О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 720

София. 15.12.2015 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на втори декември хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова

т. дело № 1316/2015 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. А. Д. от [населено място], чрез процесуалния си пълномощник адвокат Роза О., срещу решение № 5210 от 10.12.2014 г. по в. гр. д. № 758/2014 г. на Окръжен съд – Благоевград в частта, с която е потвърдено решение № 1606/07.07.2014 г. по гр. д. № 1076/2013 г. на Районен съд – Сандански за уважаване на предявения по реда на чл. 422 ГПК иск от [фирма] за признаване за установено, че И. Д. дължи на дружеството сумата 8619.71 евро по запис на заповед с падеж 30.09.2010 г. и сумата 4875.65 евро/ предявен като частичен иск от общата сума 8 619.68 евро/ по запис на заповед с падеж 30.09.2011 г.

В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на въззивното решение, с искане за неговата отмяна. Твърди се, че при разрешаване на спора не е съобразено наличието на влязло в сила решение, с което е установено вземането на дружеството – заявител в заповедното производство срещу издателя на процесните записи на заповед и наличието на висящо изпълнително производство срещу последния. Според жалбоподателката, след като вземането е установено в пълен размер спрямо издателя, авалистът има право да противопостави на приносителя възражението на хонората, че вземането е установено в пълен размер и да осуети исковия процес срещу себе си. Поддържат се доводи за неправилно неуважаване на отвода за пресъдено нещо спрямо един от солидарните длъжници...