О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 2599София, 11.10.2024 година

Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и пети септември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

изслуша докладваното от съдия К. Е. т. д. № 466/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Л. Й. от [населено място], [община] срещу решение № 371 от 21.11.2023 г. по в. гр. д. № 269/2023 г. на Кюстендилски окръжен съд, потвърждаващо решение № 115 от 28.02.2023 г. по гр. д. № 182/2022 г. на Дупнишки районен съд, с което е отхвърлен предявеният от касаторката срещу „Кредит инкасо инвестмънт“ ЕАД, [населено място] иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника сумите по изпълнителен лист от 01.02.2012 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение № 2318 от 17.10.2011 г. по ч. гр. д. № 2994/2011 г. на Дупнишки районен съд: 7 265.09 лв. – главница по договор за потребителски заем № PLUS-01265815 от 01.09.2008 г., 4 643.37 лв. – лихва за периода 20.07.2009г. - 18.09.2015г., 1669.03 лв. – мораторна лихва от 20.08.2009 г. до 02.09.2011 г., 271.55 лв. – държавна такса и 100 лв. – адвокатско възнаграждение.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Изразено е несъгласие с извода, че вземанията по процесния договор за кредит не са погасени по давност. Според касаторката, до този извод съдът е достигнал, тъй като в нарушение на процесуалните правила не е направил задълбочен анализ на събраните по делото доказателства и не е обсъдил всички заявени във въззивната жалба доводи и възражения, по-конкретно – не е изследвал периода от образуване на първото изпълнително дело за събиране на процесните вземания през 2012 г. до 26.06.2015 г. (датата на обявяване на Тълкувателно решение № 2/2013 на ОСГТК на ВКС), през който не са извършвани изпълнителни действия. Подробни аргументи са изложени и срещу становището на въззивната инстанция, че настъпилата перемция по изпълнителното дело е без значение за давността.

Като обосноваващи допускане на касационното обжалване, с поддържане на основанието по чл. 2800, ал. 1, т. 1 ГПК, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. Погасителната давност прекъсва ли се от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция; 2. Погасителната давност прекъсва ли се от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция преди приемането на Тълкувателно решение 2/2013 по т. д. № 2/2013 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия; 3. Законосъобразни ли са подадени молби и извършени действия по прекратено по силата на закона изпълнително дело; 4. Могат ли да се извършат действия и какви по прекратено на основание чл. 433, ал. 1 ГПК изпълнително дело; 5. Следва ли съдебното решение да съдържа обсъждане на всички доводи и възражения на страните, както и изрични и ясни мотиви при отхвърлянето им като неоснователни; Неразглеждането на всички доказателства от значение за делото могат ли да доведат до извод за неизяснена фактическа обстановка; 6. Прилага ли се нормата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД в изпълнителния процес по изпълнителни дела за събиране на вземания, образувани и съответно перемирани преди приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС“.

В подкрепа на заявеното основание по чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК касаторът се позовава на Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 28 от 06.03.2019 г. по т. д. № 205/2018 г. на II т. о. и решение № 12 от 26.03.2019 г. по т. д. № 606/2018 г. на I т. о. (за процесуалноправните въпроси по т. 5) и на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС (за въпроса по т. 6). За всички останали въпроси твърди наличие на противоречива практика на касационната инстанция.

Ответникът по касация – „Кредит инкасо инвестмънт“ ЕАД, [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на касационната жалба без уважение като неоснователна по съображения в писмен отговор от 29.02.2024 г. Претендира присъждане на разноски.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.

По делото е безспорно, че: На 01.02.2012г. в полза на „БНП П. П. Ф. ЕАД е бил издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 2994/2011г. по описа на Дупнишки районен съд въз основа на заповед за изпълнение № 2318 от 17.10.2011г. срещу длъжника М. Л. Й. за суми, дължими по договор за потребителски заем № PLUS-01265815 от 01.09.2008г.; За принудителното удовлетворяване на това вземане, по молба на банката от 30.03.2012г., е образувано изп. д. № 20127430400387 на ЧСИ Елица Х., рег. № 743, с район на действие Кюстендилски окръжен съд; В хода на изпълнителното дело с договор от 15.05.2015г. първоначалният взискател е прехвърлил вземанията си по процесния договор за кредит на „Кредит инкасо инвестмънтс БГ” ЕАД; По така образуваното изпълнително дело, по молба на взискателя, на 20.08.2015г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от работодател „К. Б. ЕООД енд Ко“ КД и на 14.09.2017г. са наложени запори върху банковите му сметки в „Първа инвестиционна банка“ АД, „Т. Б. АД и „У. Б. АД; На 11.03.2019г. „Кредит инкасо инвестмънтс БГ” ЕАД, като пълномощник на взискателя, е поискало съдебния изпълнител да извърши справки в ТД на НАП за трудови договори на длъжника, декларирано имущество и банкови сметки и при наличие на такива да бъдат предприети съответни изпълнителни действия; По разпореждане на ЧСИ са били извършени справки, но изпълнителни действия не са били предприети; С постановление на ЧСИ от 02.02.2022г., въз основа на подадена от длъжника молба от 28.01.2022 г., след като е констатирано, че, след налагането на запор върху банкови сметки на длъжника от 14.09.2017г., взискателят не е поискал извършване на други изпълнителни действия, е прието наличие на правното основание на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и изпълнителното дело е прекратено, наложените запори са вдигнати и изпълнителният лист е върнат на взискателя; На 10.02.2022г. по молба на „Кредит инкасо инвестмънтс БГ” ЕАД е образувано ново изпълнително дело срещу М. Л. Й. – изп. д. № 20227430400192 на същия ЧСИ, като взискателят е посочил конкретни изпълнителни действия, които да бъдат предприети.

Въззивният съд не е споделил становището на първата инстанция, че последното прекратяващо давността изпълнително действие е молбата на взискателя от 11.03.2019 г., както че от прекратяването на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е започнала да тече нова петгодишна давност. Преценил е обаче крайният извод за неоснователност на предявения иск за правилен, но по други съображения.

Според решаващия състав, приложима в случая, на основание на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, е петгодишна давност по чл. 110 ГПК, тъй като вземанията се основават на влязла в сила заповед за изпълнение, чиито последици се приравняват на тези на влязло в сила съдебно решение, като до датата на подаване на исковата молба тази давност не е изтекла. Съобразявайки задължителните указания в ППВС № 3/1980 г., т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС и Тълкувателно решение № 3/2020 от 28.03.2023г. на ОСГТК, въззивният съд е приел, че: Доколкото първото изпълнително дело – изп. д. № 387/2012 г. е образувано при действието на ППВС № 3/1980г., с образуването му на 30.03.2012г. давността не е прекъсната, но съгласно посоченото постановление същата е спряна до отмяната му с т.10 от ТР № 2 от 26.06.2015г., като за този период не е текла; От 26.06.2015г. е започнала да тече нова погасителна давност за процесните вземания, която е била прекъсвана с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ; Последното предприето по това дело изпълнително действие, прекъсващо давността, е налагането на запори върху вземания на длъжника в няколко банки, извършено на 14.09.2017г.; От тази дата е започнал да тече нов 5-годишен давностен срок, който към датата на образуване на изп. д. № 192/2022г. – 10.02.2022г. – не е изтекъл и не може да се счита, че вземането се е погасило по давност, доколкото още с молбата за образуване на второто изпълнително дело са направени искания за прилагане на конкретни изпълнителни способи и на 31.03.2022г. са наложени запори върху вземания на длъжника от трети лица.

Като обстоятелство, ирелевантно за давността, съдът е счел настъпилата перемция по изп. д. № 287/2012 г. Позовавайки се на практиката на ВКС, обективирана в решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/20202 г. на IV г. о. и решение №3 от 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. на IV г. о., е приел, че: Перемпцията е без правно значение за давността – общото между двата правни института е, че едни и същи юридически факти могат да имат значение както за перемпцията, така и за давността, но това са различни правни институти, с различни правни последици; За разлика от изтеклата погасителна давност, перемпцията не изключва правото на принудително изпълнение, поради което при предприемане на изпълнителни действия по перемирано дело (преди изтичане на погасителната давност) същите не са недопустими, тъй като съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист; Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане за предприемане на изпълнителни действия в ново изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право; Новото искане прекъсва давността, независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело или не е образувал ново дело – във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ; Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора, нито ползва или вреди на длъжника, но при всички случаи валидно предприетите същински изпълнителни действия дори и по перемирано дело прекъсват давността, след като са настъпили преди давностният срок да е изтекъл.

Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.

Поставените от касаторката въпроси № 1, № 3 и № 4, касаещи значението за давността на изпълнителните действия, извършени след настъпване на перемция на изпълнителното дело съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, отговарят на общото изискване да са обуславящи за изхода на конкретното дело. По отношение на тях обаче не е осъществено поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като същите са решени изцяло в съответствие с формираната след образуване на касационното производство задължителна съдебна практика – т. 3 от Тълкувателно решение № 2/2023 г. от 04.07.2024 г. на ОСГТК, съгласно което: Погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.

Не е налице твърдяното противоречие и по отношение на въпроси № 2 и № 6 от изложението. Отговорът на тези въпроси се съдържа в Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023г. на ОСГТК. Съгласно цитирания тълкувателен акт, погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ОСГТК, от което следва логично, че след като по тези дела не тече давност, то същата не се и прекъсва, в какъвто смисъл е и приетото в обжалваното въззивно решение.

На последно място, процесуалноправните въпроси, касаещи задължението на съда да обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, не са разрешени в противоречие с цитираната от касаторката задължителна и казуална съдебна практика. Въпросите са основани на твърдението, че въззивният съд не е обсъдил доказателствата, установяващи липса на изпълнителни действия в периода от образуване на изпълнителното дело през 2012 г. до 2016 г. Необсъждането на същите обаче е вследствие приетото от съда, че от образуването на изпълнителното дело до 26.06.2015 г. давността изобщо не е текла, т. е. от съобразяването на указанията в Тълкувателно решение № 3/2020 от 28.03.2023г. на ОСГТК. Поради това не може да се счете, че се касае за неизпълнение на посоченото задължение на съда.

С оглед изложените съображения, касационното обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК, на ответника по касация „Кредит инкасо инвестмънт“ ЕАД следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв., определено съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 371 от 21.11.2023 г. по в. гр. д. № 269/2023 г. на Кюстендилски окръжен съд.

ОСЪЖДА М. Л. Й. от [населено място], [община] да заплати на „Кредит инкасо инвестмънт“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], Бизнес център „Люлин-6“, ет. 2, юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство в размер на сумата 300 (триста) лева.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: