Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по касационна жалба на С.И от гр. А., подадена чрез процесуален представител адв.. М, против решение № 458 от 14.04.2020 г. по адм. дело № 3311/2019 г. на Административен съд – Варна. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му.
Ответникът по касационната жалба – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“/ГДИН/, чрез юрк.. Н оспорва касационната жалба като неоснователна.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
С обжалваното решение Административен съд – Варна е отхвърлил жалбата на С.И против заповед №эЛ-4815/05.11.2019г. на главния директор на ГДИН, с която на С.И е наложено дисциплинарно наказание “уволнение“ на основание чл. 203, ал. 1, т. 7 от ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ)/ЗМВР/.
Съдът е установил коректно фактическите обстоятелства по делото и въз основа на тях е достигнал до издържани правни изводи.
С.И е заемал длъжността „надзирател II-ра степен“ в Затворническо общежитие Разделна, към З. В.
Административното производство е започнало със Заповед № Л-3571/09.08.2019г. на лице оправомощено да изпълнява длъжността Главен директор на ГДИН. От Илиев са изискани и депозирани писмени обяснения.
С оспорената пред съда Заповед на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, за това, че на 25 срещу 26 юни 2019г. в гр. А., при управление на лек автомобил, марка „Пежо“, жалбоподателят е подал звуков сигнал тип „тромба“ в нарушение на Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ и е извършил проверка на документите на лицето И.С, обидил го и го е заплашил.
Прието е, че цялостното поведение на Илиев представлява грубо нарушение на служебната етика,...