О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 170

София, 17.05.2022 год.

Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове: Велислав Павков

Десислава Попколева

като разгледа докладваното от съдия Попколева гр. дело № 4580 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника В. П. С., чрез пълномощника му адв. И. М. и по касационна жалба на ищците С. И. Г. и П. Г. Г. против решение от 25.06.2021 г. по в. гр. д. № 273/2021 г. на Окръжен съд Пазарджик, с което след отмяна на решение № 1344/11.10.2019 г. по гр. д. № 71/2019 г. по описа на Районен съд Пазарджик, е отхвърлен предявения от С. И. Г. и П. Г. Г. иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено по отношение на „УниК. Б. АД, че ищците и ответника В. П. С. не дължат сумата от 22052, 74 лв., представляваща просрочени лихви за периода от 21.02 до 08.08.2003 г. по договор за банков кредит от 27.09.2001 г., за която е издаден изпълнителен лист от 26.08.2003 г. по гр. д. № 9243/2003 г. на Районен съд Пловдив, поради погасяване на вземането по давност.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са формулирани въпроси относно приложението на нормата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и относно института на погасителната давност в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като се твърди, че даденото от въззивния съд разрешение по тях е в противоречие със задължителната практика на ВКС – т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Същевременно по въпроса „прилага ли се нормата на чл. 115, ал. 1, б.“ж“ ЗЗД в изпълнителния процес по изпълнителни дела за събиране на вземания, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС, какъвто е и настоящия случай, е образувано т. д. № 3/2020 г. по описа на ВКС, Гражданска и Търговска колегия, за приемане на тълкувателно решение по този въпрос, поради наличие на противоречива практика на ВКС. Част от тази противоречива практика е цитирана и от въззивния съд в обжалваното решение, като е прието, че до 26.06.2015 г., когато е обявено ТР 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, валидно са действали постановките на ППВС № 3/1980 г., предвиждащи, че погасителна давност не тече по време на висящността на изпълнителното производство.Отговорът на въпроса по образуваното тълкувателно дело № 3/2020 г. е от съществено значение за правилното решаване на настоящия правен спор, поради което производството по делото следва да бъде спряно на основание чл. 292 ГПК до постановяване на тълкувателно решение по тълк. дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,

О П Р Е Д Е Л И :

СПИРА производството по гр. д. № 4580/2021 г. на Върховния касационен съд, IV г. о., до постановяване на Тълкувателно решение по тълк. дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС..

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: