Производството е по Глава дванадесета от Административнороцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет. [номер], представлявано от адв.. Ц, против решение № 350/29.02.2016 г. по адм. д. № 1641/2015 г. по описа на Административен съд Бургас с молба за отмяната му като неправилно с претенция за присъждане на разноски.
Ответникът началник РДНСК Югоизточен район в писмен отговор поддържа становище за неоснователност на касационната жалба с молба оспореното решение да бъде оставено в сила.
Ответникът главен архитект на [община] не взема становище.
Прокурорът от Върхоната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от страна, за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и като я разгледа по същество, констатира:
Предмет на оспорване по жалбата на касатора [фирма] е заповед № ДК-10-ЮИР 74/04.08.2015 г., с която началникът на РДНСК Югоизточен район, сезиран с постъпил на 23.07.2015 г. протест на прокурор от Окръжна прокуратура Б., на основание чл 216, ал. 6 от ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) /ЗУТ/ е прогласил нищожността на издадено от главния архитект на [община] разрешение за строеж № 25/19.02.2009 г. за "жилищни сгради за сезонно обитаване и зони за обществено обслужване -зона І с РЗП 11959, 20 кв. м., имот с идентификатор [номер] по КК на [населено място], м. "С. ч.", общ. Ц., поправено с решение и вместо "жилищни сгради за сезонно обитаване и обществено обслужване-зона І с РЗП 11959, 20 кв. м. се чете : жилищни сгради за сезонно обитаване и зони за обществено обслужване -зона М с РЗП 13345, 40 кв. м.", ведно с одобрените инвестиционни проекти и извършена на 09.10.2012 г. презаверка.
С обжалваното решение оспорването е отхвърлено. Този правен резултат съдът е обосновал с констатации за нарушения на императивни норми на ЗУТ, ЗООС (ЗАКОН ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА) /ЗООС/ и Наредба за условията и реда за извършване на оценка за въздействието върху околната среда. Приложимостта на тези норми е обосновал с извода, че поземленият имот, за който е издадено процесното разрешение за строеж е извън урбанизирана територия. Приел е, че валидността на разрешаването на строителство в този имот е обусловена от процедура за преценка необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда по чл. 93, ал. 1, т. 1 вр. с приложение № 2, т. 12, б. "в" ЗООС. Решението е неправилно по следните съображения:
Нищожност на издадено от компетентен орган разрешение за строеж може да бъде разкрита при установяване за допуснати груби нарушения на материалния закон, които правят съществуването му правно нетърпимо и препятстват настъпването на целените с него правни последици.Тази хипотеза би била налице при разрешаване на строеж при липсата на подробен устройствен план, в защитена територия или зона, в имот публична собственост и пр.
По делото е установено, че със заповед № РД-01-994/10.12.2004 г. на кмета на [община] с цел промяна на предназначението, за поземлен имот [номер], м. "С. ч.", землище [населено място] е одобрен проект за ПУП-ПРЗ - имотът е урегулиран в УПИ [номер] с площ 5015 кв. м. с отреждане за рекреационна устройствена зона - курортна територия с хотелски комплекс с устройствени показатели : етажност от 2 до 5 етажа, плътност на застрояването до 50%, К инт. до 2, 0, минимално озеленяване 50 %., за имота са отредени улица и паркинг, одобрена е улична регулация съгласно графична част. Тази заповед е издадена след решение № 147-ПР/2004 г., с което директорът на Регионална инспекция Б. към МОСВ е решил за инвестиционното предложение да не се извършва оценка за въздействието върху околната среда. Със заповед № РД-49-118/12.05.2006 г. на министъра на земеделието и горите имотът е излючен от горския фонд. Посочените административни актове са издадени по заявление на друг инвеститор, но касаят процесния поземлен имот, за който по одобрената със заповед № РД-18-54/24.08.2006 г. на изп. директор на АГКК-С. кадастрална карта е отреден идентификатор [номер], собствеността върху който касаторът е придобил с н. акт № [номер], том ІХ, рег. № 5916, д. №1544/2007 г. и съгласно скица № 15-30384/26.01.2015 г. на СГКК-Б. е вписан на кадастралния регистър. Обстоятелството, че към момента на преценката да не се извършва ОВОС, на одобравяне подробния устройствен план и на изключването на имота от горския фонд собственик на имота /инвеститор/ е бил друг правен субект е без правно значение, тъй като към датата на придобиване собствеността върху имота от касатора тези актове са влезли в сила.
Със заповед № РД-02-14-776/13.08.2008 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството е одобрен общ устройствен план на [община], съгласно графичната част от който имотът попада в зона Ок - рекреационни устройствени зони, предназначени за курорт и допълващи го дейности / т. 0.4.9, приложение № 2 към чл. 68, ал. 2 от Наредба № 8 от 14.06.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове.
Със заявление вх. № 94-И-1001/03.12.2008 г. касаторът е поискал одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж за обект "жилищни сгради за сезонно обитаване и зони за обществено обслужване -зона "М", 104 бр. апартаменти, подземен паркинг за 104 автомобила, открити 15 паркоместа и търговски павилион, в т. ч. домови В и К връзки", находящ се в м. "С. ч.", ПИ [номер]. В издаденото разрешение за строеж, обектът е описан като "жилищни сгради за сезонно обитаване и зони за обществено обслужване-зона І с РЗП 11959, 20 кв. м. Разрешението не е оспорено от заявителя, липсват данни да е подложено на служебна проверка от органите на ДНСК по реда на чл. 156 ЗУТ в действащата към датата на издаването му редакция ДВ бр. 65/2003 г.
Съгласно чл. 144, ал. 4 / приложима ред. ДВ бр. 65/2006 г./ инвестиционните проекти, по които се издава разрешение за строеж, се одобряват по заявление на възложителя и след представяне на административни актове, които в зависимост от вида и големината на строежа се изискват като условие за разрешаване на строителството по ЗООС. Към датата на издаване на процесното разрешение за строеж разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗООС ДВ бр. 77/2005 г., е изисквала преценка за необходимостта от извършване на ОВОЗ за инвестиционните предложения за ново строителство, дейности и технологии съгласно приложение № 2, в случая, т. 12, б. "в" - ваканционни селища, хотелски комплекси извън урбанизирани територии и съпъстващи дейности. Видно от приложената по делото графична част на ОУП, одобрен с цитираната по-горе заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството, процесният имот попада в зона Ок - рекреационна устройствена зона, предназначена за курорт и съпътстващи дейности, т. е извън урбанизирана територия, независимо от конкретното предназначение на имота за курортна територия с хотелски комплекс съгласно одобрения ПУП-ПРЗ. Към датата на издаване на разрешението за строеж е било налице произнасяне на директора на Регионална инспекция Б. към МОСВ с решение № 147-ПР/2004 г. относно липсата на необходимост от извършване на ОВОС за подобно инвестиционно предложение - изграждане на хотелски комплекс -хотелска сграда, ресторант, пул-бар, кафе-сладкарница, плувен басеин и паркинг, Това решение, с правно основание чл. 93, ал. 3 ЗООС, съгласно действащите към датата на издаването му разпоредби /ДВ бр. 77/2005 г/ не е обвързано със срок на действие. За него са неприложими нормите на чл. 93, ал. 7 ЗООС и § 12а, ал. 2 ПЗРЗООС / ДВ бр. 53/2012 г./, защото на първата изрично не е придадено обратно действие, а втората, защото към датата на одобряваване на инвестиционния проект и издаване на процесното разрешеие за строеж не е била част от действащото право. Ето защо, обстоятелството, че за известиционния проект, послужил като основание за издаване на разрешението за строеж, не е издавано решение по чл. 93, ал. 3 ЗООС не обосновава извод за нарушение на материалния закон в резултат на което разрешението за строеж да бъде определено като правно нетърпимо и непораждащо правни последици - от една страна за подобно инвестиционно предложение за същия имот е издадено решение по чл. 93, ал. 3 ЗООС, а доколкото за конкретното предложение такова решение липсва, касае се за нарушение на материалния закон.
Изискванията на чл. 143, ал. 4 и чл. 144, ал. 4 ЗУТ, въведени с изменението на тези разпоредби от 2012 г. /ДВ бр. 82/2012/ за одобряване на инвестиционните проекти след представяне на влезли в сила индивидуални административни актове по ЗБР (ЗАКОН ЗА БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ) /ЗБР/ са неотносими към преценката за валидност на процесното разрешение за строеж, тъй като към датата на издаването му такова изискване устройственият закон не е предвиждал. В тази връзка, констатираното от административния орган нарушение по чл. 31, ал. 4 ЗБР, което първоинстанционният съд не е обсъдил, представлява също нарушение на материалния закон.
Посочените нарушения на материално правни норми на ЗООС и ЗБР представляват основания за отмяна по чл. 146, т. 4 АПК, които е следвало да бъдат установени и санкционирани от органите на ДНСК при служебната проверка по чл. 156 ЗУТ.
Изложеното обосновава извод за липсата на фактически основания за прогласяване нищожността на влязлото в сила разрешение за строеж № 25/19.02.2009 г.
Породеното от презаверката субективно право на възложителя се различава само по време от правото, породено от самото разрешение за строеж. В случая презаверката е извършена, по повод заявление на касатора вх. № 53-00-1139/27.08.2012 г. чрез забележка с дата 09.10.2012 г. върху разрешение за строеж № 25/19.02.2012 г. с удостоверяване за влизането й в сила на 24.10.2012 г. Доколкото по отошение на разрешение за строеж № 25/19.02.2009 г. липсват основания за прогласяване на нищожността му, такива не се установяват и по отношение акта на презаверяването му от 09.10.2012 г. По същите съображения липсват основания за прогласяване нищожоност и на решението на главния архитект на [община] за поправка по реда на чл. 62, ал. 2 АПК на процесното разрешение за строеж.
С оглед горното обжалваното отхвърлително оспорването на касатора срещу заповед № ДК-10-ЮИР 74/04.08.2015 г. на началника на РДНСК Югоизточен район решение като постановено при наличие на касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК следва да бъде отменено и вместо него постановено ново, с което заповедта се отмени като незаконосъобразна.
В двете съдебни инстанции касаторът е претедрирал присъждане на разноски. Исканията са своевременно заявени, разходите на дружеството за адвокатско възнаграждение и внесена държавна такса за доказани, представени са списъци по чл. 80 ГПК. Предвид възражението за прекомерност на разноските на процесуалните представители на административния орган в двете съдебни инстации следва претендираните разноски да бъдат редуцирани до размера от 1500 лв за всяка инстанция.
Така мотивиран, на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 350/29.02.2016 г., постановено по адм. д. № 1641/2015 г. по описа на Административен съд Бургас, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна заповед № ДК-10-ЮИР 74/04.08.2015 г., с която на основание чл. 216, ал. 6 ЗУТ началникът на РДНСК Югоизточен район е прогласил нищожността на разрешение за строеж № 25/19.02.2009 г., издадено от главния архитект на [община] за "жилищни сгради за сезонно обитаване и зони за обществено обслужване - зона - І с РЗП 11959, 20 кв. м." в имот с идентификатор [номер] по КК на [населено място], м. "С. ч.", [община] с възложител [фирма], поправено с решение и вместо "жилищни сгради за сезонно обитаване и зони за обществено обслужване - зона І с РЗП 11959, 20 кв. м. " да се чете : "жилищни сгради за сезонно обитаване и зони за обществено обслужване зона - М с РЗП 13345, 40 кв. м", ведно с одобрените инвестиционни проекти и извършената на 09.10.2012 г. презаверка.
ОСЪЖДА РДНСК Югоизточен район ДА ЗАПЛАТИ на [фирма], ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет. [номер] разноски по делото в размер общо на 3000 лв - по 1500 лв за всяка съдебна инстанция. РЕШЕНИЕТО е окончателно.