Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.).

Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място],[жк], [улица] срещу решение № 1820 от 01.12.2015 г. на Административен съд (АС) гр. Б., постановено по адм. д. № 1101/2015 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт (РА) № 02000214002221-091-001 от 23.03.2015 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП [населено място], потвърден с решение № 148 от 22.05.2015 г. на ДДОДОП [населено място].

Касаторът поддържа неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Поддържа, че е налице законовото изключение по чл. 79, ал. 3, предвидено в чл. 80, ал. 2, т. 1 ЗДДС поради наличие на непреодолима сила при възникнал пожар по неизяснени причини като привежда примери от съдебната практика на ВАС. Претендира за отмяна на решението, отмяна на РА и присъждане на разноски.

Ответникът по касационната жалба директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ДДОДОП) [населено място] не взема становище.

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С оспорената част на РА на касатора за данъчен период м. март 2014 г. са установени задължения за ДДС в размер на 11 486.76 лв. главница и 1096.94 лв. лихви за забава в резултат на извършена корекция на ползван от дружеството данъчен кредит (ДК) за стоки и ДМА на основание чл. 79, ал. 3 ЗДДС, вр. чл. 79, ал. 6 с. з. За ревизирания период дружеството осъществява дейност по обществено хранене в заведение...