Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 36, ал. 2 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ).
Образувано е по жалба на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) на Р. Б и вносител на предложение за образуване на дисциплинарно производство и налагане на дисциплинарно наказание на Г.У – председател на Апелативния специализиран наказателен съд (АСНС), срещу решението на СК на ВСС, обективирано в точка 5 от протокол № 13/20.04.2021 г., с което отказва да образува дисциплинарно производство по предложение на председателя на ВКС (рег. индекс № ВСС - 1860/11.02.2019 г.) за налагане на дисциплинарно наказание на Г.У - председател на Апелативния специализиран наказателен съд (АСНС).
Поддържат се доводи за нищожност, респективно, незаконосъобразност на оспореното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и несъответствие с целта му – отменителни основания по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 АПК. Иска се отмяна на обжалвания акт и връщане преписката на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет за продължаване на производството чрез извършване на дължимите производствени действия.
Ответникът – Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (СК на ВСС), чрез юрк. Д.З като процесуален представител, оспорва жалбата в съдебно заседание.
Заинтересованата страна – Г.У – председател на АСНС, чрез процесуалния си представител адв.. К, моли за отхвърляне на жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
Настоящият състав намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок, от активно легитимирано лице по чл. 323, ал. 1 от ЗСВ, при наличие на правен интерес, срещу акт, подлежащ на съдебно обжалване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като обсъди събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, в изпълнение на нормата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С предложение, рег. индекс ВСС-1860/11.02.2019 г., председателят на ВКС е сезирал СК на ВСС с искане за образуване на дисциплинарно производство за налагане на дисциплинарно наказание на Г.У-административен ръководител на АСНС, за извършени дисциплинарни нарушения, изразяващи се в действие или бездействие, което е накърнило престижа на съдебната власт и неизпълнение на други служебни задължения. Вносителят на предложението се позовава на резултати от проверка, обективирани в Доклад № А-482/10.12.2018 г. за дейността на АСНС по въззивни частни наказателни дела, образувани по жалби и протести срещу определения на Специализирания съд (СНС), постановени по реда на чл. 270, ал. 1 от НПК (НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС) (НПК) по искания за промяна на изпълняваните спрямо подсъдимите Д.И и Б.П мерки за неотклонение. В предложението е обоснован извод, че съдия Г.У, в качеството му на административен ръководител на АСНС, е допуснал дисциплинарни нарушения, обособени в две групи:
- на 16.11.2018 г. извън кръга на своите служебни правомощия като административен ръководител на по-горестоящ съд е дал устно разпореждане на съдия от по-долустоящ съд - докладчик по н. о.х. д. № 261/2018 г. по описа на СНС да извърши фактически и правни действия по посоченото дело, които не съответстват на нормативни разпоредби, нито на установената съдебна практика. Описаното действие е квалифицирано от вносителя на предложението като дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 ЗСВ.
- на 16.11.2018 г. е образувал в. ч.н. д. № 522/2018 г. по описа на АСНС по протест на прокурор от Специализираната прокуратура (СП) и особено искане по реда на чл. 343 НПК срещу определение от 16.11.2018 г. по н. о.х. д. № 2671/2018 г. по описа на СНС, като е допуснал нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 4 ЗСВ - неизпълнение на други служебни задължения.
Внесеното от председателя на ВКС предложение е обсъдено на заседание на СК на ВСС, проведено на 26.02.2019 г. След излагане на мотиви от страната на членовете на СК на ВСС и проведено гласуване, СК на ВСС взела решение, с което е постановила отказ да образува дисциплинарно производство.
С решение № 4285/02.04.2021 г. по адм. дело № 7706/2020 г. Върховният административен съд, петчленен състав, е отменил по жалба на председателя на ВКС решение, обективирано в т. 4 от протокол № 7 от заседание на СК на ВСС, проведено на 26.02.2019 г., относно постановен отказ за образуване на дисциплинарно производство по направено от него предложение с рег. индекс № ВСС-1860/11.02.2019 г. за налагане на дисциплинарно наказание на съдия Г.У - председател на АСНС. Върнал е преписката на дисциплинарнонаказващия орган за издаване на нов акт като е дал задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
В изпълнение на задължителните указания на ВАС на заседание на СК на ВСС, проведено на 20.04.2021 г., отново е разгледано горецитираното предложение на председателя на ВКС. Извършено е обсъждане, като изказвания във връзка с направеното предложение по същество на същото са направили Г. Ч, Ц. П, В. И, А. Д, Б.М.В от представеното по делото извлечение от пълния стенографски протоколи № 13/20.04.2021 г., членовете на СК на ВСС са изразили становища, че приемат фактическите изводи и констатации, съдържащи се в доклад, вх. № А-482/10.12.2018 г., за резултатите от извършена проверка по заповед № № 2807/28.11.2017 г. на председателя на ВКС. Спорен е бил въпросът дали констатираните от тях фактически обстоятелства могат да бъдат квалифицирани като дисциплинарни нарушения. Мотиви за приетото от СК на ВСС решение, с което е постановен отказ за образуване на дисциплинарно производство по направеното от председателя на ВКС предложение се съдържат в изказаните съображения от членовете на СК на ВСС (Г. Ч - стр. 69-73 от протокол № 13/20.04.2021 г.; Ц. П - стр. 77-82 от протокол № 13/20.04.2021 г.; В. И - стр. 97-107 от протокол № 13/20.04.2021 г.; Б. М - стр. 114-115).
След подробни обсъждания от членовете на СК на ВСС се достига извод, че в конкретния случай очертаните в предложението факти и обстоятелства не сочат състав на дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 2 и 3 ЗСВ. Поради това предложението е прието за очевидно необосновано и не следва да се образува дисциплинарно производство. Прието е, че не е налице релевираното от председателя на ВКС неспазване на правилата по администриране на дела при подадено искане за спиране на изпълнение по реда на чл. 270 НПК. Направените от вносителя доводи и заключения не намират опора нито в законовата, нито в подзаконовата нормативна уредба. Това е така поради липса на ясни правила разписани в Глава двадесет и втора „Производство пред въззивната инстанция за проверка на определенията и на разпорежданията", както и липсата на константна съдебна практика. На следващо място е прието, че няма данни съдия Ушев да е засегнал основната роля на съда като независим и безпристрастен арбитър. Първоинстанционният съд вече се е произнесъл със съответен акт, като няма данни (нито твърдения от страна на вносителя на предложението), че е налице въздействие при произнасянето от страна на съдия Г.У.
Изложеното е мотивирало членовете на СК на ВСС да приемат, че направеното предложение от председателя на ВКС за налагане на дисциплинарно наказание е необосновано и да откажат образуването на дисциплинарно производство.
Оспореното решение на СК на ВСС е прието от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел.
Неоснователни са изложените възражения, че оспореното решение е нищожно, поради постановявянето му при липса на компетентност, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби на Закон за съдебна власт (ЗСВ) и в несъответствие с целта на закона. Оспореното решение е прието от компетентен орган - СК на ВСС, която в качеството си на дисциплинарнонаказващ орган по силата на чл. 311, т. 3 във връзка с чл. 310, ал. 1 ЗСВ има правомощието да образува дисциплинарно производство. Следователно, в нейната компетентност е и правомощието да откаже да образува дисциплинарно производство. Допълнителен аргумент е разпоредбата на чл. 310, ал. 5, т. 2 ЗСВ, в която норма изрично е предвидена възможността ВСС да откаже образуване на дисциплинарно производство. Не могат да бъдат споделени изложените в жалбата съображения за липсата на възможност съответната колегия на ВСС да отказва да образува дисциплинарно производство при редовно от външна страна предложение. Правомощието на съответната колегия да не наложи дисциплинарно наказание, не препятстват възможността за извършване на преценка по обосноваността на искането, с оглед наличието на предпоставки за образуване на дисциплинарно производство. В този смисъл е и Решение № 15231/12.12.2017 г. по адм. дело № 7112/2017 г. по описа на ВАС, VI отд., Решение № 6874/28.05.2017 г. по адм. дело № 2749/2018 г. по описа на ВАС, петчленен състав; Решение № 14243/22.11.2017 г. по адм. дело № 7111/2017 г. на ВАС, VI отд., Решение № 9589/12.07.2018 г. по адм. дело № 1597/2018 г.; Решение № 15234/12.12.2017 г. по адм. дело № 7113/2017 г. на ВАС, VI отд., Решение № 2636/21.02.2019 г. по адм. дело № 1245/2018 г. на ВАС, петчленен състав; Решение № 11685/03.10.2018 г. по адм. дело № 6541/2018 г. на ВАС-У1 отд., Решение № 5175/08.04.2018 г. по адм. дело № 14547/2018 г. на ВАС, петчленен състав; Решение № 978/23.01.2019 г. по адм. дело № 9528/2018 г. на ВАС, VI отд., Решение № 14485/29.10.2018 г. по адм. дело № 3837/2019 г. на ВАС, петчленен състав.
В допълнение на изложеното, следва да се отбележи, че и в мотивите на Решение № 4285/02.04.2021 г. по адм. дело № 7706/ 2020 г. по описа на ВАС, петчленен състав, не са изложени съображения, различни от становището в цитираната по-горе практика на ВАС. Както бе казано по-горе, фактите по делото, съдържащи се в приложената от Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет административна преписка безспорно сочат, че взетото /ново/ оспорено решение на СК на ВСС е прието без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решението е мотивирано-мотивите се съдържат в изказванията на членовете на ВСС, не е в противоречие с материалноправни разпоредби и не е постановено при несъответствие с целта на закона. Съобразена е актуалната съдебна практика по приложението на дисциплинарна отговорност по ЗСВ, както и указанията на 5-членен състав на ВАС, дадени в решението по адм. д.№ 7706/2020г. Дадените задължителни указания в решението се свеждат до това СК на ВСС да прецени съответно има или няма извършени дисциплинарни нарушения, които безспорно да послужат за основание за образуване на дисциплинарно производство.
В тази връзка неправилно е застъпеното в жалбата, че след като сезирането е допустимо, като направено в сроковете по чл. 310 ЗСВ от по-горестоящ административен ръководител, наказващият орган няма право да отклонява предложението.
Наред с това, възприемането на подобно тълкуване би довело до засягане на законни интереси на съответния магистрат, на административния ръководител или на неговия заместник. Например, според разпоредбата на чл. 27, ал. 3 ЗСВ мандатът на изборен член на Висшия съдебен съвет не може да бъде прекратен предсрочно поради подаване на оставка на основание чл. 130, ал. 8, т. 1 от Конституцията на Р. Б, ако срещу него е образувано дисциплинарно производство за налагане на наказание дисциплинарно освобождаване от длъжност по чл. 308, ал. 3, до приключване на производството. Също така, съгласно чл. 225, ал. 3 ЗСВ в случаите, когато съдия, прокурор или следовател е привлечен като обвиняем за извършване на умишлено престъпление или по отношение на него е образувано дисциплинарно производство, обезщетение не му се изплаща до приключване на наказателното или дисциплинарното производство. С оглед на изложеното, само при обоснованост с данни и факти, че евентуално е извършено нарушение следва да се образува дисциплинарно производство за налагане на някое от изброените дисциплинарни наказания.
По изложените съображения решението на СК на ВСС по точка 5 от протокол № 13/20.04.2021 г. е правилно и законосъобразно, а жалбата на председателя на ВКС е неоснователна и ще бъде отхвърлена.
Предвид изхода на спора, искането на заинтересованата страна за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като й се присъдят разноски в размер на 500 лева, представляващи адвокатско възнаграждение, съгласно приложен по дело договор за правна защита и съдействие и списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на председателя на Върховния касационен съд на Р. Б и вносител на предложение за образуване на дисциплинарно производство и налагане на дисциплинарно наказание на Г.У – председател на Апелативния специализиран наказателен съд (АСНС), срещу решението на СК на ВСС, обективирано в точка 5 от протокол № 13/20.04.2021 г., с което отказва да образува дисциплинарно производство по предложение на председателя на ВКС (рег. индекс № ВСС - 1860/11.02.2019 г.) за налагане на дисциплинарно наказание на Г.У - председател на Апелативния специализиран наказателен съд (АСНС).
ОСЪЖДА Върховния касационен съд да заплати на Г.У съдебни разноски в размер на 500 (петстотин) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.