Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Н.Н срещу Решение № 176 от 03.11.2020 г., постановено по адм. д. № 323/2020 г. по описа на Административен съд – Шумен.

Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се задължи кмета на община Ш. да изпълни вменените му по ЗПУГДВМС (ЗАКОН ЗА ПРЯКО УЧАСТИЕ НА ГРАЖДАНИТЕ В ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ И МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ) (ЗПУГДВМС) действия. Претендира разноски и за двете съдебни инстанции.

Ответникът – кметът на община Ш., в отговор на касационната жалба излага подробно развити доводи за неоснователност на същата, съответно – за правилност и законосъобразност на съдебното решение, като моли същото да бъде оставено в сила. Претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, преценява касационната жалба като допустима. Подадена е в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна по делото, за която подлежащият на обжалване съдебен акт е неблагоприятен. По основателността й приема следното:

Административният съд - Шумен е сезиран от Н.Н с жалба срещу бездействие на кмета на община Ш. да изпълни вменените му с чл. 54, ал. 2, чл. 63, ал. 2 и ал. 3 от ЗПУГДВМС задължение по повод взетите от Общото събрание на населението на с. М. решения от 07.12.2019 година.

За установено от фактическа страна, административният съд е приел следното: на 07.12.2019г. в с. М. е проведено Общо събрание на населението по реда на ЗПУГДВМС. На 10.12.2019 г. кметът на село Мадара е депозирал докладна записка с вх. № 61-01-343 до кмета на община Ш., ведно с приложен протокол от Общото събрание от 07.12.2019 година. Установил е, че на заседанието си на 19.12.19г. Общинският съвет - Шумен не еприел решение за разглеждане на предложението на кмета на с. М.. Кметът на община Ш. е изготвил становища с адресати Общото събрание на с. М., кмета на с. М. и председателя на Общински съвет – Шумен. Предложението е обсъдено на заседания на Общински съвет – Шумен проведени на 22.01.2020 г. и 24.01.2020 г., като докладната записка на кмета на с. М. не е подкрепена.

Въз основа на установеното от фактическа страна, административният съд е приел, че сочените текстове на ЗПУГДВМС не вменяват в тежест на кмета на общината задължение за извършване на фактически действия по искане с предмет, съответне на искането на Неделчев, цитираните правни норми не предписват задължението, което се иска да бъде изпълнено от кмета на община Ш.. Административният съд е приел също така, че кметът на община Ш. е безспорно задължен субект съобразно разпоредбата на чл. 54, ал. 2 ЗПУГДВМС, като същият бил предприел действия, поради което не било налице твърдяното бездействие. При така изложеното приел, че не се установява незаконосъобразно бездействие на кмета на община Ш. и оспорването по чл. 256, ал. 1 от АПК е неоснователно, поради което отхвърлил жалбата. Решението на първоинстанционния съд е правилно.

Соченото от жалбоподателя бездействие е по чл. 54, ал. 2 ЗПУГДВМС.Аистративният съд правилно е приел, че не е налице твърдяно бездействие от страна на кмета на община Ш. по тази разпоредба.

Разпоредбата на чл. 54, ал. 2 ЗПУГДВМС гласи: (2) Общинският съвет или кметът на общината са длъжни да издадат съответните актове за предприемане на необходимите действия в срок до един месец от приемането на решението на общото събрание на населението в общината, района или кметството, освен ако самото общо събрание на населението не е определило по-дълъг срок.

В конкретния случай не се спори, че решението на Общото събрание на населението на с. М. не е оспорено по реда на чл. 64, ал. 2 ЗПУГДВМС. В този смисъл, съдът сезиран със спора относно бездействието на кмета на О. Ш, не може да извършва инцидентен контрол за законност на общото събрание и приетото решение, в какъвто смисъл са доводите в едно от становищата на кмета на О. Ш (№91-00-002/07.01.2020г ).

От доказателствата по делото се установява, че кметът на О. Ш е предприел активни действия във връзка докладната записка от кмета на с. М. - изразил е две писмени становища, които е изпратил вкл. до Общински съвет - Шумен, тази докладна е внесена за разглеждане и е разгледана от Постоянната комисия "Правна и опазване на обществения ред " на заседанието й, проведено на 22.01.2020г., разгледана е и в Постоянна комисия "Бюджет и финанси" на заседание, проведено на 24.01.20г., след което е разгледана и на заседание на Общинския съвет, проведено на 30.01.20г., на което след гласуване няма взето решение по нея. Липсата на положително решение на Общинския съвет Шумен по докладната записка на кмета на с. М. не е резултат от бездействието на кмета на О. Ш.

По тези съображения, правилен е решаващият извод на административния съд, че не е налице твърдяното бездействие на кмета на О.Ш.Р на АС-Шумен като правилно следва да се остави в сила.

Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 176 от 03.11.2020 г., постановено по адм. д. № 323/2020 г. по описа на Административен съд – Шумен. Решението не подлежи на обжалване. Особено мнение на съдия И. Аа:

Не съм съгласна с решението на мнозинството от съдебния състав. Преценявам обжалваното решение като неправилно, но не по възраженията в касационната жалба. Решението на административния съд е неправилно, тъй като е резултат от допуснати от съда съществени съдопроизводствени нарушения, изразяващи се в несъбиране по делото на цялата административна преписка, както и в липсата на мотиви по съществени за спора обстоятелства.

Соченото от жалбоподателя бездействие е по чл. 54, ал. 2 ЗПУГДВМС.Аистративният съд необосновано и неправилно е приел, че не е налице твърдяно бездействие от страна на кмета на община Ш. по тази разпоредба, тъй като той бил изготвил становища с № 91-00-002/07.01.2020г. с адресати Общото събрание на с. М.,, кмета на с. М. и председателя на Общинския съвет - Шумен и № 10-00-379/10.01.2020 година.

Разпоредбата на чл. 54, ал. 2 ЗПУГДВМС гласи: (2) Общинският съвет или кметът на общината са длъжни да издадат съответните актове за предприемане на необходимите действия в срок до един месец от приемането на решението на общото събрание на населението в общината, района или кметството, освен ако самото общо събрание на населението не е определило по-дълъг срок.

Тази разпоредба не може да се прилага изолирано от предходната разпоредба, която гласи: (1) Общото събрание на населението се провежда за решаване на въпроси от местно значение, компетентността за чието решаване по целесъобразност е предоставена на съответния общински съвет или кмет.

От посочените разпоредби следва, че кметът на общината е длъжен да предприеме действието по чл. 54, ал. 2 ЗПУГДВМС по изпълнение на решението/решенията на Общото събрание на населението при едновременното наличие на няколко предпоставки, както следва - прието решение на Общото събрание на населението на съответното населено място; решението да е валидно; приетото решение да касае въпроси от местно значение; въпросът /въпросите, разрешени с него да са предоставени за разрешаването им по целесъобразност на съответния общински съвет или кмет.

Тълкуването на посочените разпоредби, а също така и наименованието на закона - ЗПУГДВМС (ЗАКОН ЗА ПРЯКО УЧАСТИЕ НА ГРАЖДАНИТЕ В ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ И МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ), както и неговия предмет, посочен в чл. 1, ал. 1 – условията, организацията и реда за пряко участие на гражданите на Р. Б при осъществяването на държавната и местната власт, водят до извода, че решенията, които Общото събрание на населението може да вземе, следва да са такива, които да постигнат желания от населението резултат чрез фактическото им изпълнение, а не да са решения за последващи решения на друг публичен орган, чието изпълнение да доведе до желания резултат. Този извод следва и от чл. 54, ал. 2 и ал. 3 ЗПУГДВМС, с които се възлага на органите на местната власт издаването на актове за действия по изпълнението на вече приетите решения на Общото събрание на населението.

Задължението за кмета на общината и за Общинския съвет по чл. 54, ал. 2 ЗПУГДВМС ще възникне само тогава, когато решението/решенията на Общото събрание на населението съответства на посочените условия, тоест е изпълняемо.

Дали е така, следва да прецени съдът, сезиран с искането за осъждане на кмета на общината, респективно Общинския съвет за предприемане на действията по изпълнение на тези решения.

В случай, че решението на Общото събрание на населението е било оспорено по реда на чл. 64, ал. 2 ЗПУГДВМС, съдебното решение по този спор ще е доказателство аз изпълняемостта, респективно за липсата на изпълняемо решение на Общото събрание на населението. При липсата на оспорване по реда на чл. 64, ал. 2 ЗПУГДВМС съдът, сезиран с жалбата по чл. 256 АПК следва сам да прецени изпълняемостта на решението, във връзка с което се твърди, че орган на местната власт бездейства. Без тази преценка, не може, според мен, да се формира обоснован извод по спорния въпрос - възникнало ли е или не задължението по чл. 54, ал. 2 ЗПУГДВМС за съответния орган на местната власт.

В конкретния случай не е спорно, че решението на Общото събрание на населението на с. М., не е оспорено по реда на чл. 64, ал. 2 ЗПУГДВМС. В този случай, административният съд, сезиран с жалбата по чл. 256 АПК е бил длъжен да прецени и изложи мотиви по наличието или не на посочените по-горе предпоставки за изпълняемост на това решение.

Вместо това, административният съд, според мен, неправилно е приел, че не е налице бездействие на кмета, тъй като последният бил изготвил и изпратил становища. Тези становище не водят до изпълнение на решенията, взети на Общото събрание на населението на с. М., в случай, че тези решения са били изпълняеми, за което обстоятелство липсват мотиви.

За преценката налице ли е или не прието решение на Общото събрание на с. М., съдът е следвало да формира извод относно наличието на кворум за провеждането му, изискващ се съгласно чл. 60 ЗПУГДВМС и наличието на мнозинството, изискващо се съгласно чл. 61, ал. 4 ЗПУГДВМС. За тази преценка, съдът е следвало да изиска за прилагане по делото на списъка на граждани с избирателни права, имащи постоянен или настоящ адрес в с. М. към 07.12.2019г., както и списъка на присъствалите на събранието гласоподаватели.

За преценката относно валидността на решението на Общото събрание, съдът е следвало прецени, изпълнено ли е изискването на чл. 55, ал. 1 ЗПУГДВМС.

За преценката, доколко приетите от Общото събрание на населението решения са от компетентността по целесъобразност на кмета на О. Ш, съдът е следвало да съобрази нормативната уредба, регулираща обществените отношения, свързани с управлението на общинското имущество, както и тази, регулираща компетентността и реда за създаването на втростепенни разпоредители и разпоредители с бюджет от по-ниска степен по бюджетите на общините.

Едва след анализ за наличието или не на всички горепосочени предпоставки, съдът на първо място е следвало да формира извод - налице ли са или не валидно приети и изпълняеми по смисъла на чл. 54, ал. 1 ЗПУГДВМС решения на Общото събрание на населението на с. М. и при положителен отговор прецени, налице ли е бездействие или не на кмета на О. Ш за изпълнението му.

Тъй като за целите на този анализ се изисква събирането на информация, която не се намира по делото, след отмяната на обжалваното решение, делото следва да се върне за новото му разглеждане от друг съдебен състав на Административния съд – Шумен.

По тези съображения, становището ми е, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и следва да се отмени, а вместо това делото се върне на друг съдебен състав за новото му разглеждане.

Мотивирала особеното мнение:...................

съдия И.А