Производство по чл. 160 ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК.
К. Д на Дирекция „ОДОП” – П. моли да бъде отменено решение №2773/28.12.2015г. по адм. д. № 1518/2015г. на Пловдивския административен съд, с което е отменен РА № 271401070/22.05.2014г. на ТД на НАП-П. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за две инстанции.
Ответникът по касационната жалба М. А. Ю. по съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, І отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е допустима и подадени в срок, а разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение съдът е отменил РА № 271401070/22.05.2014г. на ТД на НАП-П., с който е определен данък върху доходите по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ на М. Ю. общо 32 276, 48лв с лихви за 2010г., 2011г. и 2012г. поради непризнато право на данъчно облекчение по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ.
В мотивите си съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до обоснован извод за неправилно отказано право на данъчно облекчение по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ на ревизираното лице. М. Юзер е регистриран земеделски производител с регистрация по ЗДДС от 2007г. Съдът е обсъдил подробно приложимите чл. 26, чл. 29а и § 26 от ПЗР на ЗИД ЗДДФЛ, обн. ДВ, бр. 95/2009г., чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ и чл. 189б от ЗКПО в приложимата редакция от ДВ, бр. 95/2009г. и законосъобразно е приел, че в РА неправилно е отказано на Ю. ползване на данъчно облекчение по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ в размер 60% от дължимия за 2010г., 2011г. и 2012г. данък върху дохода от дейността като земеделски производител по производство на непреработена растителна продукция. Правилен е изводът на съда, че тълкуването на последната цитирана разпоредба на органите по приходите е в противоречие с правото на ЕС относно държавните помощи. Обосновано съдът се е позовал на решение на Европейската комисия №С (2011) 863 от 11.02.2011г. относно съвместимост на държавна помощ по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ и чл. 189б, ал. 1 - 4 от ЗКПО с чл. 107, §3, б."в" от ДФЕС. В решението на ЕК няма разлика в режима на предоставяната държавна помощ според регистрацията като търговец или не на земеделския производител. Различното данъчно третиране на земеделски производители физически лица от земеделските производители, регистрирани като еднолични търговци, провеждано от данъчната администрация противоречи на чл. 19, ал. 2 от Конституцията на Р. Б, според който законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица равни правни условия за стопанска дейност.
Съдът е обсъдил наличието на условията по чл. 189б от ЗКПО за приложението на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ и обосновано е приел, че не са налице правопрепятстващите условия на разпоредбите от ЗКПО за предоставяне на данъчното облекчение. Вещите лица са дали заключение, че ревизираното лице не е получавало помощи извън облекчението по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ. Преотстъпеният данък е ползван за закупуване на земеделска техника, която не е заместваща съществуваща техника от същия вид на ревизираното лице. Закупените трактор „Ламборджини”, торачка, хидравличен валяк и сеитбена комбинация са нови и на стойност, надвишаваща над 50% от преотстъпения данък за всяка от ревизираните години по изискването на чл. 189б, ал. 2, т. 4 от ЗКПО. След анализ на всяко от изискванията на чл. 189б от ЗКПО и на събраните доказателства, съдът е достигнал до правилен извод, че са изпълнени условията на чл. 189б ЗКПО за преотстъпване на данъка.
Касаторът поддържа, че за физическите лица не е уредена процедура по несъстоятелност, поради което за тях не могат да бъдат посочени ясни критерии за преценка дали не са предприятия в затруднено положение, поради което режимът по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ е неприложим за тях, ако не са регистрирани като търговци. Доводът е неоснователен. В Съобщение на комисията „Насоки на Общността за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение (2004/С-244/02) в § 9 е дадено определение за предприятие в затруднено положение, необвързано от организационната форма за извършване на дейността. В § 10 от Съобщението са посочени критерии, касаещи капиталови дружества, но в §11 са описани критерии за определяне на предприятие в затруднено положение чрез обичайните признаци за предприятие в затруднено положение "като например – нарастващи загуби, намаляващ оборот, увеличаваща се нереализирана продукция, свръхпроизводство, намаляващ паричен поток, нарастващи дългове, нарастващи лихвени проценти и намаляващи или нулеви нетни стойности на активите", които обстоятелства за земеделските производители – физически лица са установими при ревизията. На основание чл. 29а, ал. 1 и ал. 6 от ЗДДФЛ в приложимата редакция от ДВ, бр. 31/2011г. земеделските производители, физически лица прилагат ЗСч (ЗАКОН ЗА СЧЕТОВОДСТВОТО), след като са регистрирани по ЗДДС, какъвто е процесният случай, поради което в счетоводството на Ю. са налице данни за обстоятелствата, описани в §11 от Съобщението на Европейската комисия, цитирани по-горе, позволяващи да се прецени дали предприятието не е в затруднено положение по критериите на Европейското право.
Решението на административния съд е съобразено с трайната практика на Върховния административен съд и като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, І отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2773/28.12.2015г. по адм. д. № 1518/2015г. на Пловдивския административен съд. Решението не подлежи на обжалване.