сума от 450 лева, получено от И. С. И..

Приел е, че правилно органа по приходите е включил в разходната част на паричния поток за 2011г. сумата от 30 000 лева, представляваща половината от покупната цена на закупения от ревизираното лице и съпругата му апартамент в к. к. С. б. с нот. акт № [номер] от 25.02.2011г. с оглед съдържанието на представения нотариален акт, в който било посочено, че покупната цена на имота в размер на 60 000 лева е заплатена напълно и в брой към датата на сделката през 2011г. Изложил е подробни аргументи, поради които е счел, че представените от лицето платежни нареждания, предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот, запис на заповед, и счетоводни документи на [фирма], не установяват различен момента на плащането на цената по нотариалния акт за продажба на недвижим имот през 2011г.

При тези съображения, съдът не е кредитирал заключението на приетата съдебно - счетоводна експертиза (ССЧЕ) относно началната разполагаема сума към 01.01.2006г., както и определения от вещото лице паричен поток за 2011г. с изключване от разходната част на сумата от 30 000 лева, поради което приел за доказано основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за провеждане на ревизията по посочения процесуален ред.

В същото време, по делото не е имало спор, че в ревизионния доклад паричните потоци са обследвани помесечно, а не на годишна база, поради което след като се е позовал на заключение по вариант първи на допълнителна ССчЕ, съдът е обосновал извод за установен недостиг на парични средства по години, като е приел, че за 2006г., 2009г. и 2010г. констатирания с РА недостиг на парични средства е по-голям от този установен с експертизата, изследвала паричните потоци на годишна база, поради което и дължимия данък е в по-нисък размер. Пак въз основа на заключението по назначената допълнителна ССчЕ, която е изчислила паричните потоци на ревизираното лице за 2008г. и 2011г. на годишна база, съдът е обосновал извод за законосъобразност на РА, в тези му части. Така постановеното решение е правилно.

Неоснователно е твърдението на кастора за неправилност на решението, поради нарушение на закона и необоснованост.

Основните доводи на касатора са, че съдът неправилно приел за установено нулево начално салдо към 01.01.2006г., без да съобрази представените доказателства за получено от ревизираното лице дарение през 2005г. от неговата майка, както и неправилно приел, че покупната цена на апартамент по нот. акт от 2011г. е платена през 2011г., с оглед което обосновал извод, че правилно половината от тази сума е включена в разходната част на паричния му поток за 2011г.

Настоящата инстанция счита тези доводи за неоснователни, като изцяло споделя правните изводи на АС – В. Т.

Правилно съдът е приел, че получаването на дарение от ревизираното лице през 2005г. не е доказано с представените от него договор за дарение, сключен с неговата майка и разписка за получаване на дарението, тъй като не е доказано обстоятелството, че дарителката е разполагала със сума в размер на 30 000 лева към датата на дарението, за да може да надари сина си с такава сума.

Правилно съдът е приел, че плащането на цената по нот. акт № [номер] от 25.02.2011г. за покупко-продажба на апартамент в размер на 60 000 лева е извършено през 2011г., тъй като от съдържанието на нот. акт се установява, че двете страни по сделката са заявили пред нотариуса, че цената по сделката от 60 000 лева е заплатена напълно по банков път преди подписването на нотариалния акт. В този смисъл са неоснователни твърденията на ревизираното лице, че цената по тази сделка е платена през 2013г. Правилно съдът е приел, че представените от лицето доказателства – запис на заповед, предварителен договор и извадки от счетоводни документи не могат да обосноват различен правен извод, тъй като не установяват различен момент на плащане на цената на имота именно по сделката, обективирана в нот. акт. По този начин правилно с РА, половината от платената от семейството на ревизираното лице цена по нот. акт е включена в разходната част на паричния поток на лицето за 2011г.

Наред с изложеното, настоящата инстанция счита, че по тези доводи на касатора веднъж вече е даден отговор с отменителното решение на ВАС, при първоначалното разглеждане на делото, като са приети за неоснователни. Делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на АС – В. Т, само с указания да се установи недостига на парични средства на годишна основа. При липса на различни фактически установявания при новото разглеждане на делото, изводите на настоящата инстанция относно същите доводи на касатора не биха могли да бъдат различни.

В настоящото производство касатора не оспорва размера на установените от съда задължения за данък, определени на годишна основа и обосновани със заключение по допълнителната ССчЕ, поради което решението е правилно и в тази му част.

По изложените доводи, касационната жалба е неоснователна, а решението като валидно, допустимо и правилно, следва да се остави в сила. По въпроса за разноските:

С оглед изхода на спора, претенцията на касатора за разноски е неоснователна, а на основание чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК, претенцията на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - [населено място] за разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция е основателна. При определяне размера на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, настоящата инстанция съобрази материалния интерес по касационното оспорване и факта, че за касационното производство, ответника Дирекция "ОДОП" – [населено място] е депозирал само писмен отговор, без процесуално представителство, поради което счита, че следва да се присъдят разноски, определени на основание чл. 9, ал. 3, във вр. чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските в размер на 3/4 от 889, 44 лева, или това е сумата от 667 лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, Осмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 378/12.10.2015г., постановено по адм. дело № 443/2015г. по описа на Административен съд - В. Т.

ОСЪЖДА С. Й. Б., действащ като [фирма] - [населено място] с ЕИК[ЕИК] да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" – [населено място] при ЦУ на НАП сумата от 667 (шестстотин шестдесет и седем) лева, представляваща разноски за касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.