Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - Русе против решение № 3/01.02.2021 г., постановено по административно дело № 531/2020 г. по описа на Административен съд - Русе, с което: 1) са отменени по жалба на „П. Б речно плаване“ АД, със седалище гр. Р., задължителни предписания, дадени с констативен протокол № 117-ГИ от 25.08.2020 г., издаден от ст. експерт Г. Ибрям и ст. експерт В.С при Регионална инспекция по околната среда и водите – Русе; 2) е осъдена Регионална инспекция по околната среда и водите - Русе да заплати на „П. Б речно плаване“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Р., пл. „О. П“ № 2, представлявано от изпълнителните директори Т.М и Р.П, сума в размер на 50 лева - разноски по делото.
Наведените в касационната жалба възражения за неправилно приложение на нормите на чл. 69 и следв. от ЗУО (ЗАКОН ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ) (ЗУО) и чл. 68, ал. 2 от ЗС (ЗАКОН ЗА СОБСТВЕНОСТТА), и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт, са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение като неправилно и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу издадения индивидуален административен акт. Претендира се и присъждане на съдебни разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции по делото.
Ответникът по касация – „П. Б речно плаване“ АД гр. Р., ЕИК[ЕИК], представлявано от изпълнителните директори Т.М и Р.П, действащо чрез пълномощника адв.. И, в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита изложените в касационната жалба оплаквания за неоснователни и вътрешнопротиворечиви, и моли жалбата да бъде оставена без уважение. Не претендира присъждане на разноски.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство са задължителни предписания, дадени с констативен протокол (КП) № 117-ГИ от 25.08.2020 г. по описа на РИОСВ – Русе, издадени на основание чл. 113, ал. 3 и чл. 120 от ЗУО, с които „П. Б речно плаване“ АД е задължено, на основание чл. 8, ал. 2, т. 1 във връзка с § 1, т. 29 от ЗУО, да почисти площадката от наличните отпадъци, описани в констативната част на протокола, като същите посредством писмени договори се предадат на лица, притежаващи документи, издадени по реда на чл. 35 от ЗУО, както и да се представят удостоверителни документи за предаването им. Определен е срок за изпълнение 14 (четиринадесет) дни от връчването на констативния протокол. Указано е в тридневен срок от почистването да се уведоми писмено РИОСВ - Русе и да се представят документи, доказващи действието. Като отговорни лица в протокола са посочени изпълнителните директори на „П. Б речно плаване“" АД Т.М и Р.П (неправилно посочени като управители).
За да отмени процесните задължителни предписания първоинстанционният съд е приел, че „П. Б речно плаване“ АД не се явява годен субект на дадените задължителни предписания, тъй като макар да е собственик на имот с идентификатор 63427.8.326.49, с административен адрес: гр. Р., бул. „Тутракан“ № 9, в който се намира площадката за дейности с отпадъци, той не стопанисва тази площадка, респ. не е владелец на отпадъка. За да обоснове този извод съдът е взел предвид, че имотът е бил ползван от „КЛМ – ЕКО“ ЕООД по силата на наемни правоотношения, възникнали на основание сключени договори за наем първоначално със собственика на имота, а впоследствие с договор за преотдаването му от наемателя/пренаемодател „Стефани стил“ ЕООД.Уорено е, че имотът ще се ползва за склад по предназначение към разрешително за третиране на отпадъци, издадено от РИОСВ - Русе на наемателя „КЛМ – ЕКО“ ЕООД.Уено е, че през 2015 г. на основание чл. 71 от ЗУО на „КЛМ – ЕКО“ ЕООД е издадено разрешение за извършване на дейности по третиране на отпадъци в наетия имот, собственост на „П. Б речно плаване“ АД, което е изменяно и допълвано през 2016 и 2017 година, безсрочно е и не е прекратено към момента на постановяване на съдебното решение. Съдът е преценил, че след прекратяване действието на разрешението РИОСВ - Русе, на чиято територия се намира площадката, контролира изпълнението на условията, свързани с безопасното ликвидиране на дейността и възстановяването (рекултивацията) на терена, като извършва проверка на място и съставя констативен протокол, съгласно ал. 4 на чл. 72 от ЗУО. Задълженията за класифициране на отпадъка и почистване на площадката са на лицето, което получава разрешение за третиране на отпадъци, и това е условие за издаване на разрешителния документ на „КЛМ – ЕКО“ ЕООД. Конкретни предписания по почистване на отпадъка са дадени на лицето по чл. 67 от ЗУО, а именно на „КЛМ – ЕКО“ ЕООД, поради което е недопустимо неизпълнението им да се компенсира с даване на същите предписания на друг правен субект, който няма качеството на лице - притежател на отпадъци, съгласно легалната дефиниция по § 1, т. 29 от ДР на ЗУО.Пстанционният съд е взел предвид и обстоятелството, че след прекратяване на договора за наем и въпреки отправените писмени покани наемателят не е изпълнил задължението си да предаде държането на имота, като тези обстоятелства са посочени в подадения до Районна прокуратура - Русе от „П. Б речно плаване“ АД сигнал от 04.09.2020 г.
По изложените съображения първоинстанционният съд е отменил процесните задължителни предписания, като издадени при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и несъобразяване с целта му.
Решението на Административен съд - Русе се основава на задълбочена и обоснована преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановено при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесния акт на администрацията) в хода на проведеното от него съдебно-административно производство е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства от значение за спорното право, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на процесните задължителни предписания съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата в случая нормативна уредба е направен правилен краен извод за основателност на жалбата срещу акта, като убедително са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция доводи за неговата законосъобразност. На база на правилно установените факти съдът е извел обосновани изводи в насока, че процесните задължителни предписания са дадени от материално компетентни длъжностни лица, в предписаната от закона форма, но при неспазване на административнопроизводствените правила, в несъответствие с материалния закон и целта на закона, което обуславя наличието на отменителните основания по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК.
Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно.
От съдържанието на оспорените предписания се извежда, че същите представляват индивидуален административен акт - властническо волеизявление на контролния орган, с което, при констатирано нарушение, описано в съставения за извършената проверка констативен протокол, провереното лице се задължава да извърши конкретно указани от органа фактически действия за отстраняване на допуснатите пропуски или нарушения при осъществяване на дейността му, като се определят срок и отговорник за изпълнението им. Следователно предписанията изискват активно поведение в рамките на дадените в тях срокове за изпълнението им.
Оспореният пред първоинстанционния съд акт е издаден на база извършена на 25.08.2020 г. извънредна проверка от служители на РИОСВ – Русе в частен имот, находящ се в гр. Р., бул. „Тутракан“ № 9, собственост на „П. Б речно плаване“ АД. При проверката е установено, че в ПИ № 63427.8.326.49 са разположени подробно описаните в констативния протокол отпадъци. Посочено е, че за този имот РИОСВ - Русе не е издавала разрешителен документ на „П. Б речно плаване“ АД.
Разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 1 от ЗУО предвижда, че притежателите на отпадъци следва да изпълняват разпоредбите за събиране, транспортиране и третиране на отпадъците. Съгласно легалните дефиниции на § 1, т. 29 и т. 30 от ЗУО „притежател на отпадъци“ е причинителят на отпадъци или физическото или юридическото лице, в чието владение се намират те, а „причинител на отпадъци“ е физическо или юридическо лице, при чиято дейност се образуват отпадъци (първичен причинител на отпадъците), или всеки, който осъществява предварителна обработка, смесване или други дейности, водещи до промяна на свойствата или състава на отпадъка.
От доказателствената съвкупност по делото е установено, че притежател и причинител на отпадъците е бившият наемател на гореописаният недвижим имот „КЛМ – ЕКО“ ЕООД. На първо място, на „КЛМ – ЕКО“ ЕООД е било издадено разрешение за извършване на дейности по третиране на отпадъци в наетия имот - решение № 10-ДО-703-00 от 09.01.2015 г., който е безсрочен на основание чл. 72, ал. 1 от ЗУО. Решението е изменено с решение № 10-ДО-703-01 от 20.04.2016 г., на свой ред изменено с решение № 10-ДО-703-02 от 07.04.2017 г., всичките на директора на РИОСВ – Русе. С констативен протокол № 12-ГИ/ 24.01.2020 г. на „КЛМ – ЕКО“ ЕООД са били дадени задължителни предписания да се представи план-програма за премахване на отпадъците и почистване на площадката в срок до 29.01.2020 г; да се представят отчетни книги за проверка и съпътстваща документация и договори в срок до 31.01.2020 г.; да се почисти площадката и да се представят документи за предаване на отпадъците на лица, притежаващи разрешителен документ по чл. 35 от ЗУО в срок до 24.02.2020 г.; да се подадат заявления за прекратяване на разрешителен и регистрационен документ № 10-ДО-703-02/07.04.2017 г. и рег. № 10-РД-546-00/23.04.2013 г., със срок на изпълнение - 24.02.2020 г. С констативен протокол № 38-ГИ/ 30.04.2020 г. е констатирано, че „КЛМ – ЕКО“ ЕООД не е изпълнило дадените му задължителни предписания. Както правилно е установил решаващият съд, доказателства за отнемането на разрешителния документ липсват и същият е действащ. Тези изводи не се опровергават, а напротив – същите биват подкрепени от представеното и прието пред настоящата касационна инстанция писмо от директора на РИОСВ - Русе до управителя на „КЛМ - ЕКО“ ЕООД от 18.05.2021 г. (лист 28 от настоящото дело), относно необходимостта от стартиране на процедура за отнемане на издадените разрешителни документи на дружеството. Видно от приложените по делото екземпляри от констативни протоколи от 07.10.2019 г., 24.01.2020 г. и 30.04.2020 г., всичките съставени след прекратяването на наемното правоотношение, се установява, че проверяващият орган е формирал ясна представа за обстоятелството, че процесната площадка за дейности с отпадъци се стопанисва от „КЛМ – ЕКО“ ЕООД, както и че отпадъците са собственост на това дружество, което е надлежно отразено в съставените протоколи. Прекратяването на договорите за наемане/пренаемане на имота не води автоматично до предаване на държането на наетата вещ. На практика принципното правило за изпълнение на задължението на наемателя за връщане на вещта, регламентирано в чл. 233, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД (ЗАКОН ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ), често не се спазва и ползването на наетата вещ (в случая недвижим имот) продължава и след прекратяването на договора. От съществено значение е обстоятелството, че по делото липсват доказателства, удостоверяващи предаването на имота на наемодателя или на преотдалия го наемател, вкл. приемо-предавателен протокол или двустранна размяна на писмени волеизявления, предаване на ключовете на имота и т. н. В материалите по делото обаче е налично писмо от „П. Б речно плаване“ АД с изх. № 549 от 04.09.2020 г., подадено до Районна прокуратура – Русе, в което дружеството изрично е изложило оплакванията си, че имотът не е върнат на собственика. Следва да бъде взета предвид и писмена покана от „П. Б речно плаване“ АД до „КЛМ - ЕКО“ ЕООД за освобождаване на имота, връчена на 24.01.2020 г. при условията на отказ в присъствието на служители на ОДМВР - Русе и РИОСВ - Русе (лист 198 от първоинстанционното дело). Неуспешните опити за освобождаване на имота и опразване на помещението в него се потвърждават и от приложеното копие от писмо от „Стефани стил“ ЕООД гр. Р. с вх. 866/18.09.2019 г. (лист 43 от първоинстанционното дело). Твърдения и доказателства в обратната насока липсват. Не може да бъде възприето като такова и поставянето на катинар от страна на дружеството-наемодател, каквото действие се явява необходимо за предотвратяване на достъпа на трети лица с оглед извършените престъпни посегателства върху имота и съдържащото се в него, и защитата както на собствеността си, така и на вещите, собственост на пренаемателя, до взимането им от последния.
Легалната дефиниция в § 1, т. 30 от ДР на ЗУО определя като „притежател на отпадъци“ причинителят на отпадъци или физическото или юридическото лице, в чието владение се намират същите. Безспорно е, че жалбоподателят, настоящ ответник по касация, не е причинител на отпадъците, а от събраните доказателства се установява, че дружеството не попада и във втората хипотеза на съдържащото се в цитираната разпоредба определение, защото притежател на намиращите се в имота отпадъци е „КЛМ – ЕКО“ ЕООД.Сременно цялостното поведение и предприетите правни и фактически действия от представляващите „П. Б речно плаване“ АД лица сочат желанието им имотът да бъде освободен и отпадъците да бъдат премахнати от него от дружеството, упражняващо фактическа власт върху тях - „КЛМ – ЕКО“ ЕООД. С оглед на това материално незаконосъобразно и в несъответствие с целта на закона е при отчетливо изразена от наемодателя воля за нежелание за ползване на отпадъците и претърпени вреди от бездействието на бившия наемател на имота, същевременно върху наемодателя да бъде възложена тежестта от неизпълнението на задълженията на наемателя-притежател на отпадъците за премахването им.
Предвид горното настоящият съдебен състав не кредитира и касаторовата теза за необоснованост на първоинстанционното решение. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в конкретния случай.
По тези съображения се преценява за правилен формираният от първоинстанционния съд извод за незаконосъобразност на процесните задължителни предписания. Като ги е отменил, Русенският административен съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който при липса на касационни основания, водещи до отмяната му, трябва да бъде оставен в сила.
С оглед изхода на спора неоснователна се явява и акцесорната касаторова претенция за присъждане на съдебни разноски, а такива не са претендирани от страна на ответника, поради което не се дължат и нему.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение, РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3/01.02.2021 г., постановено по административно дело № 531/2020 г. по описа на Административен съд - Русе.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.