Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], представен от адв. П. Ш, срещу решение № 1983/29.12.2015 г. на Административен съд Бургас по адм. д. № 453 по описа за 2015 г., с което е отхвърлена жалбата му против акт за дерегистрация по ЗДДС № 020991400010278/24.11.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП [населено място]. Оплакванията са за неправилност на решението заради противаречие с материалния закон и съществените съдопроизводствени правила. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд за наличие на предпоставките на чл. 176, т. 4 от ЗДДС за дерегистрация по ЗДДС на касатора, а като негов пропуск се определя непроизнасянето по основанието за дерегистрация по чл. 176, т. 3 ЗДДС. Иска се отмяна на първоинстанционното решение, а имплицитно и на акта за дерегистрация по ЗДДС. Претендират се деловодни разноски.

Ответникът по касация директора на дирекция “Обжалване данъчно-осигурителна практика” Бургас не изразява становище по жалбата.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното:

С оспорения пред АС Бургас административен акт е разпоредено прекратяване на регистрацията по ЗДДС на С. П. к., като [фирма], на основание чл. 176, т. 4 от ЗДДС. Фактическо основание за издаване на акта е наличието на публични задължения събирани от НАП в общ размер 907 900.63 лева, които навдишават стойността на активите му, намалена с размера на задълженията му /разликата е отрицателна/. При оспорването по административен ред решаващият орган е насложил и основанието за дерегистрация по чл. 176, т. 3 от ЗДДС с установяване за системно неизпълнение от длъжника на задълженията за внасяне на ДДС в данъчни периоди м. 10, 11...