О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 85

София, 11.05.2022 г.Върховният касационен съд на Р. Б. Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание през две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА

Членове: БОНКА ДЕЧЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

изслуша докладваното от съдията В. А. ч. гр. д. № 571/2022 година.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба подадена от Ф. А. М., род. на 12. 06. 1995 г., Е. Д. М., род. 13. 06. 1999 г., и А. Д. М., род. 02. 02. 1951 г., чрез адв. М. С., против определение № 505 от 28. 10. 2021 г. по ч. гр. д. № 20214000500396/2021 г. на АС – гр. В. Т. с което е потвърдено определение № 260095 от 02. 06. 2021 г. по гр. д. № 626/2020 г. на ОС – Ловеч, с което е спряно, на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, първоинстанционното производство до приключване на производството по гр. д. № 881/2021 г. на РС – Ловеч с влязъл в сила съдебен акт. Поддържа се очевидна неправилност на въззивното определение по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Иска се допускането му до касационно обжалване, отмяната му и връщане на делото на окръжния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск по чл. 50 ЗЗД.

Ответната страна по касационната жалба О. Л. не изразява становище по частната касационна жалба.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, за да се произнесе, съобрази следното:

Спряното първоинстанционното производство по гр. д. № 626/2020 г. на ОС – Ловеч има за предмет предявен от касаторите против О. Л. иск с правно основание чл. 50 ЗЗД, за присъждане на всеки от ищците на сумите от по 300000 лв. обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на К. М. П., род. 29. 09. 1970 г., съпруга на А. Д. М. и майка на останалите ищци, настъпила на 6. 11. 2015 г., в резултат на срутване на земна и скална маса в района на природната забележителност „Крушунски водопади“ в м. „М.“, [населено място], като тялото на починалата било открито на 8. 11. 2015 г. Ответната община е направила възражение за погасяване на иска по давност, поради предявяването му след изтичане на петгодишния срок по чл. 110 ЗЗД.

Производството по гр. д. № 881/2021 г. на РС – Ловеч е образувано по подадена от О. Л. молба по чл. 547, вр. чл. 542, ал. 1 ГПК, за признаване за установено, че в акт за смърт № 0520/09. 11. 2015 г., съставен от О. Л. е допусната грешка при изписване датата на смъртта на К. М. П., като вместо 6. 11. 2015 г. погрешно е записано 8. 11. 2015 г. В това производство участват като заинтересовани страни Ф. А. М., Е. Д. М. и А. Д. М..

При тези данни, за да достигне до извод за неоснователност на подадената частна жалба срещу постановеното от първоинстанционния съд определение по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, въззивният съд е приел, че между двете дела има връзка на преюдициалност, тъй като в производството по гр. д. № 881/2021 г. на РС – Ловеч ще се установи точната дата на настъпване на смъртта на К. М. П., а това е от значение за преценка основателността на направено в срока по чл. 131 ГПК възражение за погасителна давност от ответната страна по иска по чл. 50 ЗЗД, предмет на гр. д. № 626/2020 г. на ОС – Ловеч, който иск е предявен на 9. 11. 2020 г.

Налице е соченото от частните жалбоподатели основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното определение. Очевидно незаконосъобразен е изводът на съда, че охранителното производство е с преюдициално значение за исковото производство по чл. 50 ЗЗД, тъй като установяването на точната дата на смъртта на К. П. е от значение за преценка основателността на възражението за погасителна давност срещу иска по чл. 50 ЗЗД, който според съда е предявен на 9. 11. 2020 г. В исковата молба ищците твърдят, че смъртта на К. М. П. е настъпила най-късно на 8. 11. 2015г., когато е открито тялото й, което обстоятелство не се оспорва от ответната община (спорът е дали смъртта не е настъпила по-рано, в деня на инцидента - 6. 11. 2015 г.). При тези твърдения погасителният давностен срок по чл. 110 ЗЗД би изтекъл на 8. 11. 2015 г. Съдът е приел, че искът по чл. 50 ЗЗД е предявен на 9. 11. 2020 г. (когато исковата молба е заведена във входящия регистър на съда под № 261878/9. 11. 2020 г., 13, 34 ч.). Към тази дата петгодишният срок по чл. 110 ЗЗД е изтекъл, независимо дали ще се приеме, че течението на срока е започнало на 6. 11. 2015 г. или на 8. 11. 2015 г. Въпреки това съдът е приел, че установяването на точната дата на смъртта (6 или 8 ноември 2015 г.) е от значение при преценка изтекъл ли е погасителният давностен срок по чл. 110 ЗЗД към предявяване на иска на 9. 11. 2020 г.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

Исковата молба по чл. 50 ЗЗД е подадена в ОС – Ловеч на 6. 11. 2020 г., в 23, 55 ч., по електронен път, на електронната поща на ОС – Ловеч, и е заведена с вх. № 261878 на 9. 11. 2020 г., в 13, 34 ч. На печата с входящия номер е отбелязано „по ел. поща“. Съгласно актуалната и преобладаваща практика на ВКС, подадената по електронен път частна жалба, съответно и искова молба, е годна валидно да сезира съда, дори подаването й да е станало преди влизане в сила на новата редакция на чл. 62, ал. 2 ГПК (ДВ, бр. 110/29. 12. 2020 г., в сила от 30. 06. 2021 г.), тъй като извършеното от страната процесуално действие чрез електронна поща представлява използване на електронна пощенска услуга, т. е. представлява подаване на документ по електронен път, който е разрешен от закона начин за осъществяване на процесуални действия по ГПК на осн. чл. 62, ал. 2 и чл. 44, ал. 3 ГПК (ДВ, бр. 59/2007 г.) и съгласно ЗЕДЕП (в сила от 06.10.2001 г.). Без значение е дали частната жалба е изпратена преди или след приключване на работното време на съда, тъй като не се касае за извършване на действие или представяне на документ в съда. В този смисъл са: определение № 60341 от 27. 09. 2021 г. по ч. т. д. № 1878/2021 г., 2 т. о., определение № 60370 от 20. 10. 2021 г. по ч. т. д. № 1887/2021 г., 2 т. о.,определение № 60409 от 22. 11. 2021 г. по ч. т. д. № 2289/21 г., 1 т. о., определение № 60445 от 1. 12. 2021 г. по ч. т. д. № 1697/21 г., 2 т. о., определение № 60444 от 1. 12. 2021 г. по ч. т. д. № 1696/2021 г., 2 т. о., определение № 166 от 26. 04. 2022 г. по ч. т. д. № 2296/2021 г., 1 т. о. А в определение № 60 от 15. 02. 2022 г. по ч. гр. д. № 4979/2021 г. на ВКС, 3 г. о.е застъпено становището, че процесуалната норма на чл. 62, ал. 2 ГПК, в новата редакция съгласно ДВ бр. 110/29. 12. 2020 г., в сила от 30. 06. 2021 г., има незабавно действие и се прилага по висящите производства, в които се проверява допустимостта на въззивната жалба, подадена по електронен път преди изменението на чл. 62, ал. 2 ГПК, предвид принципа за незабавно действие на процесуалните норми във времето и липсата на преходна разпоредба в ГПК, която да продължава действието на старата норма на чл. 62, ал. 2 ГПК по заварените дела. След като исковата молба по чл. 50 ЗЗД е подадена на 6. 11. 2020 г., до края на двадесет и четвъртия час, то към подаването й не е изтекъл срокът по чл. 110 ЗЗД, дори да се установи, че смъртта на наследодателката на ищците е настъпила на 6. 11. 2015 г. и дори да се приеме, че погасителният давностен срок в случая тече от 6. 11. 2015 г. (датата на смъртта ), а не от 8. 11. 2015 г. (датата на откриване на тялото на починалата, до който момент фактът на настъпилата смърт не е бил установен и известен за пострадалите).

По изложените съображения настоящият състав намира, че решението по молбата по чл. 547, вр. чл. 542, ал. 1 ГПК не от значение за преценка на възражението за погасителна давност срещу иска по чл. 50 ЗЗД и за изхода на исковото производство. След като решаването на едното дело не е от значение за правилното решаване на другото, между двете дела няма връзка на обусловеност по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Обжалваното определение и потвърденото с него първоинстанционно определение за спиране на производството по гр. д. № 626/2020 г. на ОС - Ловеч следва да бъде отменено, а делото – върнато на първоинстанционния окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск.

Въпросът за отговорността за разноските, направени от страните в настоящото производство, ще следва да се реши с приключващия производството по делото съдебен акт, в зависимост от изхода му.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделениеОПРЕДЕЛИ:ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 505 от 28. 10. 2021 г. по ч. гр. д. № 20214000500396/2021 г. на АС – гр. В. Т.

ОТМЕНЯ определение № 505 от 28. 10. 2021 г. по ч. гр. д. № 396/2021 г. на АС – гр. В. Т. и потвърденото с него определение № 260095 от 02. 06. 2021 г. по гр. д. № 626/2020 г. на ОС – Ловеч, с което производството по същото е спряно, на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, до приключване с влязъл в сила акт на производството по гр. д. № 881/2021 г. на РС – Ловеч И ВРЪЩА делото на ОС - Ловеч за продължаване на съдопроизводствените действия по гр. д. № 626/2020 г. на ЛОС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: