Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган на Програмата за трансгранично сътрудничество „Интеррег – Инструмент за предприсъединителна помощ България - Сърбия 2014 – 2020“ срещу Решение №39 от 26.02.2021 г. на Административен съд – Перник по адм. дело №54/2021 г.

С обжалваното решение е отменено Решение №РД-02-14-1198 от 18.11.2019 г. на ръководителя на Управляващия орган на Програмата за трансгранично сътрудничество (ТГС) „Интеррег – Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП) България - Сърбия 2014 – 2020“, с което на О. З е определена финансова корекция в размер на 6 010, 22 евро с ДДС, за нарушение на чл. 30 от Регламент (ЕС, Евратом) №966/2012 във връзка с чл. 4, ал. 8 от Регламент №1303/2013 и т. 2.3.1 от Практическото ръководство за обществени поръчки и безвъзмездни помощи за външни дейности на Европейския съюз (Практическото ръководство, версия 2016 г.) и чл. 8, т. 4 от Регламент (ЕС) №236/2014 г. на Европейския парламент и на Света от 11 март 2014 г. за определяне на общи правила и процедури за изпълнението на инструментите на Съюза за финансиране на външната дейност, квалифицирано по чл. 70, ал. 1, т. 3 от Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) във връзка с т. 2 от Приложение №2 към чл. 2, ал. 2 от Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата).

Касационният жалбоподател – ръководителят на Управляващия орган на Програмата за ТГС „Интеррег – ИПП България - Сърбия 2014 – 2020“, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички доводи на страните, както и събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка.

Счита, че липсата на изрично посочване на разпоредбата за пълно освобождаване в обявлението на поръчката, води до извода, че възложителят е преценил да не се възползва от дадената възможност в т. 2.3.1 от Практическото ръководство и да прилага правилата за произход на стоките. Разпоредбите на Практическото ръководство са приложими на основание чл. 45, параграф 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) №447/2014 на Комисията относно специфичните правила за изпълнение на Регламент (ЕС) №231/2014 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП II). Намира, че не може да бъде прието, че бенефициерът е приложил разпоредбата за ”fully untying” или пълно освобождаване чрез предвиждането на текст, че „всички доставки по договора могат да са с произход от която и да е държава” само в специалните условия на договора, още повече при наличие на противоречие и неяснота в текстовете на самия член.

Намира за неправилен извода на съда, че твърденията за нарушение на принципите за ефикасност и ефективност са бланкетни и необосновани. В случая партньорът не се е съобразил с принципите на ефикасност и ефективност, тъй като средствата от договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ не се разходват спрямо установените правила в Практическото ръководство.

Счита, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че нарушението, изразяващо се в закупуване на стоки, произхождащи от държава неотговаряща на условията за допустимост по смисъла на чл. 8, т. 4 от Регламент (ЕС) №236/2014 г. би могло да представлява нередност по чл. 70, ал. 1, т. 10 ЗУСЕСИФ.

За неправилно приема изложеното от съда, че след като нарушението е квалифицирано по чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕСИФ, то незаконосъобразно спрямо него е определена финансова корекция чрез прилагане на диференциалния метод.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли жалбата срещу процесния административен акт. Претендира разноски за всички съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на платеното от ответника адвокатско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – О. З, счита същата за неоснователна, а обжалваното решение за правилно.

Сочи, че в чл. 10 от специалните условия на договора изрично е посочено, че всички доставки по този договор могат да произхождат от всяка държава, като тези условия са публично, предварително известени на поканените за участие лица.

Намира доводите на касатора за нарушаване на принципите за ефективност и ефикасност за бланкетни.

Счита, че е налице възможност за прилагане на пропорционалният метод при определяне на финансовата корекция.

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от адв. К.Д – Адвокатска колегия – Кюстендил.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема от фактическа страна, следното:

На 22.11.2016 г. между Управляващия орган на Програмата за ТГС „Интеррег – ИПП България - Сърбия 2014 – 2020“ и О. З (водещ партньор) е сключен Договор за субсидия №РД-02-29-278 за изпълнение на проект „Пътеки на здравето и срещи за обмен – насърчаване на туризма в региона”.

На 20.03.2017 г. О. З е обявила процедура на договаряне за доставка и монтаж на мебели, IT и офис оборудване за читалището в Габров дол.

Видно е от финансова оферта на „Инфраинвест” ЕООД, оферирани под № 4, 5 и 6 са – настолен компютър "Lenovo" с конкретни характеристики – 2 броя; мултимедия "Acer" с конкретни характеристики – 2 броя; мултимедиен прожекционен екран "Avtek Tripod Standart" с конкретни характеристики – 2 броя. Съгласно приложен сертификат за произход оборудването е с произход: "Китай", а съгласно декларация на оферента настолен компютър "Lenovo" и мултимедия "Acer" с произход – друга държава, отговаряща на условията, а мултимедиен прожекционен екран – със страна на произход ЕС.

На 10.05.2017 г. между О. З и „Инфраинвест” ЕООД е сключен договор за доставка на мебели и оборудване за читалището в Габров дол, на стойност 22 957, 49 евро, без ДДС. В чл. 2 "Произход" на договора е уговорено, че правилата за произход на стоките са определени в чл. 10 от специалните условия. Съгласно чл. 10.1 от специалните условия към договора, всички закупени стоки трябва да са с произход (място, където се добиват, отглеждат или произвеждат стоките и/или се предоставят услугите) от държава – член на ЕС или държава, включена в програма ИНТЕРРЕГ – ИПП ТГС България – Сърбия. В чл. 10 „Произход” е добавено и второ изречение: "Всички доставки по този договор могат да произхождат от всяка държава".

На 06.11.2017 г. е издаден сертификат за условно приемане на описаното оборудване от О. З, за което е съставена складова разписка от 06.11.2017 г. и е издадена Фактура №2000000050 от 06.11.2017 г.

На 28.03.2018 г., с Решение №РД-02-14-290, ръководителят на Управляващия орган на Програмата за ТГС „Интеррег – ИПП България - Сърбия 2014 – 2020“ е определил на О. З финансова корекция в размер на 1147, 87 евро, без ДДС, представляваща 5 % от стойността на договора за доставка с „Инфраинвест” ЕООД, за нередност за нарушения на т. 2.6 и т. 2.8.3 от Практическото ръководство, квалифицирани по т. 11 и т. 13 от Приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата.

На 03.10.2020 г. ръководителят на Управляващия орган на Програмата за ТГС „Интеррег – ИПП България - Сърбия 2014 – 2020“ е уведомил О. З за установени нередности и предстоящо определяне на финансова корекция.

С Решение №РД-02-14-1198 от 18.11.2019 г. на ръководителя на Управляващия орган на Програмата за ТГС „Интеррег – ИПП България - Сърбия 2014 – 2020“, на О. З е определена финансова корекция в размер на 6 010, 22 евро с ДДС, за нарушение на чл. 30 от Регламент (ЕС, Евратом) №966/2012 във връзка с чл. 4, ал. 8 от Регламент №1303/2013 и т. 2.3.1 от Практическото ръководство и чл. 8, т. 4 от Регламент (ЕС) №236/2014 г., квалифицирано по чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕСИФ във връзка с т. 2 от Приложение №2 към чл. 2, ал. 2 от Наредбата.

Представена е Заповед №РД-02-14-191 от 26.02.2019 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която издателят на административния акт е определен за ръководител на Националния орган по Програмата „Интеррег V-А Румъния – България 2014 – 2020“.

С Решение №267 от 08.07.2020 г., поправено с Решение №200 от 15.09.2020 г., на Административен съд – Перник по адм. д. №788/2019 г. е отменено Решение №РД-02-14-1198 от 18.11.2019 г. на ръководителя на Управляващия орган на Програмата за ТГС „Интеррег – ИПП България - Сърбия 2014 – 2020“. Първоинстанционният съд приема, че при издаване на обжалвания административен акт е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като на бенефициера не е предоставена възможност за възражения срещу основателността и размера на финансовата корекция.

С Решение №650 от 19.01.2021 г. на Върховния административен съд по адм. д. №11527/2020 г. е отменено Решение №267 от 08.07.2020 г. на Административен съд – Перник по адм. д. №788/2019 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон.

След анализ на т. 4.1. от Наръчника за изпълнение на проекти, т. 8 от обявлението за поръчката, чл. 2 от процесния договор и чл. 10.1 от специалните условия към договора, съдът обосновава извод, че от страна на възложителя О. З е направен опит да се ползва от изключението предвидено в чл. 8, т. 4 от Регламент (ЕС) № 236/2014 и т. 2.3.1 от Практическото ръководство, като закупи продукти без ограничение за страна на произход. За тази цел, съдът приема, че действително е следвало в обявлението за поръчката това да бъде изрично посочено, както е направено в чл. 10 от специалните условия към договора за възлагане, но това нарушение не може да обоснове извод за нередност по чл. 70, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗУСЕСИФ, съставляваща нарушение на принципите по чл. 4, § 8 от Регламент (ЕС) № 1303/2013. Административният съд счита, че нарушението, изразяващо се е закупуване на стоки, произхождащи от държава, неотговаряща на условията за допустимост по смисъла на изречение първо на чл. 8, т. 4 от Регламент (ЕС) № 236/2014, би могло да представлява нередност по чл. 70, ал. 1, т. 10 ЗУСЕСИФ. По тези съображения съдът обосновава извод за неправилна правна квалификация от административния орган на твърдяната нередност.

Съдът намира твърденията за нарушения на принципа на ефективност и принципа на ефикасност за бланкетни и необосновани. Закупуването на процесните стоки, дори да е в нарушение на изискванията на произход, изначално не може да засегне принципа на ефикасност, които се отнася до най-доброто съотношение между използваните ресурси и постигнатите резултати. Нито се твърди, нито се доказва по какъв конкретен начин частта от доставените стоки без "надлежен" произход е засегнало негативно съотношението между използваните ресурси и постигнатите резултати. Сходно заключение, съдът обосновава и по отношение на вмененото нарушение на принципа на ефективност. Няма заложена цел, съответно планиран резултат при изпълнението на процесния проект "Пътека на здравето и срещи за обмен – насърчаване на туризма в региона", които да имат връзка с произхода на стоките, които ще се доставят за осъществяване на планираните дейностите. Нито се твърди, нито се доказва по какъв конкретен начин частта от доставените стоки без "надлежен" произход водят до разминаване между набелязаните цели и постигнатите резултати.

Съдът счита, че в разглеждания случай липсва и третият елемент от изискуемия фактически състав за наличието на нередност, тъй като закупуването на процесните стоки, които са на незначителна стойност спрямо общата стойност на проекта (507 853, 20 евро), макар и в нарушение на изискването за произход, не би могло реално да ощети общия бюджет на ЕС.

Първоинстанционният съд приема за незаконосъобразно определени метода и основата на процесната финансовата корекция, тъй като след като нарушението е квалифицирано чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕСИФ, то незаконосъобразно спрямо него е определена финансова корекция чрез прилагане на диференциалния метод. Случаите на нередности по чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕСИФ попадат в т. 2 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 2 от Наредбата, като законодателят е приел, че при нарушаване на принципите по чл. 4, параграф 8, чл. 7 и 8 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 следва да се предвиди 100 % показалтел на корекцията, но е допуснал и възможност, в съответствие с принципа на пропорционалност, размерът на финансовата корекция да може да бъде намален на 25, 10 или 5 на сто, когато естеството и тежестта на индивидуалното или системното нарушение не оправдава определяне на по-висок размер. Диференциалния метод е приложим за нередностите по чл. 70, ал. 1, т. 2, 8 и 10 ЗУСЕСИФ съгласно чл. 2, ал. 3 от Наредбата (редакция, ДВ бр. 67/2019 г.).

За необоснована е приета от съда констатацията на административния орган, че е налице реална вреда в размер на стойността на всеки един артикул, който не отговаря на изискванията за произход. Такава реална вреда не е налице поради характера на твърдяното нарушение - бездействие на икономически оператор изрично да посочи в обявлението за поръчката намерението си за "пълното освобождаване" от изискването на специален произход на стоките, които следва да се доставят съгласно поръчката. Освен това, съдът счита, че естеството и тежестта на твърдяното нарушение не оправдава определяне 100 % показал на корекцията.

Съдът обосновава извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт.

Решението е правилно.

Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕСИФ финансовата подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция за нарушаване на принципите по чл. 4, параграф 8, чл. 7 и 8 от Регламент (ЕС) № 1303/2013.

Безспорно в случая в обявлението на обществената поръчка, възложителят не е включил клаузата ”fully untying” или пълно освобождаване относно произхода на стоките по т. 2.3.1 от Практическото ръководство. Правилно първоинстанционният съд приема, че посоченото нарушение не е такова по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕСИФ, съставляваща нарушение на принципите по чл. 4, § 8 от Регламент (ЕС) №1303/2013, тъй като нарушението се изразява в закупуване на стоки, произхождащи от държава, неотговаряща на условията за допустимост по смисъла на изречение първо на чл. 8, т. 4 от Регламент (ЕС) № 236/2014.

В съответствие с чл. 4, параграф 8 от Регламент (ЕС) № 1303/2013, държавите членки спазват принципа за добро финансово управление. Съгласно член 30, параграф 1 и 2 от Регламент (ЕС, Евратом) №966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета, бюджетните кредити се използват в съответствие с принципа на добро финансово управление и следователно се изпълняват, като се спазват следните принципи: а) принципът на икономичност изисква ресурсите, използвани от институцията за осъществяване на нейните дейности, да се предоставят своевременно, в подходящо количество и качество и при най-добра цена; б). принципът на ефикасност се отнася до най-доброто съотношение между използваните ресурси и постигнатите резултати и в). принципът на ефективност се отнася до осъществяването на набелязаните конкретни цели и постигането на планираните резултати.

Съответен на доказателствата по делото е изводът на съда, че с бездействието на икономически оператор изрично да посочи в обявлението за поръчката намерението си за "пълното освобождаване" от изискването за специален произход на стоките, които следва да се доставят съгласно поръчката, не се нарушава нито принципът на ефективност, нито принципът на ефикасност, като касационният съд намира за правилни изложените подробни мотиви от първоинстанционния съд в тази насока.

Липсата на осъществено от ответника нарушение прави ненужна проверката за правилното определяне на размера на финансовата корекция. Липсата на нарушение означава липса на основание за определяне на финансова корекция, което прави оспорения акт незаконосъобразен.

Гореизложеното обосновава извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт поради неправилно приложение на материалния закон. Като е достигнал до този извод, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт. Решението е валидно, допустимо и правилно.

С оглед изхода на спора, направено от ответника искане и на основание чл. 228 във връзка с чл. 143 АПК съдът следва да осъди Министерство на регионалното развитие и благоустройството – юридическото лице, в чиято структура е органът – касатор да заплати на ответника, исканите и направени за двете съдебни инстанции разноски по делото. Същите, видно от доказателствата по делото, са в размер на 800 лева платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 11.06.2021 г. Направеното от касатора възражение за прекомерност на платеното адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като страната не излага конкретни съображения и дори твърдения за липса на правна и фактическа сложност на делото.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №39 от 26.02.2021 г. на Административен съд – Перник по адм. дело №54/2021 г.

ОСЪЖДА Министерство на регионалното развитие и благоустройството, седалище и адрес гр. С., ул. „Св. Св. Кирил и Методий” №17-19 да заплати на О. З, гр. З., ул. „Х. Б” №3, 800 (осемстотин) лева разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.