О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 202

Гр. София, 12.05.2022 год.

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА

И. А.

като изслуша докладваното от съдия П. Х. ч. т.д. № 818/2022 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Хелио-тур-с“ АД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, срещу разпореждане № 71 от 17.02.2022 г. по в. ч.т. д. № 15/2022 г. на Апелативен съд – Бургас, с което на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК е върната частната касационна жалба на акционерното дружество срещу определение № 28 от 08.02.2022 г., постановено по същото дело.

Частният жалбоподател излага оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане. Поддържа, че атакуваното определение подлежи на касационно обжалване, че ТР № 1/21.07.2010 г. по тълк. д. № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС не намира приложение, както и че частната касационна жалба може да бъде върната единствено от ВКС, а не от вече произнеслия се по същество на спора въззивен съд.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от „Пластон 21“ ЕООД с ЕИК[ЕИК], [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, с изразено становище за правилност на обжалваното разпореждане по съображения, че въззивната инстанция не се е произнесла за първи път по повод искането за допускане на обезпечение на иска, с оглед на което въззивното определение е окончателно, а частната касационна жалба срещу този акт – недопустима.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

За да постанови обжалваното разпореждане, съдията-докладчик от въззивния съд е приел, че постановеното по делото определение се явява неподлежащо на касационно обжалване съгласно Тълкувателно решение № 1/21.07.2010 г. по тълк. д. № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, поради което администриращият жалбата срещу такова определение съд следва да изпълни правомощията си по чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК във вр. с чл. 278, ал. 4 ГПК и да я върне на жалбоподателя.

Определението е правилно.

С определение № 28 от 08.02.2022 г., постановено по в. ч.т. д. № 15/2022 г., състав на Апелативен съд – Бургас е отменил определение № 486 от 29.11.2021 г. по ч. т.д. № 531/2021 г. на Окръжен съд – Бургас, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск на „Хелио-тур-с“ АД срещу [община], обезсилил е издадената въз основа него обезпечителна заповед и вместо това е оставил без уважение молбата за допускане на обезпечение на бъдещ иск.

С. Т. решение № 1/21.07.2010 г. по тълк. д. № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС определението, с което въззивният съд се произнася по частна жалба срещу определение на първоинстанционния съд, с което е допуснато обезпечение на иска или молбата за обезпечение е оставена без уважение, не подлежи на касационно обжалване. След приемането на тълкувателното решение е направена законодателна промяна в нормата на чл. 396, ал. 2 ГПК (ДВ бр. 100/2010 г. и бр. 86/2017 г.), според която, ако въззивният съд допусне обезпечението, определението му подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС, при наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Съгласно тази разпоредба, касационното обжалване е допустимо само в хипотезата, когато първоинстанционният съд е отказал да допусне исканото обезпечение, а в производството по частната жалба молбата е уважена и обезпечителните мерки са наложени за първи път от въззивния съд. Ако първоинстанционният съд е допуснал обезпечението, а същото е потвърдено или отменено от въззивния съд, както и ако първоинстанционният съд е отказал да допусне обезпечение и този акт е потвърден от въззивния съд, определението на въззивния съд не подлежи на обжалване пред ВКС.

В настоящия случай постановеният въззивен съдебен акт не полежи на касационен контрол и е окончателен, тъй като не попада в хипотезата на чл. 396, ал. 2 ГПК. При това положение преценката за недопустимост на подадената частна касационна жалба е правилна и законосъобразна. Обстоятелството, че по други сходни производства пред Апелативен съд – Бургас подадените частни касационни жалби първоначално са били изпращани за произнасяне по компетентност на ВКС, а впоследствие с разпореждания на председателите на отделения във ВКС образуваните преписки са били връщани на администриращия съд за преценка и произнасяне по допустимостта на частните касационни жалби и упражняване на правомощията на съда по чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, е без значение за законосъобразността на обжалваното разпореждане. Няма пречка въззивният съд да върне в този случай частната касационна жалба срещу изрично уреден в ГПК като неподлежащ на обжалване съдебен акт по аргумент от чл. 278, ал. 4 ГПК във връзка с чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК.

Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 71 от 17.02.2022 г. по в. ч.т. д. № 15/2022 г. на Апелативен съд – Бургас.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.