5О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 396

гр. София, 12.05.2022г.Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети април, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Председател: ЕМИЛ ТОМОВ

Членове: Д. Д.

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 4416 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника Професионална гимназия „Х. Б. , [населено място], срещу решение № 17 от 04. 06. 2021г. по в. гр. д. № 339/2021г. на Софийски окръжен съд, първи въззивен граждански състав, с което е потвърдено решение № 26003 от 21. 01. 2021г. по гр. д. № 850/2020г. на Ихтимански районен съд, с което на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е признато за незаконно и отменено уволнението на ищеца Х. Л. С., извършено със заповед № 377/08. 09. 2020г. на директора на ответното училище поради съкращаване на щата; на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „старши учител, практическо обучение“ и на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 8 668. 80 лв. – обезщетение за оставане без работа за периода: 11. 09. 2020г. – 11. 03. 2021г..

Касаторът – ответник поддържа в касационната си жалба, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон – чл. 344, ал. 4 КТ. Моли то да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго решение, с което предявените искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 – т. 3 КТ да бъдат отхвърлени. Претендира съдебно - деловодните разноски пред всички съдебни инстанции.

В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поставя следните въпроси: 1. „Разполага ли синдикалната организация с правомощието да налага вето на управленските решения, вземани от ръководството на съответното учебно заведение?“ и 2. „При депозирано становище от синдикалната организация по повод искане за прекратяване на трудовото правоотношение, съдържащо предложения – невъзможни за изпълнение или реализация в конкретния случай, какви са правните последици от него – че е налице отрицателно становище за исканото прекратяване на трудовото правоотношение или с оглед невъзможността за прилагане на дадените предложения е налице положително становище за прекратяване на трудовото правоотношение?“. Навежда и очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт, изразяваща се в противоречието му с чл. 344, ал. 4 КТ вр. с чл. 10, т. 3 КТД в системата на образованието, действащ към момента на прекратяване на трудовото правоотношение.

Ответникът по касационната жалба – Х. Л. С. подава отговор на същата, в който поддържа становище за отсъствие на основания за допускане на касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба. Претендира сторените съдебно - деловодни разноски.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема по допустимостта на касационното обжалване следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт – въззивно решение по искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 – т. 3 КТ, поради което е допустима.

Въззивният съд е приел въз основа на съвкупен анализ на всички приети в процеса доказателства, че между страните е съществувал безсрочен трудов договор, по силата на който ищецът е назначен на длъжност „старши учител, практическо обучение“, който е прекратен поради съкращаване на щата /чл. 328, ал. 1, т. 2/ с процесната заповед за уволнение, считано от 11. 09. 2020г.. Счел е за приложима закрилата на чл. 333, ал. 4 КТ по отношение на ищеца, доколкото в чл. 10, т. 3 КТД за системата на предучилищното и училищното образование, действащ към момента на процесното уволнение, е предвидено, че при прекратяване на трудови правоотношения на основанията по чл. 328, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ, работодателят дължи вземане на предварително съгласие от съответната синдикална организация за уволнението на работници и служители – членове на синдикатите – страна по КТД, измежду които е КНСБ, член на която в рамките на ответната гимназия е ищецът. Въззивният съд е приел, че липсва изискуемото по смисъла на чл. 333, ал. 4 КТ предварително съгласие на КНСБ за процесното уволнение, поради което последното е незаконно само на това формално основание, като не е необходимо в тази хипотеза да се разглежда незаконността на уволнението по същество /чл. 344, ал. 3 КТ/. В приетото като доказателство по делото писмо № 206/14. 09. 2020г. на КНСБ е посочил, че липсва изрично съгласие за уволнението на ищеца, напротив предложено е запазване на работното място, преразглеждане на щатното разписание и предоставяне на часове под формата на РПП, СИП или час на класа, т. е. запазване на трудовото правоотношение. Софийски окръжен съд е подчертал, че съгласно т. 1 ТР № 4/17. 12. 2013г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГК на ВКС съдът няма право да подменя ясно и точно изразената воля на страните по КТД при преценка на закрилата по чл. 333, ал. 4 КТ. При тези решаващи правни съображения предявените искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 – т. 3 КТ са уважени.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Поставените от касатора два въпроса не удовлетворяват изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС за общо основание за допускане на касационния контрол. Първият въпрос дали синдикалната организация разполага с правомощие да налага вето върху управленските решения, вземани от ръководството на ответната гимназия, е въпрос, чийто отговор е без значение за конкретния правен спор и въззивният съд затова въобще не го е обсъждал. Същото се отнася и за втория въпрос дали са възможни или невъзможни /нереални/ за изпълнение, съдържащите се в становището на синдикалната организация по чл. 333, ал. 4 КТ предложения. Поставените въпроси нямат значение за изхода на конкретното дело и не са обсъждани от Софийски окръжен съд. От решаващо значение за конкретния правен спор е въпросът дадено ли е предварително съгласие на КНСБ, чийто член е ищецът и която синдикална организация е страна по сключения КТД, доколкото според последния при прекратяване на трудов договор поради съкращаване на щата с работник или служител – синдикален член е необходимо предварително съгласие на съответния синдикат по смисъла на чл. 333, ал. 4 КТ. На този въпрос Софийски окръжен съд е дал отрицателен отговор, изведен от съвкупната преценка на приетите по делото доказателства, вкл. писмо № 206/14. 09. 2020г. на КНСБ. Последното е депозирано пред работодателя след прекратяване на процесния трудов договор, т. е. дори и да съдържаше съгласие за процесното уволнение, то не би било от значение за дължимата закрила по чл. 333, ал. 4 КТ, доколкото според последната е необходимо съгласието да предхожда уволнението. Освен това обективираното волеизявление на КНСБ в горецитираното писмо е за несъгласие с процесното уволнение, като дадените предложения до ответното училище са в негова подкрепа. От значение за спазването на закрилата по чл. 333, ал. 4 КТ е съгласието на синдикалната организация, което следва да предхожда по време момента на прекратяване на трудовото правоотношение, каквото според решаващият съд, а и според приетите по делото доказателства, отсъства. Именно липсващото изискуемо съгласие на синдикалната организация по смисъла на чл. 333, ал. 4 КТ е обусловило решаващия извод на въззивния съд за основателност на предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 – т. 3 КТ. Този извод не е в противоречие с т. 1 ТР № 4/17. 12. 2013г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГК на ВКС. Поради гореизложеното поставените от касатора въпроси не са правни, не биха могли да променят крайния изход на конкретния правен спор, поради което и не са в състояние да обусловят допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт.

Касаторът е релевирал като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и неговата очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Като самостоятелно основание за допускане на касационен контрол, различно от основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидната неправилност се отнася само до квалифицирани състави на неправилност на съдебния акт: допуснати от съда нарушения на относима за конкретния спор императивна материалноправна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, имащи за резултат прилагане на закона в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, както и при грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените по делото факти - явна необоснованост. Такива не са осъществени по конкретното дело, следователно не е налице наведената очевидна неправилност.

На основание гореизложеното не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 1 141 лв., съставляваща хонорар за един адвокат пред касационната инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 17 от 04. 06. 2021г. по в. гр. дело № 339/2021г. на Софийски окръжен съд, първи въззивен граждански състав,

ОСЪЖДА Професионална гимназия „Х. Б. , [населено място], Булстат: 000763582, да заплати на Х. Л. С., ЕГН: [ЕГН], сумата 1 141 лв. – съдебно – деловодни разноски пред касационната инстанция.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: