О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 16

гр. София, 07.01.2016 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на втори декември през две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА

ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 817/2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] - [населено място], против въззивно решение № 1914 от 12.11.2014 г., постановено по в. гр. д. № 2199/2014 г. на Пловдивски окръжен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 1671 от 23.04.2014 г. по гр. д. № 4621/2013 г. на Пловдивски районен съд в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] сумата 11 938 лв., представляваща незаплатена продажна цена за доставка на стоки по данъчна фактура № 8528/13.08.2012 г., сумата 272.90 лв. - лихва за забава за периода от 13.08.2012 г. до 02.11.2012 г., и сумата 974.10 лв. - разноски по делото, и на ищеца са присъдени разноски за въззивното производство в размер на 900 лв.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е недопустимо, тъй като е постановено при нередовна искова молба, в която не са конкретизирани видовете и количествата стоки, чиято цена се претендира с предявения по делото иск. Навеждат се оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост и нарушения на материалния и процесуалния закон. Касаторът твърди, че въззивният съд не е обсъдил верността на фактура № 8528/13.08.2012 г. като частен свидетелстващ документ, оспорена с възражение за липса на извършена доставка на подлежащи на заплащане стоки; че съдът не е обсъдил задълбочено свидетелските показания, установяващи механизма на...