О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 189

София 17.05.2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: И. П. МАЙЯ РУСЕВА

като изслуша докладваното от съдия Папазова ч. гр. д.№ 1508 по описа за 2022 г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Производството е с правно основание чл. 274 ал. 2 ГПК.

Образувано е въз основа на подадената от „Азимут 51“ ЕООД гр.Шумен, представлявано от процесуалния представител адвокат Т., частна жалба против определение № 121 от 18.03.2022г. по гр. д.№ 3925 по описа за 2022г. на Върховен касационен съд, ІІІ отделение, с което е оставена без разглеждане касационната му жалба против въззивно решение № 3413 от 9.06.2020г. по в. гр. д.№ 8326/2019г. на СГС и е прекратено производството по делото. Жалбоподателят счита така постановения акт за неправилен, поради което иска да бъде отменен.

Срещу подадената частна жалба не е постъпил отговор.

Настоящият състав на Върховен касационен съд, след преценка на направеното искане съобразно материалите по делото и закона, намира подадената жалба за неоснователна поради следното:

Мотивите на състава, постановил обжалвания акт за оставяне без разглеждане на подадената частна жалба са, че делото е търговско с цена на иска под 20 000лв. и съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК възможност за касационно обжалване не е предвидена. Съдът е обсъдил постановеното в обратен смисъл определение № 193 от 25.05.2021г. на ІV г. о. на ВКС по ч. гр. д.№ 1780/2021г., но е приел, че то – към момента на постановяване на акта - не е обвързващо пред вид приемането на Тълкувателно решение № 3 от 23.02.2022г., по т. д.№ 3/2019г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което за да е приложима разпоредбата на чл. 113 ГПК /ДВ бр. 100/2019г./ и делото да се гледа като гражданско, следва страната по спора, физическо лице, да има качеството на „потребител“ В случая това не е така, защото искането с което е сезиран съда е за признаване, на основание чл. 415 ГПК, че Т. Т. дължи на „„Азимут 51“ ЕООД“ по запис на заповед от 8.03.2011г. сумата от 16 000лв. Искът се основа на запис на заповед, която съгласно чл. 286, ал. 2, вр. чл. 1, ал. 1, т. 8 от Търговския закон е търговска сделка, независимо от качеството на лицата, които я извършват и издадената запис на заповед обезпечава кредит за оборотно средства, отпуснат от „ОББ“АД на трето за делото лице /“Апи тренд“ООД, чийто управител е бил Т. Т../

В настоящата частна жалба, без да оспорва фактическите констатации в обжалвания акт, жалбоподателят излага три довода: 1. Тълкувателно решение № 3 от 23.02.2022г., по т. д.№ 3/2019г. на ОСГТК на ВКС е неприложимо, защото касае различна хипотеза и задължителен характери има само неговия диспозитив, 2. Конкретният поемател по процесния запис на заповед независимо, че не е потребител, също е „икономически по-слаба страна“ и следва да получи адекватна защита и 3. Цената на иска не е под 20 000лв., защото лихвите върху главницата от 16 000лв., изчислени считано от 25.01.2013г., възлизат на 14 876.94лв. и сумарно с главницата са над 30 000лв.

Настоящият съдебен състав намира обжалвания акт за правилен, а доводите на жалбоподателя за неоснователни и несъотносими.

В случая решаващите мотиви на състава на ВКС, за да остави без разглеждане подадената касационна жалба, са свързани с недопустимост на касационното производство, с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, съгласно която решенията по въззивни търговски дела с цена на иска до 20 000 лв. не подлежат на касационно обжалване. Видът на делото, с оглед на неговия предмет, и цената на иска, са законодателно въведените критерии за допустимост на касационно обжалване. В случая, жалбоподателят не оспорва факта, че делото, съобразно неговия предмет е търговско. Оспорва наличието на другия критерий за необжалваемост - паричната оценка на предмета на делото. Доколкото цената на иска се определя от ищеца при предявяване на иска /чл. 70 ГПК/ и остава неизменна за цялото производство по делото /вж. ТР № 8 от 31.10.2012г. по т. д.№ 8/2012г. на ОСГК на ВКС/, за нея се явява ирелевантна настъпилата промяна в размера на начислените лихви след като – в хода на производство - по надлежният ред, не е била извършена промяна в паричната равностойност на оценимото в пари спорно право.

Вярно е, че поставеният за разрешаване въпрос в Тълкувателно решение № 3 от 23.02.2022г. по т. д.№ 3/2019г. на ОСГТК на ВКС е различен от настоящия. Същото е от значение, доколкото в него е разяснено, че до приемането на чл. 113, изр. второ ГПК със Закона за изменение и допълнение на ГПК /ДВ бр. 100 от 20.12.2019г./, не бяха предвидени изключения, при които качеството на лицето - страна по търговска сделка, да определя процесуалният ред за разглеждане на делото. Такова изключение се създаде с цитираната норма, но то е приложимо само и единствено за лицата, които имат качеството „потребител“, по смисъла на общите легални дефиниции в съответните приложими закони, каквото качество страната, физическо лице, по настоящето дело е безспорно, че няма. Доколкото се касае до изключение, същото се тълкува стриктно и не може да се прилага и за други лица, които могат да се разглеждат като „икономически по-слаба страна“.

Мотивиран от гореизложеното, като счита обжалвания акт за правилен, настоящият състав на Върховен касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 121 от 18.03.2022г. по гр. д.№ 3925 по описа за 2022г. на Върховен касационен съд, ІІІ отделение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :