Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 ДОПК вр. чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/– гр. С. при ЦУ на НАП, чрез юрк. Ж.Н срещу решение № 5345 от 13.10.2020 г. по адм. дело № 9610/2019 г. по описа на Административен съд София град /АССГ/, трето отделение, 2 състав, с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-22221418003476-091-001 от 05.02.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София в частта, потвърден с решение № 822 от 13.05.2019 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – гр. С. в частта на определените спрямо „Мама, татко и аз“ ЕООД задължения по ЗДДС в общ размер на 20 203, 12 лева в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от „Депринт 2000“ЕООД, „Рамбрикс“ ЕООД и „Р. Къмпани“ ЕООД за данъчни периоди от м. 10.2016 г. до м. 01.2017 г. и м. 03.2018 г. ведно със съответните лихви за забава.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва извода на съда за незаконосъобразност на процесния РА относно отказания на „Мама, татко и аз“ ЕООД данъчен кредит по подробно описаните фактури, издадени от „Депринт 2000“ ЕООД, „Р. Къмпани“ ЕООД и „Рамбрикс“ ЕООД, като твърди, че от събраните по делото доказателства, разгледани по отделно и в тяхната съвкупност не се установяват по категоричен начин елементите от фактическия състав на фактурираните доставки на стоки и услуги. Поддържа, че не е доказана както кадровата, така и техническата обезпеченост на доставчиците да изпълнят процесните доставки. Счита, че съдът не е обсъдил всички доказателства, събрани в хода на ревизията...