Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Й. К. Членове: ПЕТЯ Ж. П. при секретар М. Д. и с участието на прокурора В. Й. изслуша докладваното от съдията П. Ж. по административно дело № 10127 / 2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на „Б. И. ЕООД, чрез адв. И. Р. срещу Решение № 5083 от 04.08.2021 г. по адм. дело № 401/2021 г. по описа на Административен съд София град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-22220519006290-091-001/10.08.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с Решение № 1663/02.11.2020 г. на директорът на дирекция „ОДОП“ гр. София при ЦУ на НАП, с който е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 13 951,58 лева и начислени лихви върху тази сума в размер на 1 330,76 лева.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът излага подробни съображения за неправилност на решението, относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактура, издадени от „Структурни технологии“ ЕООД, като обосновава становище за доказаност на реалното осъществяване на услугите и тяхното надлежно счетоводно отразяване съгласно заключението по съдебно-счетоводната експертиза /ССчЕ/. Иска отмяната на съдебния акт и постановяване на друг с отмяната на РА. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции, съгласно представен списък на разноски.

Ответната страна – директорът на дирекция „ОДОП“ гр. София при ЦУ на НАП, представлявана от гл. юрк. Д. оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Предмет на съдебен контрол пред АССГ е бил Ревизионен акт № Р-22220519006290-091-001/10.08.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с Решение № 1663/02.11.2020 г. на директорът на дирекция „ОДОП“ гр. София при ЦУ на НАП, с който на „Б. И. ЕООД е отказано право на приспадане на ДДС в размер на 13 951, 58 лева и начислени върху тази сума лихви в размер на 1 330, 76 лева по фактури, издадени от „Структурни технологии“ ЕООД с предмет – консултантска услуга по договор.

За да отхвърли жалбата срещу РА, първоинстанционният съд е описал установената фактическа обстановка по издаване на оспорения ревизионен акт – фактическите констатации и правните аргументи за издаването му. Изложени са мотиви, че същият е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, съдържа фактически и правни основания за издаването му, липсват допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.

При преценка на съответствието на РА с материалния закон, съдът е приел, че спорът по делото е дали е извършена "консултантска услуга" по договор от 01.01.2016 г. за предоставяне на електронни комуникационни услуги, сключен между „Б. И. ЕООД (доверител) и „Структурни технологии“ ЕООД (агент), за "консултантски и посреднически услуги, свързани с откриване на потенциални клиенти, с които доверителят да сключи договор за предоставяне на електронни комуникационни услуги и сключен ли е реално на 01.02.2016 г. договор между „Б. И. ЕООД и Arriga Internatifndl LTD – Х. К. съответно наличен ли е такъв договор по делото.

На първо място съдът е приел, че по делото не е представен договор между „Б. И. ЕООД и Arriga Internatifndl LTD – Х. К. както и каквито и да било убедителни данни за сключването на такъв договор, още по – малко данни за извършени дейности от българското дружество – жалбоподател, в изпълнение на договора.

Приел е, че надлежното счетоводно отразяване на сделки между възложителя „Б. И. ЕООД и неговият "агент" „Структурни технологии“ ЕООД от една страна и от друга – между Структурни технологии" и „М. К. ЕООД, както и наличието на счетоводни документи (вкл. – фактури) не е достатъчно условие за установяване и доказване на реално извършени доставки на услуги. Посочил е, че установеният според жалбоподателя и според управителя на „М. К. ЕООД статут на строга поверителност на евентуално водени разговори и кореспонденция с Arriga Internatifndl LTD – Х. К. не може да замести липсата на каквито и да е обективни данни (преки или косвени доказателства) за действително участие и съдействие, в посока сключване на договор между „Б. И. ЕООД и чуждестранното дружество. Приел е, че показанията на свидетеля Ю. М. също не запълват този дефицит, доколкото се подкрепят от произволно представените, нечетливи и без посочена година копия на самолетни билети, които няма как да бъдат съотнесени към конкретни пътувания, свързани именно с разговори (срещи) за сключване на договор с „Б. И. ЕООД, понеже не се сочат конкретни дати на такива срещи. Макар да не е задължително изготвянето на протоколи и аудиозаписи (особено за т. нар. "неформални срещи"), за целите на признаване правото на приспадане на ДДС и в случай, че действително св. Манов е бил посредник, е следвало да има някакви "писмени следи" (кореспонденция), потвърждаващи, че той е положил личен труд, с цел да убеди чуждестранни дружества и в частност Arriga Internatifndl LTD – Х. К. да си партнират с българското дружество. Приел е, че констатациите (доказателствата), събрани по време на ревизията и необорени от дружеството – жалбоподател обосновават извод, че не е наличен договор между „Б. И. ЕООД и Arriga Internatifndl LTD – Х. К. а след като няма такъв договор, съответно „М. К. ЕООД, не е извършило, след възлагане от „Структурни технологии“ ЕООД консултантска услуга по договор от 01.01.2016 г., за предоставяне на електронни комуникационни услуги, сключен между „Б. И. ЕООД (доверител) и „Структурни технологии“ ЕООД. Приел е, че макар компетенциите на св. Манов и писмото от С. Фрайър, да не са поставени под съмнение, от същите не се обосновава различни правни изводи. Посочил е, че доказателствената стойност на писмото, според съда е компрометирана, предвид липсата на други, съпоставими данни за достоверна дата на съставяне, представителна власт на С. Фрайър, досежно Arriga Internatifndl LTD – Х. К. поради което е направен извод, че писмото и изложените в него твърдения не могат да послужат като пряко и/или косвено доказателство за реален (действителен) принос на Ю. М., довел до краен резултат сключване на договор с „Б. И. ЕООД.

При тези съображения, съдът приел, че реалността на доставката не е доказана, а цитираните решения от практиката на СЕС, на които се е позовал жалбопоадтеля, не променят този извод.

Обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано.

Реалността на доставката на стоки и/или услуги е основополагаща за законосъобразното упражняване от получателя на съответната доставка на правото на приспадане на платения от него ДДС на доставчика като данъчен кредит. Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК и чл. 170, ал. 1 от АПК получателят по доставките носи доказателствена тежест за установяване на твърдените от него положителни факти, т. е. наличието на облагаеми доставки.

Мотивите на първоинстанционният съд, че правото на данъчен кредит е отказано законосъобразно, доколкото реалността на доставките на консултантски и посреднически услуги не е доказана, не се споделят от настоящата инстанция.

По делото е безспорно установено, че „Б. И. ЕООД е дружество, което е специализирало в предоставянето на високотехнологични услуги в областта на бързо развиващия се пазар на информационните технологии. Сред предоставяните от дружеството услуги са такива по ко - локация и по предоставяне на информационни канали с високоскоростна интернет връзка.

За съдействие по намиране на чуждестранни клиенти и водене на преговори с тях за този специфичен вид дейност, „Б. И. ЕООД е ангажирало за консултантски и посреднически услуги „Структурни технологии“ ЕООД, която е превъзложила услугите на „М. К. ООД със съдружница Т. М. и Ю. М..

В хода на ревизията е установено, че фактическите консултации и контактите с клиентите и воденото на преговори с тях е осъществено от Ю. М.. Същия е дипломиран икономист с дългогодишен опит в областта на информационните технологии, живял в гр.Лондон и гр.Цюрих и заемал повече от 10 години длъжността „старши стратегически ръководител преговори“ в международния гигант „Гугъл“. В хода на ревизията, Ю. М. е дал писмени обяснения, че именно той е осъществявал преговори с представители на дружества, включително с Arriga Internatifndl LTD – Х. К. като в резултат на тези преговори, те са станали клиенти на „Б. И. ЕООД. Тези обяснения са потвърдени от св.Ю. М. и в хода на съдебното производство.

За посредническата и консултантска дейност „Б. И. ЕООД е плащало възнаграждение в размер на процент от реализираните приходи. Така е и за процесния период с клиента Arriga Internatifndl LTD, като „Б. И. ЕООД е платил извършените услуги на „Структурни технологии“ ЕООД, което от своя страна е платило превъзложените услуги на „М. К. ООД. Плащанията са по банков път.

Декларираните и обложените приходи на „Б. И. ЕООД през процесната 2019г. са в размер на 3 940 000 лв. и основно са генерирани от плащанията на Arriga Internatifndl LTD по сключения между двете дружества договор.

Всички тези факти са приети за установени и в хода на ревизията, но според органите по приходите липсват доказателства, че посредническите услуги за сключване на договора между „Б. И. ЕООД и Arriga Internatifndl LTD са извършени от доставчика „Структурни технологии“ ЕООД, чрез подизпълнител „М. К. ООД.

За доказване реалното осъществяване на преговорите между Ю. М. и представители на Arriga Internatifndl LTD , довели до реално сключване на договора им с „Б. И. ЕООД по делото са представени следните документи: посреднически договор от 01.01.2016г. за предоставяне на електронни комуникационни услуги, сключен между „Б. И. ЕООД и „Структурни технологии“ ЕООД; анекс към договора от 01.02.2016г., банкови извлечения за плащане на фактурираните доставки; обяснения на Ю. М.; самолетни билети и бордни карти за полети на Манов от Лондон до Люксембург и от Лондон до Москва; разходи за престой в Москва; самолетни билети за полет от Лондон до Чикаго за участие в събитието International Telekoms Week, с уточнението, че в периода на преговорите Манов е живял в Лондон, затова и полетите са от Лондон до други дестинации; писмено обяснение на С. Фрайър, който в качеството си на представител на Arriga Internatifndl LTD, потвърждава извършените между него и Ю. М. срещи в Лондон по повод сключения по-късно договор между „Б. И. ЕООД и Arriga Internatifndl LTD.

Безспорно е установен и резултата от предоставените услуги от „Структурни технологии“ ЕООД на „Б. И. ЕООД, а именно сключения договор с клиента, с който е преговаряно чрез съдружника в „М. К. ООД – Ю. М. и наличното ефективно изпълнение и пращане по банков път. Договорът от 01.02.2016г. е представен още в хода на ревизията (лист 157 – 199 от папка 2).

При така установените факти, необоснован е извода на първоинстанционния съд, че договор между „Б. И. ЕООД и Arriga Internatifndl LTD не е наличен по делото, а от там и извода, че след като няма такъв договор, съответно „М. К. ЕООД, не е извършило, след възлагане от „Структурни технологии“ ЕООД консултантска услуга по договор от 01.01.2016 г., за предоставяне на електронни комуникационни услуги, сключен между „Б. И. ЕООД (доверител) и „Структурни технологии“ ЕООД.

Противно на приетото от първоинстанционния съд, настоящата инстанция счита, че констатациите на органите по приходите за липса на командировки и писмена кореспонденция между клиента Arriga Internatifndl LTD и „Б. И. ЕООД не са достатъчни, за да обосноват извод за липса на реални доставки на услуги, още повече, че липсата на тези документи и причините за това са установени с показанията на св.Манов. Последният дава показания, че това се е наложило поради изключително конфиденциалния характер на извършваната посредническа дейност по отношение на имената, телефонни номера и локации на отделните клиенти. От изключителна конфиденциалност е и самия предмет на договора, сключен с Arriga Internatifndl LTD, в който е описано географското местоположение на информационния канал за данни, сървърите, които ги обслужват и др.

Съдът не е обсъдил също и заключението по назначената ССчЕ, съгласно което всяко от трите дружества - „Б. И. ЕООД, „Структурни технологии“ ЕООД и „М. К. ЕООД са изпълнил задълженията си по ЗДДС и ЗКПО, а целия дължим от тях размер на данъчни задължения е внесен ефективно и в срок в държавния бюджет.

Наред с изложеното, отказът да се признае право на данъчен кредит в конкретния случай противоречи на тълкуването на Директива 2006/112 /ЕО относно общата система на данъка за добавената стойност, дадено в решенията на СЕС по дела С-324/11 и съединени дела С - 80/11 и С - 142/11, според което добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стока или услуга не следва да бъде санкциониран с отказ на признаване на право на данъчен кредит, поради недобросъвестност или нарушения от страна на неговия доставчик.

В този смисъл са и актуалните решения по дело С-101/16 и решение по дело С-159/17. В тях съдът потвърждава, че правото на приспадане е неразделна част от механизма на ДДС и по принцип не може да бъде ограничавано. Според задължителната тълкувателна практика на СЕС, принципът на данъчен неутралитет на ДДС изисква правото на приспадане да бъде признато във всеки случай, когато са изпълнени изискванията по същество, дори и данъчнозадължените лица да са пропуснали някои формални изисквания (решение по дело С-332/15).

Действително, СЕС многократно е подчертавал, че установяването на обективното извършване на съответната доставка е дължимо от националния орган, който следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална сделка. Не на последно място следва да се посочи, че в контекста на европейската съдебна практика при наличието на резултата от извършеното, предмет на фактурите съгласно договорите, отказът на данъчен кредит следва единствено в случай, че доставките са елемент от данъчна измама.

В случая, нито има твърдения за обективни факти, сочещи данъчна измама, нито са събрани доказателства в тази насока.

При доказано осъществяване на доставките и предвид липсата на доказателства, че сделката е част от данъчна измама или злоупотреба, за която ревизираното лице е знаело или е следвало да знае, неправилно съдът е приел, че процесиите фактури не удостоверяват реално осъществени облагаеми доставки по смисъла на чл. 9 от ЗДДС, поради което постановения отказ за признаване на данъчен кредит по тях е незаконосъобразен.

Въз основа на всички събрани доказателства, преценени в поотделно и в съвкупност, настоящия състав на Върховен административен съд, счита, че незаконосъобразно с РА на „Б. И. ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 13 951,58 лева и начислени лихви върху тази сума в размер на 1 330,76 лева, а като е достигнал до други изводи Административен съд – София град е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което РА се отмени.

С оглед изхода на спора основателна е претенцията на касатора за присъждане на разноски за вещо лице по ССчЕ, за държавни такси и адвокатско възнаграждение за двете инстанции в общ размер на 3 072,26 лева.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 5083 от 04.08.2021 г. по адм. дело № 401/2021 г. по описа на Административен съд София град и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Ревизионен акт /РА/ № Р-22220519006290-091-001/10.08.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с Решение № 1663/02.11.2020 г. на директорът на дирекция „ОДОП“ гр. София при ЦУ на НАП, с който на „Б. И. ЕООД е отказано право на приспадане на ДДС в размер на 13 951,58 лева и начислени лихви върху тази сума в размер на 1 330,76 лева.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на „Б. И. ЕООД с [ЕИК], разноски в общ размер на 3 072,26 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ

секретар:

Членове:

/п/ П. Ж. п/ ЛОЗАН ПАНОВ