Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Комисия за защита от дискриминация, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Кръстева срещу решение № 195 от 16.11.2020 год., постановено по адм. дело № 47/2020 год., по описа на Административен съд - Видин, с което е отменено решение № 1 от 06.01.2020 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), петчленен разширен заседателен състав.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3, АПК. Моли за отмяната му и потвърждаване на обжалвания административен акт като законосъобразен. Касационният жалбоподател обжалва решението и в частта за разноските, като счита, че присъдените такива са прекомерни. Не претендира разноски.

Ответниците – В.З, Б.Б, Р.Е.Г и Детска градина „Ж. П“ - гр. В., чрез общия им пълномощник адв.. И в писмено становище оспорват касационната жалба като неоснователна и считат решението за правилно. Претендират присъждане на съдебно деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.

Ответникът - община В., представлявана от кмета, в писмено възражение поддържа становище за неоснователност на касационната жалба и счита решението за правилно. Не претендира разноски.

Ответникът – В.Н - Бойчева изразява становище, че не възразява срещу подадената касационна жалба. Не претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателства по делото, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Предмет на контрол за законосъобразност пред Административен съд - Видин е решение №1 от 06.01.2020 г. на КЗД, петчленен разширен заседателен състав, с което е установено, че В.З, в качеството си на директор на Детска градина „Ж. П“, Б.Б, в качеството си на учител в ДГ “Ж. П“ и Р.Е.Г, в качеството си на учител в ДГ „Ж. П“ са осъществили дискриминация по смисъла на чл. 4 от ЗЗДискр (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ) (ЗЗДискр.) по признак „лично положение“ по отношение на малолетния С.О.

От данните по делото е установено, че на 12.10.2017 г. В.Б, в качеството си на приемен родител на малолетния С.О е подала сигнал с вх. №89-00-295 в Държавна агенция за Закрила на детето (ДАЗД), в който подробно е описала събития, че е налице дискриминационно отношение от страна на учителките Борисова, Е. и директорката Здравкова спрямо детето С.. На 10.01.2018 г. ДАЗД е сезирала КЗД във връзка с подадения сигнал от В.Б. С разпореждане №343/18.05.2018 г. на председателя на КЗД е образувана преписка №134/2018 г., разпределена на първи състав с оглед приетите оплаквания за дискриминация по признак „етническа принадлежност“. На 26.06.2018 г. докладчика по преписката, оглед предприемане на необходимите действия по проучване на данните по нея, е изпратил писмо до кмета на община В. съдържащо искане за посочване на законния представител на малолетния С.О, както информация относно седалището/адреса на същия. На същата дата е изпратено и уведомление до В.Б, в отговор на което и с оглед указаната й процесуална възможност, същата заявява волята си да встъпи като страна в производството преписка №134/2018 г. в защита правата на малолетния й приемен син С. .

На 09.07.2018 г. в КЗД е постъпило писмо от кмета на община В., съдържащо информация, че С.О е бил настанен за отглеждане и възпитание в професионалното приемно семейство на В.Н-Бойчева и Б.Б съгласно заповед №ЗД/Д-ВН-012/17.01.2017 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) гр. В., потвърдена с решение №159/26.04.2017 г. по гр. дело №394/2017 г. на Районен съд - Видин.На осн. чл. 29 и във вр. с чл. 30, ал. 1 от ЗЗДет (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО) е издадена заповед от директора на ДСП гр. В. за прекратяване на настаняването му в приемното семейство на В. и Б.Би, тъй като е допуснато пълно международно осиновяване на малолетния С.О с влязло в сила на 17.04.2018 г. решение №2201/05.04.2018 г. по гр. дело №3716/2018 г. на Софийски градски съд.

С решение №90/12.02.2019 г. на КЗД, първи заседателен състав е отменил свое определение за приключване на събиране на доказателства и обявяване на преписката за решаване и е върнал производството на фаза събиране на доказателства, с оглед наличието на допълнителен признак „лично положение“. С разпореждане №207/27.02.2019 г. преписката е разпределена на петчленен състав.

Докладчика по преписката на осн. чл. 59, ал. 3 от КЗДискр. е дал възможност на конституираните страни в административното производство - сигналоподател – Държавна агенция за закрила на детето, ответни страни - ДГ „Ж. П“ гр. В. представлявано от директора, В.З в качеството си на директор на ДГ „Ж. П“ гр. В., Б.Б - учител в ДГ „Ж. П“, Р. Е.- учител в ДГ „Ж. П“, община В., представлявана от кмета и заинтересованата страна В.Б - приемен родител на С.О, към процесния период, да се запознаят с материалите по преписката. На 06.11.2019 г. е проведено едно открито заседание на Комисията, като резултатът от него е обективиран в протокол от същата дата.

На 06.01.2020 г. е постановено обжалваното в настоящото производство решение №1 на КЗД, с което е установено че е извършена дискриминация по смисъла на чл. от ЗЗДискр. по признак „лично положение“ по отношение на малолетния С.О от В.З, в качеството си на директор на Детска градина „Ж. П“, Б.Б, в качеството си на учител в ДГ “Ж. П“ и Р.Е.Г, в качеството си на учител в ДГ „Ж. П“.

Административен съд - Видин е приел, че конституираната като заинтересована страна В.Б е приемна майка на детето С.О от 17.01.2017 г. до 17.04.2018 г., след което детето е осиновено по силата на международното законодателство с влязло в сила решение на СГС.Уил е, че към момента на започване на производството пред КЗД чрез подаване на сигнал вх. №44-004167/10.01.2018 г. В.Б е била приемен родител на С., но към момента на образуване на преписката с разпореждане от 18.05.2018 г. на председателя на КЗД, същата не е притежавала това качество, тъй като по силата на влязло в сила съдебно решение по гр. дело №3716/2018 г. на СГС С.О е осиновен, и В.Б не е могла да го представлява като негов законен представител. АС е приел че, дискриминираната страна в административното производство С. не е участвал в процеса, чрез законния си представител и по този начин административният орган е допуснал съществено процесуално нарушение.

При тази фактическа обстановка, съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и необходимо съдържание, съобразно изискването на чл. 66 от ЗЗДискр, но при съществени нарушения на процесуалните правила, поради ненадлежно конституирани страни в административното производство.

Настоящата инстанция намира оспореното решение за правилно.

Съдът подробно е обсъдил доказателствата по делото и вярно и точно е установил фактите по спора, като е изложил подробни аргументи за направените от него изводи от фактическа и правна страна.

Правилен и обоснован е и изводът на съда, че при конституирането на страните, КЗД е нарушила разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от ЗЗДискр. и това нарушение правилно е квалифицирано като съществено. Очевидно е, че административното производство е образувано по сигнал на В.Б - приемен родител на С.О спрямо когото са твърденията за извършена дискриминация по чл. 4 от ЗЗДискр. по признаци „етническа принадлежност“ и „лично положение“. По делото не се спори, че В. е била приемна майка на детето в периода 17.01.2017 г.-17.04.2018 г. Към момента на подаване на сигнала в КЗД - 10.01.2018 г. Бойчева е била в качеството си на законен представител на С. като приемен родител, което качество е отпаднало на 17.04.2018 г., когато детето е осиновено по силата на международното законодателство с влязло в сила решение на СГС.

Призоваването на страните в административното производство по силата на чл. 60, ал. 2 от ЗЗдискр. се извършва по реда на ГПК (Г. П. К) (ГПК). Съгласно чл. 28, ал. 4 от ГПК малолетните и поставените под пълно запрещение се представляват от законните си представители - родители и настойници. Кой е законния настойник на детето определя и кой ще бъде активно лигитимираната страна в административното производство. В настоящия случай това се определя от законния представител на детето, тъй като от данните по делото е видно, че същото е малолетно.

Конституирането на страните в административното производство и надлежната им легитимация се следи служебно от административния орган. При промяна на обстоятелствата, административния орган е длъжен да се съобрази с тях и да предприеме необходимите действия. В настоящия случай е настъпила промяна относно законния представител на дискриминираното лице с влязло в сила решение на СГС, за което обстоятелство административния орган е бил уведомен на 09.07.2018 г. при образуване на преписка №134/2018 г. и същият не се е съобразил с него. Страна в образуваното административно производство по издаване на административен акт, с който се установява дискриминация или не, са лицата спрямо които се твърди наличие на дискриминация. В случая малолетното дете С. за което се твърди, че е извършена дискриминация, не е конституирано като страна и не е надлежно представлявано съобразно неговата възраст пред КЗД.

Участието на В.Б като заинтересована страна в административното производство, в качеството й на приемен родител на С.О към процесния период, не и дава правото да представлява детето след настъпилите изменения на 17.04.2018 г. Нейното участие в административното производство не може да санира порока на неучастие на законните представители на детето, т. е. С.О е лицето спрямо което се твърди дискриминация и то е страна в административното производство пред КЗД.

Неправилно е твърдението, сочено в касационната жалба, че административният орган няма правомощия за назначаване на особен представител на малолетното дете. Същият е следвало да съобрази настъпилата промяна в обстоятелствата и да конституира законните представители на детето съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 4 от ГПК приложим съгласно чл. 60, ал. 2 от ЗЗДискр.

Правилен е извода на административният съд, че след като Комисия за защита от дискриминация не е конституирала правилно страните в образуваното производство е допуснала съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Предвид изложеното постановеното решение е правилно, не страда от сочените в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила.

Оплакването в касационната жалба, че първоинстанционния съд не е обсъдил направеното възражение за прекомерност на присъдените разноски в полза на детска градина „Ж. П“- гр. В., е неоснователно. Видно от представения договор за правна помощ на адв.. И, на същия е заплатено в брой 500 лева адвокатско възнаграждение, което е в минималния размер от 500 лева, определен с разпоредбата на чл. 8 ал. 3 от Наредба №1/2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Останалите присъдени разноски в размер на 1158, 15 лева са заплатени възнаграждения за вещи лица.

Предвид изхода на спора и с оглед факта, че ответниците В.З, Б.Б, Р.Е.Г и детска градина „Ж. П“- гр. В., са представлявани от общ пълномощник адв. Л.И е основателна претенцията им за присъждане на съдебно-деловодни разноски, но тъй като липсват доказателства за направени такива, както и списък на разноските, не следва да бъдат присъждани.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 195 от 06.11.2020г., постановено по адм. дело № 47/2020 г. по описа на Административен съд - Видин.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.