Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", [населено място], при ЦУ на НАП, против решение № 524/22.12.2015 г. по адм. дело №452/2015 г. на Административен съд – В. Т, с което е отменен ревизионен акт №05/1300912/12.07.2013г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - [населено място], потвърден с Решение №451/07.10.2013г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – [населено място], с който на [фирма] е установен корпоративен данък по чл. 16, ал. 1 и чл. 78 ЗКПО за довнасяне за 2008г. в размер на 1 105 600 лв., както и лихви в размер на 501 999.56 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, иска се отмяната му и постановяване на друго решение, с което да се отхвърли жалбата срещу РА и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационна жалба - [фирма], не взема становище по касационната жалба. В съдебно заседание не се е явил представил на дружеството.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е частично основателна.

Производството е за втори път пред Върховния административен съд като касационна инстанция.

Предмет на съдебен контрол е бил РА, с който на [фирма] е установен корпоративен данък за довнасяне за 2008г. на основание чл. 16, ал. 1 и чл. 78 ЗКПО в размер на 1 105 600 лв., както и лихви в размер...