О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 190

гр. София, 12.05.2022 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Първо отделение в закрито съдебно заседание на 05 май, през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Б.

ЧЛЕНОВЕ: К. Г.

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело №681 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3ГПК.

Образувано е по частната касационна жалба от страна на „Корпоративна търговска банка АД (в несъстоятелност) ЕИК[ЕИК], подадена чрез двамата постоянни синдици против определение № 507 на Софийския апелативен съд, ГК 12 с-в, от 22.02.2022 г., постановено по в. ч. гр. дело № 2678/2021 г., с което е потвърдено определение № 264025/02.08.2021 г. на Софийския градски съд, по т. д. № 739/20 за връщане на ИМ и прекратяване като недопустимо на първоинстанционното производство по предявения иск по чл. 60 ал. 1, т. 3 от Закона за банковата несъстоятелност /ЗБН/ за обявяване за относително недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността на банката - частен касатор, на договор за дарение на парични средства в размер на 20 000 лева в полза на ответника Сдружение“ Общински футболен клуб Сливен-2000“ и по предявения, като евентуален, иск по чл. 135 ЗЗД.

Оплакванията в ЧЖ са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно определение в нарушение на материалния закон: въззивният съд неправилно се е позовал на на чл. 62, ал. 1 от ЗБН, доколкото 5-годишният срок, според частния касатор, е процесуален по своя характер и за него не се прилага обявената за противоконституционна норма в параграф 7 от ПЗР на ЗИД на ЗБН/обн. в ДВ бр. 22/2018 г./, която касаела само преклузивните срокове за отменителните искове, и следователно срокът по чл. 62 ал. 1 ЗБН продължава да е петгодишен. Навеждат се и доводи за действие занапред на Решение №8/27.05.2021 г. по к. д. №9/2020 г. НА КС на РБ, за да се обоснове действието на петгодишния срок за предявяване на исковете, който е бил спазен към датата на предявяването му-23.04.2020.

В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към частната касационна жалба се обосновава наличието на допълнителната предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК: съставът на САС се е произнесъл по правни въпроси, явяващи се от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото

По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът писмено е възразил чрез своя процесуален представител по допустимостта на частното касационно обжалване и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно определение.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, приема следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 3 ГПК.

За да постанови обжалваното определение, с което е потвърдил първоинстанционното определение, с което е била върната исковата молба на основание чл. 130 ГПК, въззивният съд се е позовал на следните констатации и съображения:

Производството по несъстоятелност на КТБ АД е открито с решение от 22.04.2015 г. по т. д. № 7549/2014 на СГС. Съгласно чл. 62 ал. 1 ЗБН, в редакцията до изменението в ДВ бр. 22/13.03.2018 г., срокът за предявяването на искове по чл. 60 ал. 1, т. 3 и чл. 135 ЗЗД е бил двугодишен от датата на откриване на производство по несъстоятелност на банката и, в конкретния случай, е изтекъл на 22.04.2017 г. С изменението, цитирано по-горе, с пар. 3 от ЗИДЗБН е уреден петгодишен срок за предявяване на исковете по чл. 59, чл. 60 и чл. 60а ЗБН за попълване масата на несъстоятелността. Тази норма е приета и влязла в сила след изтичането на двугодишния срок, приложим за конкретния спор. В действителност, с пар. 7 от ЗИДЗБН/ДВ бр. 22/13.03.2018 г./ е изрично придадено обратно действие на нормата в новата редакция на чл. 62 ал. 1 ЗБН , т. е. петгодишният срок за предявяването на горните искове се прилага и за заварените правоотношения. Именно тази разпоредба, уреждаща обратно действие на нормата в новата редакция на чл. 62 ал. 1 ЗБН-пар. 7 от ЗИДЗБН/ДВ бр. 22/13.03.2018 г./ е обявена за противоконституционна с Решение №8/27.05.2021 г. по к. д. №9/2020 г. НА КС на РБ и не представлява част от действащото право и не се прилага спрямо неприключили спорни правоотношения. Ето защо и при положение, че първоначално уреденият двугодишен срок за предявяване на настоящите искове е бил изтекъл още на 22.04.2017 г., т. е. преди изменението на чр. 62 ал. 1 ЗБН/ДВ бр. 22/13.03.2018 г./ и преди датата на предявяването им - 22.04.2020 г. и с оглед неприлагането на разпоредбата, придаваща обратно действие на новоуредения петгодишен срок за предявяването на този вид искове, то последните, според въззивния съд, се явяват недопустими.

Съгласно т. 1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл. 280 ал. 1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т. т. 1-3 на чл. 280 ал. 1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Липсата на формулиран, обуславящ изхода на спора въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, като ВКС не разполага с правомощия да извлича и формулира по своя преценка правен въпрос, доколкото това противоречи на диспозитивното начало в гражданския процес.

В случая, с оглед гореизложените съображения на въззивния съд, въз основа на които е формирана правораздавателната му воля става ясно, че нито един от изложените въпроси, относно правната природа на нормата в чл. 62 ал. 1 ЗБН и нейното действие във времето, не се явява обуславящ изхода по конкретния спор за допустимостта на исковете по чл. 60 ал. 1, т. 3 ЗБН и съотв.- по чл. 135 ЗЗД , с оглед срока за предявяването им, тъй като отговорите им по никакъв начин не биха се отразили на крайния резултат по процесуалния спор. Това е така, доколкото настоящият състав на ВКС,ТК напълно споделя извода на двете инстанции по същество за това, че първоначално уреденият двугодишен срок за предявяване на настоящите искове е бил изтекъл още на 22.04.2017 г., т. е. преди изменението на чр. 62 ал. 1 ЗБН/ДВ бр. 22/13.03.2018 г./ и преди датата на предявяването им - 22.04.2020 г. и за неприложимостта на разпоредбата, придаваща обратно действие на новоуредения петгодишен срок за предявяването на този вид искове, с оглед обявяването й за противоконституционна с Решение №8/27.05.2021 г. по к. д. №9/2020 г. на КС на РБ. Тази разпоредба не представлява част от действащото право и не се прилага спрямо неприключили спорни правоотношения. В тази насока следва да се вземе в предвид и Решение № 3 от 28.04.2020 г. по конст. д. № 5/2019 г. на Конституционния съд на Р. Б. с което се приема, че по отношение на заварени от решението на Конституционния съд неприключили правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага.

От изложеното следва, че не е налице основание по чл. 280 ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касация.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 507 на Софийския апелативен съд, ГК 12 с-в, от 22.02.2022 г., постановено по в. ч. гр. дело № 2678/2021 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.