Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по две касационни жалби /КЖ/, подадени от К. Г. С. от [населено място] чрез адв.. К и от дирекция "ОДОП" - [населено място] при ЦУ на НАП против Решение №1672 от 07.09.2015г. на Административен съд Пловдив .

Дирекция "ОДОП" - [населено място] при ЦУ на НАП обжалва първоинстанционното решение в частта, с която е отменен Ревизионен акт /РА/ № 261205431/25.02.2013г., издаден от Д. С. С. на длъжност гл. инспектор по приходите при Териториална дирекция на НАП [населено място], потвърден с Решение № 537/30.05.2013г. на Зам,-директора на Дирекция “ОДОП”, [населено място], В ЧАСТТА на допълнително определени данъчни задължения на К. Г. С., както следва: за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007г. в размер на 14 012, 28лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 7 782, 91лв. и за 2010 г. в размер на 33 604, 50лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 6 328, 57лв., както и за задължителни осигурителни вноски: за ДОО в общ размер на 10 901, 40лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 8 065, 77лв. и за 30 в общ размер на 3 646, 80лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 1 280, 64лв.От съдържанието на КЖ може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила, необоснованост. Касаторът моли за уважаване на тази КЖ, за отхвърляне КЖ на ревизираното лице и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

К. Г. С. обжалва първоинстанционното решение в частта, отхвърляща жалбата му срещу РА № 261205431/25.02.2013г., издаден от Д. С. С. на длъжност гл. инспектор по приходите при Териториална дирекция на НАП [населено място], потвърден с Решение № 537/30.05.2013г. на Зам-директора на Дирекция “ОДОП”, [населено място], в останалата част. В КЖ се твърди, че решението в обжалваните части е неправилно поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила, необоснованост.

Представителят на ВАП дава заключение за основателност на касационната жалба на К. С. и неоснователност на касационната жалба на Диретора на Дирекция «ОДОП».

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, правилността на съдебното решение на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното:

Касационните жалби са подадени в срок и от страни по делото, поради което са допустими. По същество са неоснователни. Административният съд е установил, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него срок. Спазени са сроковете за извършване на ревизията и издаване на РД по чл. 114, ал. 1 и чл. 117, ал. 1 от ДОПК. РА съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 120 от ДОПК. Първоинстанционният съд е кредитирал заключението на вещото лице на назначената съдебно - икономическа експертиза относно установяване недостиг на парични средства, респективно определяне на облагаемата данъчна основа за 2008г. и съответно размера на задълженията на ревизираното лица във първи вариант на заключението. Обосновал е защо при определяне на началното салдо за 2007 г. следва да се включат като получени представените в ревизионното производство договори за заем. Счел е, че неправилно органите по приходите при определяне на дължимия данък за 2010 г. са преобразували за данъчни цели счетоводния финансов резултат на ЕТ [фирма], тъй като данъчното събитие за прехвърлените дружествени дялове възниква от датата, на която е вписано прехвърлянето в Търговския регистър - 03.01.2011г. – извън ревизирания период. За да отмени определените с РА задължения за ДОО и ЗО се е позовал на актуалната съдебна практика по чл. 124а от ДОПК. ПО КЖ на К. С.

Правилно съдът е приел, че за ревизирания период на 2008 г. е налице обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, което обосновава провеждането на ревизията при особени случаи за данъка по чл. 48 ЗДДФЛ, тъй като е налице превишение на разходите над приходите с 163 782, 26 лв. Неоснователно е възражението за неправилна преценка на доказателствата по делото относно определянето на данъчната основа за 2008 г. Видно от мотивите на решението, за да отхвърли жалбата на ревизираното лице относно определения с РА данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г., съдът е кредитирал неоспореното заключение на съдебно - счетоводната експертиза, приета в съдебно заседание на 14.10.2014 г. и изготвения от вещото лице паричен поток по т. 1 от задачите, според който е налице недостиг на парични средства в размер на 163 782, 26 лева. Неоснователни са общите касационни оплаквания относно дублирано включени разходи за домакинство, непризнати приходи за други периоди, както и че „паричния поток” е обследван подневно. Приходите и разходите са изчислени от вещото лице на годишна база, заключението му не е оспорвано, нито е поискано допълването му чрез изчисляване на други варианти, поради което правилно първоинстанционният съд го е кредитирал като компетентно и обосновано. По КЖ на Д "ОДОП" при ЦУ на НАП – П.:

Неоснователни са оплакванията в касационната жалба.

Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, които настоящата инстанция споделя относно определеното от вещото лице начално салдо за 2007 г. по вариант 1 на експертизата. Обосновано съдът е приел за доказани и признати за получени с предишен РА заемни средства от физически лица за съответните периоди, с които суми, съпоставени с установените данни за плащания по тях в ревизирания период, законосъобразно е определено различно от РА начално салдо.

По отношение прехвърлените дружествени дялове правилно първоинстанционният съд е приел, че процесното прехвърляне е извън ревизирания период, тъй като меродавна е датата на вписване на прехвърлянето в Търговския регистър. Съгласно чл. 129 ал. 2 от ТЗ прехвърлянето на дружествения дял се извършва с нотариално заверени подписи на договора и се вписва в търговския регистър т. е. вписването в търговския регисър завършва фактическия състав и е условие за осъществяване на транслативния ефект на сделката.

Правилно е съобразена според характера й разпоредбата на чл. 124а ДОПК и това, че определените задължения за задължителни осигурителни вноски са за периода преди 15.02.2011 г., когато нормата на тази норма е неприложима. Следва да се посочи, че с тълкувателно решение № 1 от 18.05.2016 г. на общото събрание на съдиите от Върховния административен съд, постановено по т. дело № 3/2015 г. е прието, че разпоредбите на чл. 122 - 124 от ДОПК за установяване на дължимост на задължителни осигурителни вноски са неприложими за периода преди влизането в сила на чл. 124а от ДОПК (ДВ, бр. 14/2011 г)., в сила от 15.02.2011 г. Решението на първоинстанционния съд е постановено преди издаване на тълкувателното решение, но при съобразяване на тълкуването на закона, дадено с него, поради което и в тази си част се явява правилно и законосъобразно и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.

Водим от гореизложеното и в този смисъл, състав на Осмо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1672 от 07.09.2015г. на Административен съд Пловдив . Решението е окончателно.