Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на шести декември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:М. Ч. ЧЛЕНОВЕ:Т. П. К. К. при секретар Р. Х. и с участието

на прокурора Цветанка Бориловаизслуша докладваното от съдиятаК. К. по адм. дело № 10145/2021

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ), подадена чрез процесуален представител юрисконсулт З. З.. Жалбата е срещу решение № 223 от 13.01.2021 г., постановено по административно дело № 2985/2020г. по описа на Административен съд София – град, поправено с определение № 5761 от 02.08.2021 г. по същото дело. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение.

Ответникът – „Н. Х. ООД със седалище и адрес на управление гр.София, чрез процесуален представител адвокат Р. Т., в подробен писмен отговор по касационната жалба, изразява становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Моли съда да отхвърли жалбата и да потвърди обжалваното решение. Претендират се разноски за производството за адвокатски хонорар.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице касационните отменителни основания на чл.209, т.3 АПК. Предлага обжалваното решение да бъде потвърдено.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд София – град по жалба на „Н. Х. ООД е отменил Уведомително писмо с изх. № 01- 2600/6530 от 25.10.2019 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. С него са отхвърлени заявки за плащане с рег. № 01/22/310518/90543 от 05.04.2019 г., и № 02/22/310518/90543 от 10.07.2019 г., подадени от „Н. Х. ООД, като доставчик по схема „Училищен плод”. С постановеното съдебно решение също е върната преписката на изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне в едномесечен срок от влизане на решението в сила, съобразно мотивите на същото.

За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган и в установената форма. Съставът на Административен съд София – град, след анализ на събраните доказателства, е счел, че оспорения пред него акт е издаден при неправилно приложение на материалния закон, поради което е приел, че той следва да бъде отменен като незаконосъобразен.

Прието е, че не е налице неизпълнение на изискването на чл. 9, ал. 1, във вр. с чл. 19, ал. 3, т. 2 от Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения – Схема ”Училищен плод” и Схема ”Училищно мляко” (Наредбата). Съдът е счел, че законовите изисквания на чл. 9, ал. 1 от Наредбата са спазени - доставеният продукт ябълка е пресен, а не консервиран или сушен. Продуктът е включен в приложение №1а от Наредбата под номер 1. Всички закупени от жалбоподателя продукти са били произведени от земеделските стопани, регистрирани в регистъра на земеделските производители, като за всеки от тях като производител на плодове е имало и достатъчно информация в интернет пространството. Административният съд е приел, че при договорени и извършени 23 броя доставки и изискване за 1/3 от тези доставки да са на такива продукти, е следвало да се извършат минимум 8, което дружеството е изпълнило /9 доставки/, т. е. не е налице неизпълнение на условието по чл. 9, ал. 1 от Наредбата. Във връзка с основанието за постановения отказ по оспореното пред административния съд уведомително писмо съдът е приел, че в нормата на чл. 9, ал. 1 от Наредбата липсва изискване за представяне на сертификат за съответствие на качеството на доставения продукт ябълка, който задължително да е издаден от органи на БАБХ, нещо повече - в нормата въобще липсва изискване за представяне на сертификат. Но въпреки това, от страна на търговеца пред административния орган били представени Сертификат за произход и качество респ. декларации за произход и добра земеделска практика от всеки един от земеделските производители, доставили стоката на жалбоподателя.

По тези съображения съдът е приел, че не е налице соченото в акта основание за отхвърляне на заявките и е постановил оспорения с касационната жалба резултат – отмяна на процесното уведомително писмо като незаконосъобразно и е върнал преписката за ново произнасяне при спазване на указанията на съда по приложението на закона и в определения срок. Обжалваното решение е правилно.

Не са налице твърдените касационни отменителни основания – неправилно приложение на материалния закон и необоснованост.

Правилно решаващият съд е приел, че не е налице соченото в административния акт основание за отказ по чл. 19, ал. 3, т. 2 от Наредбата. Според този разпоредба ДФЗ отказва изплащането на част или на цялата финансова помощ по заявката за плащане когато е установено, че не са спазени изискванията на чл. 9 , 10, 11 или 11а от наредбата. В случая в административния акт се твърди неизпълнение на изискванията на чл. 9, ал. 1 от Наредбата, в каквато насока са и посочените в неговата обстоятелствена част данни от фактическа страна. Съгласно чл. 9, ал. 1 от Наредбата, в приложимата към момента на подаване на заявката и издаване на административния акт редакция от ДВ бр.17/2018г., по схема ” Училищен плод” се разпределят само пресни плодове и зеленчуци, включени в списъка по приложение №1а, като се извършват не повече от 46 доставки за учебна година, от които най – малко 1/3 от доставките на всеки доставчик да са на продукти, произведени от земеделски стопани, регистрирани по Наредба №3/1999 г., за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани. Броят на доставките се определя от изпълнителния директор на ДФЗ в срок до 15 август, съобразно прогнозата на бюджета по схема ” Училищен плод ”.

Обоснован с оглед доказателствата по делото и липсата на спор по тези факти е изводът на съда, че е доставен пресен продукт ”ябълка”, същият е включен в приложение №1а към Наредбата, извършени са изискуемите доставки, от които най – малко 1/3 са на продукти, произведени от земеделски производител, регистриран по Наредба №3/1999г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани. Всички разписани задължения по чл. 9, ал. 1 от Наредбата са изпълнени, тоест липсва основанието, посочено в акта за прилагане на чл. 19, ал. 3, т. 2 от Наредбата.

В оспорения акт липсват мотиви от фактическа и правна страна за неизпълнение и на другите изисквания на чл. 9 от Наредбата, визирани в ал. 2 до 7, в редакцията от ДВ бр.17/2018г.

Вярно е посоченото в касационната жалба, че контролът за съответствие на качеството на пресните зеленчуци и плодове се осъществява от БАБХ. Но приложимия в случая специален подзаконов нормативен акт, в приложимата му редакция не съдържа изискване за представяне на сертификат, издаден по реда на Наредба № 16/2010 г. или от БАБХ.

Волята на законодателя е ясно изразена, като аргумент за липса на подобно изискване и правилно приложение на закона от страна на решаващия съд е и обстоятелството, че едва с изменението на Наредбата от ДВ бр.55, в сила от 19.06.2020 г., са изменени нормите на чл. 9 и чл. 18 от Наредбата, като са въведени нарочни изисквания за съответствие, както и за представяне на сертификат за съответствие на качеството относно конвенционално произведените плодове и зеленчуци, съгласно Наредба № 16 от 29.05.2010 г.

По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице сочените касационни основания. Административен съд София – град не е допуснал нарушение на материалния закон и постановеното решение, поправено с определение №5761 от 02.08.2021 г., като правилно следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора и съдържанието на разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, е основателно искането на касационния ответник за присъждане на разноски за производството. Такива следва да бъдат присъдени на ответника във връзка със своевременно предявеното от процесуалния му представител искане и представените договор за правна защита и съдействие, фактура и извлечение по сметка, удостоверяващи заплащане на адвокатско възнаграждение. Същите са в минимален размер според Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което не следва да се обсъжда направеното от касатора възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Поради това Държавен фонд „Земеделие” следва да бъде осъден да заплати на ”Н. Х. ООД разноски в размер на 480 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 223 от 13.01.2021 г., постановено по административно дело № 2985/2020г. по описа на Административен съд София – град, поправено с определение № 5761 от 02.08.2021 г. по същото дело.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на „ Н. Х. ” ООД със седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно село“, ул.”Двадесети април” №6, ет.1, ЕИК[ЕИК], сумата от 480 (четиристотин и осемдесет) лева разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Мариника Чернева

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Тодор Петков

/п/ Красимир Кънчев