Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на двадесети април две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. Г. ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА КАРА. Н. при секретар Н. А. и с участието на прокурора Д. Б. изслуша докладваното от съдията М. Н. по административно дело № 10120 / 2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция „Митници“ (АМ, Агенцията) срещу Решение № 429/29.07.2021 г. на Административен съд (АС) – Хасково постановено по адм. дело № 239/2021 г. При изписване с цифри на годината на постановеното решение, съдът е допуснал техническа грешка, като вместо 2021 е записал 2020. Допуснатата техническа грешката не е пречка за касационната проверка на постановеното решение и може да бъде поправена по реда на чл. 175 АПК.

С обжалваното решение е отменена Заповед № 165/08.02.2021 г. на директора на Агенция „Митници“ и Агенцията е осъдена да заплати разноски по делото.

Касаторът обжалва съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че съдът неправилно е приел, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 6 АПК и при превратно упражняване на власт, поради което е незаконосъобразна по смисъла на чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК. Счита, че съдът не е обсъдил всички доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, неправилно е възприел фактическата обстановка по делото. Излага подробни съображения в подкрепа на становището си, че са изпълнени предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл.), както и че не е нарушен чл. 6 АПК. Моли обжалваното решение да се отмени. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Представя списък на разноските. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Й..

Ответникът по касация – Т. К. оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски за касационната инстанция. Представя списък на разноските. Ответникът по касация се представлява от адв. В. и адв. Ф., преупълномощена от адв. В..

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Предмет на контрол за законосъобразност пред АС – Хасково е Заповед № 165/08.02.2021 г. на директора на АМ, с която, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. е прекратено служебното правоотношение на Т. К. на длъжност „главен инспектор“ в Териториална дирекция (ТД) на АМ, длъжностно ниво – 6, Експертно ниво 2, в ТД Ю. М., с ранг: V старши. Служебното правоотношение е прекратено считано от 09.02.2021 г. В заповедта, като причина за прекратяване на служебното правоотношение, е посочено поради съкращаване на длъжността. Прекратяването е във връзка със Заповед № ЗАМ-176/32-41154 от 05.02.2021 г. на директора на АМ за определяне на структура на ТД Южна морска, считано от 08.02.2021 г. и утвърдено длъжностно разписание на ТД Южна морска, в сила от 08.02.2021 г.

За да отмени заповедта решаващият съд е приел, че същата е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, без допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна само на това основание. Приел е, че при издаване на заповедта формално са спазени относимите към издаване на процесния акт разпоредби на материалния закон, но заповедта е издадена в разрез с целта на закона. В тази връзка, след анализ на събраните по делото доказателства, вкл. приетата съдебно-икономическа експертиза, е посочил, че формално са налице предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. – длъжността, заемана от Караиванов, не е престанала да съществува като нормативно установена позиция със съответните функции и задължения в структурата на АМ, но е намален броят на служителите, които я извършват. Поведението на ответника, обективирано в последователно издаване на административни актове, е посочил, че води до извод, че целта му не е реално да съкрати длъжността, с цел оптимизиране работата на съответната ТД към АМ, а да бъде формално разкрит щат за жалбоподателя, на който същият да бъде възстановен след съдебното оспорване, след което отново да бъде отстранен от длъжност, четири дни по-късно, чрез намаляване на щатната численост на звеното, в което той изпълнява служебните си задължения. Посочил е, че в Заповед ЗАМ 176/32-41154 от 05.02.2021 г. липсват мотиви относно обстоятелствата налагащи предприетото съкращаване на щата. Приел е, че последователността на действията на органа по назначаването води на извод, за издаване на процесния акт при превратно упражняване на предоставените му правомощия и в разрез с принципа за съразмерност по чл. 6 АПК. В тази връзка е посочил, че от анализа на извършената структурна реформа се установява, че с нея не се преследва обичайната цел – подобряване на работата, чрез оптимизиране на функциите и числеността на отделите и при възможност запазване стабилитета на държавната служба, а се цели единствено прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Съдът е събрал относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактите по делото. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че съдът не е обсъдил всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и че неправилно е възприел фактическата обстановка. Безспорно е установено, че с влязло в сила на 13.01.2021 г. съдебно решение е отменена Заповед № 2201/07.01.2019 г. на директора на АМ, с която е било прекратено служебното правоотношение на Т. К. на длъжност „Главен митнически инспектор“ в М. Б. С молба от 26.01.2021 г. г-н Караиванов е заявил желанието си да бъде възстановен на длъжността „Главен митнически инспектор“ в ТД Ю. М., правоприемник на Митница „Бургас“. С. З. № ЗАМ – 129/32-28961/27.01.2021 г. на директора на АМ, във връзка с Докладна записка рег. № 32-28758/27.01.2021 г. на директора на ТД Ю. М., с която се предлага увеличаване числеността на Митническо бюро (МБ) Свободна зона Бургас, с една щатна бройка за длъжността „главен инспектор в АМ“, считано от 27.01.2021 г., е определена структурата на ТД Южна морска с обща численост 416 щатни бройки, като за МБ Свободна зона Бургас са предвидени 11 щатни бройки. С. З. № 100/27.01.2021 г. на директора на АМ Т. К. е възстановен на длъжност „главен инспектор в ТД на АМ“, длъжностно ниво 6, експертно ниво 2, в ТД Южна морска, с ранг V старши, считано от 27.01.2020 г. На г-н Караиванов е връчена длъжностна характеристика за заеманата длъжност и на 27.01.2021 г. същият се е явил на работа. С. З. № 132/01.02.2021 г. на директора на АМ, във връзка със Заповед № ЗАМ – 129/32-28961/27.01.2021 г. на директора на АМ, е определено място за изпълнение на държавната служба в структурата на ТД Южна морска на назначените в дирекцията служители, считано от 01.02.2021 г. В заповедта за МБ Свободна зона Бургас под номер 100 фигурира името на Т. К., заемащ длъжността „главен инспектор в ТД на АМ“. На 01.02.2021 г. директора на АМ е утвърдил длъжностно разписание на ТД Южна морска. За МБ Свободна зона Бургас са предвидени 11 щатни бройки, от които 1 щатна бройка за длъжността „главен инспектор в ТД на АМ“. С. З. № ЗАМ-176/32-41154/05.02.2021 г. на директора на АМ е определена структурата на ТД Южна морска, с обща численост 415 щатни бройки, считано от 08.02.2021 г. С тази заповед е съкратена щатната бройка за длъжността „главен инспектор в ТД на АМ“ в МБ Свободна зона Бургас. Утвърдено е и длъжностно разписание, като общата численост на ТД Южна морска е 415 щатни бройки, а общата численост на МБ Свободна зона Бургас е 10 щатни бройки. С. З. № 174/09.02.2021 г., във връзка със Заповед № ЗАМ-176/32-41154/05.02.2021 г. на директора на АМ за структурата на ТД Южна морска, е определено място за изпълнение на държавната служба в структурата на ТД Южна морска на назначените в дирекцията служители, считано от 09.02.2021 г. В заповедта, в която поименно са определени работните места на 10 служители, липсва името на Т. К..

От заключението на приетата съдебно-икономическа експертиза е установено, че към датата на съкращаване на щатната бройка за длъжността заемана от г-н Караиванов, която щатна бройка е трансформирана в щатна бройка за длъжността „инспектор в ТД Дунавска“, в ТД Дунавска има три незаети щатни бройки за същата длъжност. Вещото лице е установило, че липсва пълно припокриване на функционалните задължения на длъжността „главен инспектор в ТД на АМ“ при ТД Южна морска, МБ Свободна зона Бургас и новоразкритите такива „инспектор в ТД на АМ“ в ТД Дунавска.

При правилно установени факти, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК.

Неоснователно в касационната жалба се сочи, че съдебното решение е необосновано. Съдът не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение. Изводите му са последователни, логични и почиват на правилен анализ на доказателствата по делото.

Решаващият съд не е допуснал и нарушения на съдопроизводствените правила. Събрани са всички относими към спора доказателства, доказателствената тежест е разпределена между страните, съобразно изискванията на чл. 170 АПК. В касационната жалба не се сочи кои конкретни доказателства не са обсъдени. Поради това този довод се явява бланкетен. Решаващият съд е обсъдил всички представени по делото доказателства и правилно е установил, както че формално е налице съкращаване на заеманата от жалбоподателя длъжност, така и че това съкращаване е направено в противоречие с целта на закона.

Решението съответства на материалния закон. Правилно съдът е посочил, че формално са налице предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Органът по назначаването е възстановил служителя на заеманата преди уволнението му длъжност, като е отчетена новата структура на АМ и създаването на ТД Южна морска. За възстановяването на служителя е извършена промяна в длъжностното разписание на ТД Южна морска, като на разкритата длъжност е възстановен служителя. Определено му е и място на работа. Правилни и законосъобразни са изводите на решаващия съд, че независимо от това, служебното правоотношение на г-н Караиванов е прекратено в противоречие с целта на закона и принципа на съразмерност, прокламиран от чл. 6 АПК. По делото липсват каквито и да е доказателства, защо е било необходимо съкращаването на длъжността, на която е възстановен служителя и то четири дни след неговото възстановяване. В касационната жалба се сочи, че в случая оптимизирането на структурата на администрацията на АМ е в правомощията на директора на АМ. Това е така, но чл. 169 АПК не изключва съдебния контрол в този случай, като следва да се провери дали органът е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административния акт. Безспорно извършването на промени в числеността на една териториална дирекция на АМ за сметка на друга териториална дирекция, е в правомощията на директора на АМ, с оглед оптимизация на работата, т. е. органът разполага с оперативна самостоятелност. Но необходимостта от тези промени, не е трябва да е самоцелна, а следва да бъде мотивирана, за да се прецени дали действително е налице такава необходимост. Съответно при съдебно оспорване тази необходимост следва да бъде доказана. Само по този начин ще се гарантира, че органът е упражнил правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо и издадения административен акт за прекратяване на служебното правоотношение е законосъобразен. В случая липсата на представени от ответника доказателствата, какво е наложило съкращаване на служителя и трансформиране на щатната му бройка в друга в ТД Дунавска, показва, че целта на органа по назначаването не е оптимизация на организацията на работата, както той твърди, а освобождаването от длъжност на възстановения със съдебно решение служител.

По изложените съображения и при липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски се явява основателна и такива следва да му се присъдят в доказан по делото размер – 800 лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 429/29.07.2021 г. на Административен съд – Хасково постановено по адм. дело № 239/2021 г.

ОСЪЖДА А. Митници да заплати на Т. К., [ЕГН] от [населено място], [улица]сумата от 800 (осемстотин) лева разноски по делото.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Г. К. п/ МАРИЯ НИКОЛОВА