Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020 г.” срещу Решение №282 от 16.12.2020 г. на Административен съд – Сливен по адм. дело №259/2020 г., с което е отменено негово решение от 03.07.2020 г., с което на „Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД е определена финансова корекция в размер на 10% от допустимите разходи, представляващи средства от ЕСИФ, по договор от 31.03.2020 г. с ДЗЗД „МАП ТЕК”, за нередност за нарушение на чл. 2, ал. 2 във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 5 от ЗОП (ЗАКОН ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ) (ЗОП), квалифицирана по т. 11, б. „а“ от Приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата).

Касационният жалбоподател – ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020 г.”, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в противоречие с материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК.

Твърди, че неправилно съдът е приел, че административният орган не е обявил, че разполага със специални знания в областта на системата СКАДА, нито че е ползвал външна експертиза. Ноторно известно е, че за да получи акредитация, ръководителят на УО доказва административен капацитет и не е необходимо да обявява, че притежава специални знания в една или друга област. За неправилен определя извода на съда, който се е позовал на чл. 63, ал. 1, т. 5 ЗОП, че изискванията към участниците в процедурата се определят от възложителя в рамките на неговата оперативна самостоятелност и при съобразяване с фактическата обстановка по конкретната поръчка....