Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ в [община], [населено място], [улица] срещу Решение №1707 от 13.10.2015 г. на Административен съд, гр. Б., постановено по административно дело №658/2015 г.

С обжалваното решение съдът отменил Акт за установяване на задължения по декларация №0000007630 от 08.03.2011 г. на орган по приходите в [община], с който на К. Г. Т., [населено място], [улица] за периода 01.01.2006 г. – 31.12.2010 г. са установени задължения за данък върху недвижимите имоти в размер на 824, 42 лв. и лихви – 566, 64 лв. и такса за битови отпадъци в размер на 630, 67 лв. и лихви – 449, 02 лв.

Касационният жалбоподател - директорът на Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ в [община], счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Необосновано съдът приел, че актът е издаден при липса на мотиви. Не отчел, че в решението на административната инстанция са изложени подробни мотиви за имотите, задълженията и периодите, за които се дължат. Съдът не съобразил тълкувателно решение №16 от 31.03.1975 г. на общото събрание на гражданската колегия на Върховния съд. Съдът не съобразил и т. 4 от тълкувателно решение №5 от 14.07.2004 на Върховния административен съд по тълкувателно дело №7/2004 г. Като инстанция по същество съдът е имал задължението да установи вземането. Сочи, че с писмо от 03.06.2015 г. предоставил на съда данъчните оценки на имотите и ставките на данъка и таксата, от които е видно, че задълженията са определени под фактически дължимите. Сочи, че при абсолютна доказаност на материалноправните предпоставки за дължимост на задълженията съдът отменил акта.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с...