Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК.

Образувано е по две касационни жалби – на КЦМ АД, гр. П., чрез юрк. Л.Я - Гинева и на директора на А. М, чрез юрк. Е.Д против решение № 2031/12.11.2020 г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. дело № 714/2020 г.

Дружеството обжалва решението в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт № BG 003000-PK17-PA9/22.11.2019 г. на органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) Тракийска на А. М за установеното задължение за акциз за данъчни периоди 2014 г. – 2019 г. в размер на 205 167.34 лева и лихви за забава в размер на 33 347.87 лева, на основание чл. 20, ал. 2, т. 21 ЗАДС.

В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност и необоснованост на решението, поради нарушение на материалния закон и неправилна преценка на притежаваното от КЦМ АД удостоверение за освободен от акциз краен потребител (УОАКП). Оспорват се изводите на първоинстанционния съд, че издаденото на дружеството удостоверение няма за предмет производството на стоката олово за блок, чемберосани, без опаковка с код по КН 7801 10 00 от обект „Ново оловно производство“. Касаторът счита, че в удостоверението, органът издател не прави разлика между различните производства, находящи се на територията на обект КЦМ АД. Сочи, че преценката за издаване на удостоверение за всеки обект съгласно чл. 24а, ал. 2 ЗАДС е на митническия орган. В случая компетентният орган е издал едно удостоверение за освободен от акциз краен потребител, което включва както цинковото, така и оловното производство т. е. самият орган определя КЦМ като един обект, произвеждащ олово и цинк. Твърди, че в съответствие с изискване на чл. 24а, ал. 6, т. 6 от ЗАДС към искането за издаване на УОАКП от 02.04.2014 г. е представена и...