Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” [населено място], подадена чрез юрисконсулт Г. Г, против решение № 531/25.11.2015 г. по адм. д. № 845/2015 г. на Административен съд - Плевен в осъдителната му част и против определение № 1606/30.11.2015 г. по адм. д. № 845/2015 г. Твърди, че по делото не е установено незаконосъобразно бездействие на администрацията на затвора да изпълни задълженията си по чл. 84, ал. 2, т. 3 ЗИНЗС. Не са представени доказателства, че ищецът реално е претърпял вреди от твърдяното неизпълнение на задълженията на служителите на затвора. Моли да бъдат отменени обжалваното решение и определение. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение,
Ответникът И. Х. И., редовно призован, не се явява и представлява.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба на ГДИН е допустима, и по същество е основателна. Ищецът не е доказал по безспорен начин претендираните от него неимуществени вреди, респ. причинната връзка с твърдяното незаконосъобразно бездействие, от страна на административния орган. Ищецът не е установил наличието на всички елементи от съства на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. От събрания доказателствен материал е видно, че на ищеца са били предоставени обувки. Съдът не е мотивирал какви вреди е претърпял ищецът и каква е причинната им връзка с бездействието на ответника. С оглед на това, решението е неправилно и следва да бъде отменено.
Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, и е процесуално допустима.
С обжалваното решение Административен съд - Плевен е осъдил Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - [населено място], да извърши действията по чл. 84, ал. 2, т. 3 от ЗИНЗС, конкретизирани в §§ 1.1, 1.2, 1.3, 1.4 от таблица № 2/23.03.2006 г., издадена от министъра на правосъдието, в едномесечен срок от влизане на решението в сила, както и да заплати на И. И., изтърпяващ наказание „доживотен затвор без право на замяна” в З. [ място], сумата от 1500 лева, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие на служители от администрацията на З. [ място], изразяващо се в неосигуряване на полагащите се безплатни обувки за периода от 06.04.2012 до 06.10.2015 год., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба – 07.10.2015 г. до окончателното изплащане, като за разликата от 1500 лв. до пълния претендиран размер от 3000 лв., искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан.
С допълнително определение, съдът е осъдил ГДИН, да заплати на свидетеля А. П. Т. направените от него разноски в размер на 15 лв.
В мотивите си съдът е приел, че производството е образувано по предявен иск по чл. 257 от АПК, съединен с иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, против ГДИН. Посочил е, че неизпълнението на произтичащо от закона задължение на административния орган - Главна дирекция „ИН“, по чл. 84, ал. 2, т. 3 ЗИНЗС за процесния период от три години и седем месеца е довело до системно унижение и накърняване на човешкото достойнство на ищеца за посочения период. Ищецът е бил подложен на третиране, способно да породи у него чувства на унижение и уронване на човешкото му достойнство, което за него представлява изтезание. Фактът, че двукратно са му били предоставени през този период обувки, осигурени от благотворителни организации, но не и от ответника в изпълнение на законово вмененото му задължение, според съда не променя този извод, тъй като е установено, че и двата пъти - през 2012 год. и през 2015 год. предоставените обувки са били с по-голям номер. Предоставянето на различни по номер обувки от тези, които съответното лишено от свобода лице носи, не е изпълнение на задължението по чл. 84, ал. 2, т. 3 от ЗИНЗС. Съдът е коментирал законодателна промяна с ДВ, бр. 103/2012 г. на чл. 84, ал. 2, т. 3 ЗИНЗС, при която предоставянето на обувки не е безусловно, а се отнася само до лишените от свобода, които нямат собствени обувки. Но е посочил, че твърденията и в исковата, и в уточнителната молба на ищеца са, че не разполага със собствени обувки. Като краен извод е приел, че липсата на собствени обувки на ищеца, формира задължението на ГДИН да му осигури обувки.
Предвид изложеното, съдът е приел иска по чл. 257 от АПК за основателен и доказан и е осъдил ГДИН да осигури полагащите се на основание чл. 84, ал. 2, т. 3 от ЗИНЗС обувки на И.. Предявеният иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е приет от съда като частично основателен, поради което, съдът е присъдил на ищеца сумата от 1500 лева, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие на служители от администрацията на З. [ място], изразяващо се в неосигуряване на полагащите се безплатни обувки за периода от 06.04.2012 год. до 06.10.2015 год., ведно със законната лихва върху тази сума.
Решението на съда е недопустимо в частта, с която е приет за съвместно разглеждане искът по чл. 257 АПК, и е неправилно в частта, с която е уважен иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.
Административен съд - Плевен е сезиран с искова молба от И. Х. И., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода без замяна” в Затвора - Б., против неоснователни действия на ГД „Изпълнения на наказанията” – С., изразяващо се в неосигуряване на полагащите му се чл. 84, ал. 2, т. 3 от ЗИНЗС безплатни обувки за периода 06.04.2012 год. до 06.10.2015 год. и заплащане на обезщетение в размер на 3000 лева за периода 06.04.2012 год. до 06.10.2015 год. и лихва от 06.04.2012 год. до окончателното изплащане на сумата за причинени му от неосигуряване на обувки за посочените периоди неимуществени вреди, изразяващи се в причиняване на физическо страдание.
В исковата молба И. е изложил твърдения, че за периода 06.04.2012 год. до 06.10.2015 год. не е получавал зимни обувки, които са със срок на ползване две години. Посочил е, че на 18.06.2012 год. служител на З. [ място] му е осигурил обувки от благотворителна организация „К.”, но те са били с № 44, а ищецът ползвал обувки с № 42. Заявил е, че на 12.08.2015 год. Инспектор А. Т. го е принудил да вземе „обувки-половинки гладки” с № 45, но те били три номера по-големи от тези, които ищецът ползва, поради което с предоставянето на тези по-големи обувки служителите на затвора не са изпълнили своето задължение по Таблица № 2/23.03.2006 г. на министъра на правосъдието.
С предходно решение № 327 от 12.01.2015 г. по адм. д. № 4505/2014 г., ІІІ отд. на ВАС е оставено в сила решението от 12.02.2014 г. по адм. д. № 1115/2013 г. по описа на Административния съд - Плевен в частта, в която Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерството на правосъдието е осъдена да заплати на И. И., сумата 1200 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода 3.06.2009 г. - 3.04.2012 г., причинени от незаконосъобразно бездействие на служители на администрацията на Затвора - Б. да му осигурят полагащите му се безплатни обувки, ведно със законната лихва, считано от 6.04.2012 г.
Произнасянето на Административен съд - Плевен, в обжалваното в настоящото производство решение, по иска по чл. 257 АПК е недопустимо, поради това, че искът е насочен срещу ненадлежен ответник. С иска по чл. 257 АПК, се цели отстраняване на бездействие на административен орган, чрез осъждането му да изпълни това задължение в определен от съда срок. Ответник по иска е конкретното лице, на което законът вменява изпълнение на задължението. В това се състои разликата от иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по който ответник е юридическото лице, в състава на което е задълженото длъжностно лице.
Административният съд не е преценил, че ответник по иска по чл. 257 АПК не може да е юридическото лице ГДИН, а конкретното длъжностно лице, натоварено със заължението по закон. Поради това в частта на произнасянето на съда, относно иска по чл. 257 АПК, решението следва да бъде обезсилено, а производството по делото следва да бъде прекратено.
При произнасянето си по иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съдът не е преценил правилно представените по делото доказателства и решението му е необосновано.
Видно от приложената по делото вещева ведомост, И. И. е получил обувки 'половинки-цели' на 12.08.2015 г. срещу подпис. По делото не е приложена нито една молба от ищеца до администрацията на затвора, в която е предявено искане по чл. 84, ал. 2, т. 3 ЗИНЗС. Правилно съдът е посочил в мотивите си, че след промяната в закона, задължението по чл. 84, ал. 2, т. 3 ЗИНЗС не е безусловно. На задържаните лица следва да се предоставят посочените в таблица № 2 обувки само при поискване и след установяване на факта, че лицето няма годни за ползване обувки от съответен вид. По делото не е представено нито едно искане за предоставяне на обувки, което да не е било удовлетворено от администрацията на затвора. Изложените в исковата молба твърдения на ищеца не са подкрепени с доказателства по делото. Твърденията му, че е претърпял вреди от липсата на обувки, не са доказани по изискуемия от закона ред. Съдът е дал пълна вяра на тези твърдения, въпреки че същите са били оспорени от ответника. Недоказани са и твърденията на ищеца, че е бил принуден да приеме обувките, предоставени му на 12.08.2015 г. От представените по делото вещеви ведомости е видно, че на посочената дата И. е получил обувките и е положил подписа си за удостоверяване на този факт. Независимо, че обувките са с по-голям размер от този на ищеца, той приел обувките и ги е ползвал и по делото липсват каквито и да е доказателства, че това му е създало неудобство. Не намира опора в закона изводът на съда, че предоставянето на обувки от по-голям размер, не представлява изпълнение на задължението по чл. 84, ал. 2, т. 3 ЗИНЗС. След като затворникът ги е приел и ги е ползвал дълъг период от време, неговите потребности от обувки са били задоволени.
Предвид изложеното, настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение намира, че касационната жалба на ГДИН е основателна и следва да бъде уважена. В частта, с която е уважен иска по чл. 257 АПК, решението следва да бъде обезсилено и производството по делото-прекратено. Решението в осъдителната му част следва да бъде отменено и искът за бъде отхвърлен като недоказан. Във връзка с това следва да бъде отменено и обжалваното определение № 1606/30.11.2015 г. по адм. д. № 845/2015 г. на АС - Плевен. На основание чл. 83, ал. 3 ГПК във вр. чл. 144 АПК, сумата от 15 лв. следва да бъде заплатена на свидетеля А. Т. от бюджета на съда.
Искането за заплащане на юрисконсултско възнаграждение за ГДИН, следва да се остави без уважение, поради това, че ищецът е освободен от заплащането на разноски по делото, което е пречка за изпълнение на задължението му по чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ.
Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 531/25.11.2015 г. по адм. д. № 845/2015 г. на Административен съд - Плевен в частта, с която е осъдена Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - [населено място], да извърши действията по чл. 84, ал. 2, т. 3 от ЗИНЗС, конкретизирани в §§ 1.1, 1.2, 1.3, 1.4 от таблица № 2/23.03.2006 г., издадена от министъра на правосъдието, в едномесечен срок от влизане на решението в сила и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
ОТМЕНЯ решение № 531/25.11.2015 г. по адм. д. № 845/2015 г. на Административен съд - Плевен в частта, с която е осъдена Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - [населено място], да заплати на И. Х. И., изтърпяващ наказание „доживотен затвор без право на замяна” в З. [ място], сумата от 1500 лева, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие на служители от администрацията на З. [ място], изразяващо се в неосигуряване на полагащите се безплатни обувки за периода от 06.04.2012 год. до 06.10.2015 год., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба – 07.10.2015 г. до окончателното изплащане, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Х. И., изтърпяващ наказание „доживотен затвор без право на замяна” в З. [ място], срещу ГД „Изпълнение на наказанията“ - [населено място] иск, за сумата от 1500 лева, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие на служители от администрацията на З. [ място], изразяващо се в неосигуряване на полагащите се безплатни обувки за периода от 06.04.2012 год. до 06.10.2015 год., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба – 07.10.2015 г. до окончателното изплащане. В останалата част решението е влязло в сила.
ОТМЕНЯ определение № 1606/30.11.2015 г. по адм. д. № 845/2015 г. на Административен съд - Плевен, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
Дължимите на свидетеля А. П. Т. разноски в размер на 15 лв. /петнадесет лева/, да бъдат изплатени от бюджета на Административен съд - Плевен.
О. Б. У. искането на ГД „ИН“ за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. ю
Решението е окончателно.