ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 205

София, 17.05.2022 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове: Росица Божилова

Васил Христакиев

разгледа в закрито заседание на 17.05.2022 г. докладваното от съдията Христакиев ч. т. д. № 991 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на длъжника „А. Б. Т. ЕООД срещу определение на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане негова частна жалба срещу първоинстанционно определение.

Частната жалба е допустима като подадена в срок срещу подлежащо на обжалване определение, но по същество е неоснователна.

За да намери за недопустима подадената частна жалба, въззивният съд е приел, че със същата се обжалва първоинстанционно определение за отказ да се спре производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Изложил е мотиви, че определенията от този вид не са сред изчерпателно посочените в чл. 613а, ал. 1 ТЗ подлежащи на самостоятелно обжалване съдебни актове в производството по несъстоятелност, нито попадат в категориите обжалваеми по общия ред определения по чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, в частност доколкото отказът да се спре производството не прегражда развитието му.

Редът за обжалване на постановените в производството по несъстоятелност съдебни актове е уреден в специалната разпоредба на чл. 613а ТЗ. В ал. 1 на чл. 613а ТЗ са посочени изчерпателно решенията и определенията на съда по несъстоятелност, които подлежат на обжалване по общия ред на ГПК за въззивно и касационно обжалване. За всички други актове, извън изброените в чл. 613а, ал. 1 ТЗ, е предвидено, че подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд по съответния ред от ГПК – чл. 613а, ал. 3 ГПК. Обжалването на определенията на първоинстанционните съдилища се реализира по реда на чл. 274, ал. 1 ГПК, което означава, че определенията на съда по несъстоятелност могат да бъдат обжалвани пред съответния апелативен съд при условие, че попадат в хипотезите на чл. 274, ал. 1, т. 1 или т. 2 ГПК.

Определението, с което съдът по несъстоятелност отказва да прекрати или да спре производството по несъстоятелност, не е сред изчерпателно изброените в чл. 613а, ал. 1 ТЗ актове, за които законодателят е предвидил самостоятелен инстанционен контрол. Поради това правилен е изводът на въззивния съд, че първоинстанционното определение не подлежи на самостоятелно обжалване по силата на чл. 613а, ал. 1 ТЗ и подадените срещу него частни жалби са процесуално недопустими.

Съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК, на обжалване с частна жалба подлежат две категории определения - определения, които преграждат по-нататъшното развитие на делото, и определения, чиято обжалваемост е изрично уредена в закона. Отказът на съда по несъстоятелност да спре и/или да прекрати производството по несъстоятелност (без значение на какво основание е поискано спирането/прекратяването) по никакъв начин не прегражда развитието на производството, с оглед на което не може да се причисли към подлежащите на обжалване определения по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Преграждащ характер има определението за спиране/прекратяване на производството и именно то би подлежало на обжалване при предпоставките на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Изрична възможност за обжалване на определението за отказ да се спре или прекрати производството по несъстоятелност не е уредена нито в ГПК, нито в специалния ТЗ, което означава, че обжалването не може да бъде реализирано и при предпоставките на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. Единственият процесуален път за защита срещу определението е този на обжалване на крайния съдебен акт в производството по несъстоятелност, върху допустимостта или правилността на който ще рефлектира преценката на съда по несъстоятелност, че не са налице основания за спиране/прекратяване на производството.

С тези мотиви съдътОПРЕДЕЛИ:Потвърждава определение № 168/09.03.2022 г. по ч. т. д. № 143/2022 г. по описа на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: