О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 57

София, 25.01.2016 година Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, Търговска колегия в закрито заседание на 24.11.2016 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

НИКОЛАЙ МАРКОВ

при секретар

и в присъствието на прокурора

като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

т. дело № 36/2015 година

за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на Б. Г. Г. от [населено място] против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 2314 от 12.12.2013 год., по в. гр. д.№ 2697/2013 год., в частта за отхвърляне на предявения от касатора пряк иск по чл. 226, ал. 1 КЗ отм. срещу ЗК [фирма], [населено място] за разликата над сумата 2 000 лева до пълния заявен размер от 32 000 лева, заедно с лихви и разноски по компенсация.

С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът се позовава на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси на материалното право, свързани с приложението на чл. 52 ЗЗД и установеният с него принцип на справедливост при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застрахователя на делинквента и с чл. 51, ал. 2 ЗЗД – за съотношението между вината на водача на моторното-превозно средство и евентуалния принос на пострадалия и начина на неговото определяне.

Като израз на визираното противоречие по първия от поставените материалноправни въпроси е посочено ППВС...