Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на седемнадесети ноември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Р. В. ЧЛЕНОВЕ:Х. Б. В. Н. при секретар М. С. и с участието на прокурора Никола Невенчинизслуша докладваното от съдиятаВ. Н. по адм. дело № 10160/2021

Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Д. Н. чрез пълномощник адвокат Г. Г. срещу решение № 254/06.08.2021 г., постановено по адм. дело № 354/2021 г. по описа на Административен съд В. Т.

Поддържат се доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. По подробно изложените в жалбата съображения, моли решението да бъде отменено. Претендира присъждането на направените разноски пред двете инстанции.

Ответникът – директорът на ТП на НОИ гр. В. Т. чрез гл. юрисконсулт Н. М. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли съда да остави в сила обжалвания акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, шесто отделение, след като прецени доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд В. Т. е отхвърлил жалбата на Д. Н. срещу решение № 1012-04-65#1/ 18.05.2021г. на директора на ТП на НОИ - В. Търново, с което е отхвърлена жалбата й против разпореждане № РВ-3-04-00889753/09.03.2021г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ-В. Търново. С последното е наредено на лицето да възстанови добросъвестно получено парично обезщетение за бременност и раждане, и отглеждане на малко дете за периода 08.01.2015г.-26.11.2016г. в размер на 8 030,78 лв. - главница. Изложени са мотиви, че реално изпълнение на трудова дейност не е налице и не е възникнало трудово правоотношение, а по делото е доказано фалшифицирането на трудов договор. Съдът е приел, че отношенията с „работодателя“ и извършваната от Д. Н. дейност не са в хипотезата на трудово правоотношение, поради което не е възникнало и осигурително такова като внесените осигурителни вноски не са правопораждащ факт за възникване на осигурителното отношение вр. чл.10, ал.1 от КСО. Решението е правилно.

Установено е от фактическа страна, че за периода 08.01.2015г.-26.11.2016г., Д. Н. е получила обезщетения от фондовете на ДОО в общ размер на 8 030,78лв., както следва: от 08.01.2015г.-19.02.2015г. за временна неработоспособност по болничен лист за „майчинство”; от 20.02.2015г.-21.11.2015г. - за бременност и раждане; от 23.11.2015г.- 26.11.2016г. - за отглеждане на малко дете. Плащанията са извършени въз основа на представени от осигурител „АДМИРАЛ 2008” ЕООД документи - декларации по образец и заявления. След постъпила информация за рисков осигурител, органите на НОИ са подали сигнал към прокуратурата на Р. България. След проведено разследване е образувано съдебно производство, приключило с решение № 559/10.12.2019г. по анд № 2048/2019г. по описа на ВТРС. С посоченото решение К. М. е признат за виновен в това, че е съставил на името на Д. Н., с цел да бъдат използвани неистински официални документи: трудов договор №1/01.09.2014г., заповед за прекратяване на ТД № 01/28.04.2017г. и трудова книжка № 395441. Наказателният съд е приел Ненова за невиновна в съставянето на неистински документи. На 25.01.2021г. от органите на НОИ е издадено задължително предписание № ЗД-1-04-00869362 към осигурителя „АДМИРАЛ 2008” ЕООД за подаване на декларация за заличаване на данни по чл.5, ал.4, т.1 КСО във връзка с осигуряването на Д. Н. за перода от м. 09/2014г. до м. 03/2017г. Задължително предписание № ЗД-1-04-00869362 не е обжалвано и е влязло в сила, но не е изпълнено доброволно, поради което с писмо изх. № 1056-04-50#4/10.03.2021г. до Дирекция „Осигуряване и краткосрочни плащания” в НОИ е поискано данните за лицето да бъдат заличени, на основание чл.5, ал.4, т.1 от Наредба № Н-13/17.12.2019г. на МФ, за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. С разпореждане № РВ-3-04-00889753 от 09.03.2021г. на ръководителя на „Контрол по раходите на ДОО”, на основание чл.114, ал.2, т.2 от КСО на Д. Н. е разпоредено да възстанови изплатените суми за обезщетения от фондовете на ДОО. С решение от 18.05.2021 г. директорът на ТП на НОИ В. Търново потвърждава разпореждане №РВ-3-04-00889753/09.03.2021г. С решение № 254/06.08.2021 г., постановено по адм. дело № 354/2021 г. по описа на Административен съд В. Т. съдът е отхвърлил жалбата на лицето.

Решението на административния съд е постановено в съответствие с надлежно събраните по делото писмени доказателства и относимата към казуса материалноправна уредба, които обуславят изведените от съда изводи. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав, поради което не следва да бъдат преповтаряни и по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК касационната инстанция препраща към тях.

За да отхвърли оспорването, съдът правилно е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона.

Възникването на качеството „осигурено лице“ е законово определено по чл. 10 КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР КСО. Упражняването на трудова дейност е ключов юридически факт от съществено значение за правилното разрешаване на спора. От доказателствата по делото, преценени от съда не се установява упражняване на трудова дейност от касатора при посочения осигурител, данните са заличени служебно относно трудовото правоотношение, като възникването на осигурителното правоотношение не става автоматично дори да е възникнало трудово правоотношение. Лицето не е имало качеството на осигурено лице по смисъла на чл. 4 ал. 1 КСО и съответно за него не е възникнало право на обезщетение за бременност и раждане, и за отглеждане на малко дете като изплатеното обезщетение е получено без правно основание.

Съгласно чл. 114 ал. 2 т. 2 КСО добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на следните случаи, в които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение, когато след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане.

Наличието на трудов договор не е достатъчно условие за възникване на осигурително правоотношение, от което могат да се черпят осигурителни права, включително правото на обезщетение за бременност и раждане, ако лицето реално не е осъществявало трудова дейност. Едно от условията, на които е необходимо да отговаря лицето, за да се счита за осигурено е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 КСО. Следователно лицето трябва не само да има сключен трудов договор и валидно възникнало трудово правоотношение, но и реално да осъществява трудова дейност в рамките на това правоотношение. Налице са категорични данни, че през процесния период касаторът Ненова не е работила по трудово правоотношение и не е имала качеството на осигурено лице по смисъла на § 1 т. 3 от ДР на КСО. Предвид обстоятелството, че подадените данни по чл. 5 ал. 4 КСО са заличени, правилно административният орган и съдът са приели, че са налице нови данни по смисъла на чл. 114 ал. 2 т. 2 КСО, които са от значение за определяне на правото и размера на изплатените парични обезщетения.

След изплащането на сумите за парични обезщетения за бременност и раждане и след извършена проверка от контролните органи са събрани данни, от които е установено, че извършените осигурителни плащания са без правно основание. Това е и материалноправното основание по чл. 114 ал. 2 т. 2 КСО за възстановяване на сумите за осигурителни плащания от получилото ги лице.

Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 КСО изрично определя момента, от който възниква осигуряването — денят, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и продължава до прекратяването й, респ. лицето следва добросъвестно да участва в осигурителното правоотношение и обуславящото го трудово такова, за да придобие право на парично обезщетение. Защитими са единствено реално възникнали трудови и осигурителни права. С решение № 559/10.12.2019г. по анд № 2048/2019г. по описа на ВТРС е безспорно доказано, че не е осъществено сключване на трудов договор по правилата на КТ между Д. Н. и „АДМИРАЛ 2008” ЕООД, а създаването на същия е резултат на документно престъпление.

Съобразявайки гореизложеното, настоящата инстанция намира, че не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение.В случая ръководителят на контрола по разходите на ДОО правилно е приложил относимите норми на КСО. Като е съобразил това в постановеното от него решение по реда на административния контрол по чл. 117, ал. 3 от КСО, директорът на ТП на НОИ – В. Т. също е издал законосъобразен акт. Първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което при липса на касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото, разноски на жалбоподателя не се следват, а претендираното юрисконсултско възнаграждение от ответника следва да бъде присъдено, на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК във вр. с чл 24 във вр. с чл. 23, т. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ - 150 лв. за касационната инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 254/06.08.2021 г., постановено по адм. дело № 354/2021 г. по описа на Административен съд В. Т.

ОСЪЖДА Д. Н. от гр. В. Т. да заплати на ТП на НОИ – В. Т. сумата 150лв. разноски за тази инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Росен Василев

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Хайгухи Бодикян

/п/ Весела Николова